Явор ПИРГОВ

Каквото и да си говорим най-ярката треньорска следа в родния футбол в последните години бе оставена от Бруно Акрапович. Босненецът пристигна в един обезкървен Локомотив, където последното, което тежеше бяха джобовете на футболистите и в определени периоди клубната каса хващаше паяжина. А в началото изглеждаше, че бившият футболист на Волфсбург и Майнц 05 сякаш бе избран да разсмива публиката с действията си, когато това не успяваше да направи Христо Крушарски с изказванията си. Началото на Бруно на “Лаута” можеше да послужи за сценарии на футболен хорър. Той изгони седем от тогавашните играчи и поради отказа на пари за селекция се принуди да организира двустранна игра между 17 събрани от кол и въже чужденци – свободни агенти и юношите старша възраст на черно-белите, за да запълни съблекалнята. Първите му мачове също не вещаеха нищо добро – три загуби и равенство… Медиите започнаха да се надпреварват да измислят оригинални заглавия с неговото име, а феновете бяха готови да го линчуват, но Христо Крушарски не обърна внимание, а му даде доверие, за да настъпят едни от най-славните времена за Локо Пд. Акрапович и смърфовете дадоха урок от първа ръка как можеш да постигнеш много без на практика да имаш някакви звезди и огромен бюджет. Два поредни трофея за Купата на България и значими победи срещу грандовете в българския футбол, а не на последно място и двубои срещу отбори като Страсбург и Тотнъм на “Лаута“. Всичко това за клуб, който не е похарчил и стотинка за нови попълнения. С налагания от Акрапович стил черно-белите не бяха най-голямата наслада за окото, но бяха буквално готови да изядат съперника. При Бруно Локо на моменти бяха посредствени, друг път средни, а в определени случаи блестящи. Последното се случваше няколко пъти в годината, но точно когато трябва и поради тази причина босненецът вдигна достатъчно високо летвата на “Лаута”.

Грешката на Акрапович бе, че пожела да премине в следващото ниво на играта, където можеше да има всичко друго, но не и картбланша и спокойствието, а това му коства много. И той бе принуден да напусне страната, но горе-долу по същото време у нас и отново в Пловдив пристигна един негов сънародник и почти връстник – Азрудин Валентич. Странна птица, за която дори гугъл не казва много. Разликата бе, че той пое Ботев Пд. За другото сякаш някъде на Калотина при разминаването си Бруно му бе подал в ръцете свитъка със своя сценарий. Слабите резултати в началото, течението от постоянно идващи и напускащи футболисти, недоволството на феновете и атаките от медиите… А той с неизменната усмивка, огромното самочувствие, което на моменти граничеше с арогантност особено, когато даваше оценки на българския футбол. На моменти този странен тип наподобяваше геймър застанал зад компютъра, за да си играе на футболен мениджър. Непрестанни ротации, въртележки, експерименти, като промяната на схемата се случваше по 2-3 пъти на мач. Появиха се притеснения, че играчите дори могат да развият мениеров синдром и постоянен световъртеж от приумиците на босненеца, който обаче не спираше да демонстрира вярата си в успеха. С последното, най-вероятно, се превърна и в интересен обект за редица психолози и психиатри, но техните дипломи със сигурност щяха да бъдат скъсани от милионера Антон Зингаревич, който в нито един момент не сне доверието си от наставника и постепенно резултатите започват да оправдават спокойствието на руснака. За по-малко от година Валентич даде сериозна заявка, че може да достигне и дори да надмине успехите на Акрапович. За разлика от Бруно, Азрудин не залага на директен футбол, преса и компактност, но и той успява да подчини индивидуалната класа в името на общото благо. Ботев в момента играе атрактивен, атакуващ футбол, устремил се в към челото, а доскоро “Коматево” бе непревземаема крепост. И можеше да продължи да бъде такава, ако срещу Лудогорец канарчетата не останаха с човек по-малко. И ако имаха малко повече късмет. Такъв им липсваше и на “Българска армия”, където надиграха ЦСКА, но Фортуна бе решила да ги подлага на изпитания и да не им дава нищо даром. И точно поради тази причина жълто-черните продължават да трупат активи, а доверието и подкрепата, с които се радва техния наставник Валентич могат да го превърнат в “новия Акрапович”. Още повече, че освен с неочаквани решения и идеи за разлика от сънародника си, той разполага и с доста по-сериозни финансови и кадрови ресурси.