Клубовете ни предпочитат мащабни селекции и големи заплати, но не и да си оправят терените за игра

Желю СТАНКОВ

Идеята за промяна на футболния календар към пролет-есен бе убита окончателно. Винаги сме отчитали, че през зимата не може да се играе футбол, но се оказа, че вече и през лятото не може. На сняг няма как да играем, но в другата крайност без трева също не е окей. Някои треньори от категорията непукисти обичат да изтъкват, че условията са еднакви и за двата отбора. Обаче за други участници в целия продукт – и футболисти, и зрители, условията са от значение. Най-точно го каза един треньор, на когото му пука. Убиваме футбола, отсече Александър Томаш. Този на какъв се прави – репликата многократно чуваше и Станимир Стоилов, който навремето непрекъснато натякваше как е много важно на всеки стадион да има отлично тревно покритие, както и изкуствено осветление. Мъри стана Синоптика, а Томаш сигурно вече е споменаван като Убиеца.
Обаче футболът трябва да бъде съживен, доколкото това е възможно. Тук освен за естетическите сетива става въпрос и за спортно-технически достойнства. Зрителят веднага

ще превключи
на друг канал

като види как в Пазарджик се играе на подобие на терен и се получава подобие на футбол. Когато топката не върви, изобщо изчезват всякакви базисни изисквания, за да се говори за тактики и постройки. Когато топката се изритва като на Уимбълдън през 80-те години в Англия, се превзема пространство по въздух, а не по тревата.
Ремонт на ремонта на футболния терен е проекция на израза от строителството и изграждане на пътища. Краде се от бетон и желязо и много сгради са некачествени, краде се от асфалт и много от новите пътища са с кратък живот, а като се краде от терени – чакъл, дренаж, почва, пясък, поливна система, поддръжка… имаме сегашния резултат от миналия месец.
Ситуацията няма да се промени скоро, защото нито климатът в България скоро ще претърпи драстична промяна, а напротив – жегите стават по-сериозни, нито клубовете ще започнат да отделят адекватни средства и внимание за поддръжка на тревното покритие. А вече и водата е кът. Фирмите, занимаващи се с изграждане на игрища за футбол, препоръчват смяна на тревните чимове на 2-3 години. За този период от време вече излиза нова модификация, в зависимост от географското положение и климата се произвежда трева с определено процентно съдържание на естествен и изкуствен косъм. Те препоръчват хибриди, но не задължават. Само Лудогорец може да си позволи подобни инвестиции и харчи здраво, както във всяко друго направление. Преди година тяхната трева заболя изведнъж, но за отрицателно време на „Хювефарма Арена“ отново имаше терен, който отговаря на най-високите европейски стандарти. За рекордните два дни нидерландска фирма премахна старото тревно покритие и го подмени с нови чимове. Тревата, която е отглеждана повече от година и половина, бе доставена в Разград с 30 тира. Но Лудогорец, преди да може да си позволи подобна инвестиция, има идея и желание да го направи. Левски

колко пъти
подмени
чимовете

на „Герена“ за последните 15 години? А ЦСКА преди събарянето на стадиона? А други клубове, които си позволяват да харчат пари за трансфери и заплати за всякакви чужденци, но не намират за необходимо да инвестират в бази и терени? Въпросът е в подхода. Собственици, ръководства, директори се сменят, всеки търси бързия резултат и не поглежда към проблемите в дълбочина.
И после защо нашите играчи не са на ниво там, където има хубави терени. Тренирало детето тук на неравното игрище, за методика, за възстановяване, за хранене не говорим, но като отиде там в развитите футболни страни, то не е равнопоставено, защото, когато топката върви всеки ден по един и същи начин, се появява разлика. За травми и контузии от лошите терени не говорим, като че ли шефовете не калкулират и тези опасности.
Иначе от БФС напомпаха мускули, Гонзо гушна таралежите и заплаши, че ще е безкомпромисен при лицензирането. И компромисите заваляха, не че някога са спирали, но уж новото ръководство щеше да е по-така. Е, Хебър, Враца, „Коматево“ и другите проблемни тъкмо си мислеха да искат категоризация на нивите си, за да инсталират фотоволтаици, и им казаха все пак да си оправят терените за професионален футбол на ниво Първа лига. И така до следващия път, когато Гонзо отиде до Пазарджик, както онзи ден, снима се с местните шефове, за да чуе, че нещата ще се оправят.