На „Олд Трафорд“ цари нерешителност заради инстинктивното почитане на миналото и ужаса от уволнението на една клубна икона

Джонатан УИЛСЪН, Guardian

Футболът е игра, която само от време на време следва сценария. Преди голям мач всеки прави прогнози, гледа формата и историята, обмисля тактически срещата и се опитва да разчете начина, по който ще духа вятърът. Дори когато прогнозите са до голяма степен верни по отношение на модела на играта, при резултата не винаги е така. Но съботното дерби на град Манчестър бе едностранно и напълно предвидимо.

Не е нужно да си тънък специалист, за да знаеш какво ще се случи. Оле Гунар Солскяер накара Юнайтед да стои дълбоко в своята половина във форма 3-5-2. Норвежецът се надяваше, че това краткосрочно решение може да го предпази за още няколко месеца. Сити обаче доминираше в играта и спечели. Нивото на комфорт не отговаря на резултата, защото гражданите имаха изобилие от възможности, но не се възползваха от тях.

Но не става въпрос само за системата. Преди миналата седмица последният път, когато Юнайтед игра с трима защитници, бе през март 2020-а, когато тимът удари именно Сити с 2:0. И го направи със състав, поразително подобен на този в събота.

Но различното

сега е контекстът

Тогава това се почувства като специфичен план, а сега като отчаяно завъртане на калейдоскопа, надявайки се нещо да се получи. Никой не може да повярва, че това е начинът, по който червените дяволи искат да играят дългосрочно. Защото това би означавало, че само един от Рашфорд, Грийнууд и Кавани трябва да започне. Това също така би означавало, че скъпата покупка Джейдън Санчо просто няма как да бъде в състава.

Алтернатива за определени дербита? Може би. Но всяка увереност, че това е специфичен план за конкретни обстоятелства, е подкопана от факта, че Юнайтед не е използвал тази формация 18 месеца и внезапно се обръща към нея. Има

усещане за хаос

и огромен регрес оттогава насам и това заразява играчите. При споменатата победа с 2:0 Аарън Уан-Бисака беше великолепен и бе избран за Играч на мача. В събота той вземаше лоши решения, както при поражението от Ливърпул.

Хари Магуайър и Люк Шоу са далеч от нивата, които показаха през миналия сезон или за Англия през лятото. След това е Ерик Баи. Може би неговият автогол е резултат от присъщата прибързаност. Но ако това е така, защо му беше даден нов тригодишен договор през лятото? Въпросите са много, има и доста други.

Какво се случи с разговорите, след като Жозе Мауриньо беше уволнен, за назначаване на футболен директор, който да предложи последователна философия? Изпари ли се това, когато Солскяер бе назначен за постоянно? Предполагаше ли се, че носталгията, която до голяма степен неутрализира токсичността на Жозе, ще бъде достатъчна занапред? Какво се случва след това? Има ли въобще някакъв план?

Антонио Конте се

измъкна през пръстите

на Юнайтед, точно както се случи с Томас Тухел и Маурисио Почетино. На „Олд Трафорд“ цари нерешителност, която не е подпомогната от инстинктивното почитане на миналото и ужаса от уволнението на клубна икона. Но регресът е видим, защото Солскяер умело създаваше отбори, които да се защитават.

През миналия сезон Юнайтед запази 5 сухи мрежи в шестте мача в лигата срещу Сити, Челси и Ливърпул. Оле спечели 4 от 9-те си двубоя срещу Пеп Гуардиола. Това не беше аспектът на неговото управление, което будеше съмнение. И така, какво се промени? Защо червените дяволи допуснаха 7 гола в две домакинства за две седмици срещу Ливърпул и Сити? Какво се случи, че тимът беше срамно надигран? Дните на слава близо ли са до завръщане? Категорично не! Не и с тези играчи, не с този мениджър и не с този борд.