Още имам белези по коленете от футбола на бетон в родния ми град Еврю, признава французинът

През изминалото лято Байерн привлече един от най-добрите централни защитници в Първа Бундеслига – Дайо Юпамекано. Баварците платиха 42,5 млн. евро на РБ Лайпциг, а 23-годишният французин парафира контракт за 5 сезона. Бранителят говори за своето детство, характера и целите си в интервю за клубното списание „51“.

Казахте, че лъвовете са любимите ви животни… Променихте ли мнението си, тъй като това е животното в емблемата на един от най-големите съперници на Байерн (б.р. – Мюнхен 1860)?

– (Смее се.) Нека да изясня всичко. Това твърдение очевидно никога не е било свързано с футболен клуб. Когато се присъединих към Байерн, просто ме попитаха кое е любимото ми животно. Харесвам лъвовете, защото мисля, че винаги изглеждат спокойни и замислени. Когато отида в зоологическата градина, винаги обичам да ги гледам. Често се случваше в РБ Лайпциг. За съжаление на този етап нямам време да посетя тази в Мюнхен. Но чух, че си заслужава.

Вярно ли е, че все още имате белези по коленете от футбола на бетон в родния град Еврю?

– Да, така е. Играхме на бетон като деца и тийнейджъри и винаги отборите бяха по пет човека. Нямаше съдия и затова беше напрегнато. Играехме с часове, без да спираме.

Мама ми крещеше

от прозореца: „Прибирай се веднага вкъщи“. А аз винаги отговарях: „Моля те, само още пет минути“. Имах чувството, че мога да играя по цял ден.

Какво научихте тогава за футбола от играта на твърд бетон с приятелите си?

– Мисля, че агресията, манталитетът, който беше напълно нормален за нас тогава, ме характеризират и сега на терена. Винаги имахме своя публика на мачовете – хора от района, около десет човека, които ни гледаха и ни аплодираха. Празнувахме с тях, когато вкарахме гол. Определено искате да печелите при подобни условия.

Казвате, че всеки, който оцелее, играейки на футболен терен, може да оцелее винаги – кървавите колене не са извинение…

– Трябва да можеш да понесеш болката, ако искаш да спечелиш. А аз винаги съм искал да побеждавам, още от детските ми години. Оттогава съм много силен психически, което ми помага сега.

Вашата майка често ви е зашивала раните у дома…

– Да, тя винаги беше до мен. Въпреки че очевидно не се радваше, че продължавах да се прибирам с контузии. Винаги казваше, че трябва да бъда малко по-внимателен. Тя е много важна за мен, работеше на пазар и помагах винаги

когато можех. Особено когато трябваше да работи сама в студа. Винаги й казвах: „Тук съм заради теб“. Мама ме подкрепяше много, трябваше да й се реванширам, отивайки на пазара с нея.

Трудно или лесно е да израснеш с четири сестри? Футболът тогава у дома вероятно не е бил толкова важен, нали?

– Честно казано, беше трудно (смее се). Имахме само един телевизор и когато исках да гледам футбол, те винаги бяха мнозинство. Понякога се

стигаше до бой

вкъщи за дистанционното. Така че често нямах избор, но аз така или иначе играех навън през повечето време. Това не ме нарани. Днес моите сестри са най-големите ми фенове. Независимо дали нещата са добри или лоши, те са винаги до мен.

Много хора, които не ви познават, смятат, че сте срамежлив, но не и на терена. Така ли е наистина, или просто сте човек, който мисли, преди да отговори на даден въпрос?

– Не бих казал, че съм срамежлив. Хората често бъркат срамежливостта със спокойствието. Просто мисля, преди да отговоря. Не искам да кажа нещо глупаво, това е всичко.

Като дете сте заеквали и заради това често са ви се подигравали. Как се чувствахте тогава?

– Беше труден момент. Винаги се страхувах да кажа нещо в училище, защото ми трябваше време да помисля и

другите деца ми

се подиграваха

Болеше ме. Но винаги си казвах, че не трябва да се дразня, защото тези хора няма да окажат влияние върху живота ми. Постепенно заекването спря. Често ходих и на логопед. Днес казвам на всички деца, които заекват, че никога не трябва да се срамуват.

Какво означаваше Байерн за вас, преди да пристигнете?

– Винаги съм смятал, че Байерн е като семейство. Всички са заедно, без значение дали печелят или губят. Бях поразен от техния манталитет. Когато дойдох, се уверих в тези неща.

Какво е мнението ви за треньора Юлиан Нагелсман?

– Той има собствен стил на игра. Иска от нас да играем бързо в атака и да владеем много топката. Дори като защитник аз трябва да участвам в играта, да съм активен и да търся топката. Очевидно трябва и да защитавам добре. Засега нещата се развиват чудесно.

Нагелсман обича

видеосесиите

Помогна ми много в кариерата, тъй като работихме заедно в РБ Лайпциг. Казваше ми какво правя наистина добре и къде мога да се развивам още.

Какво е да сте съотборник на Левандовски?

– По-добре да си в неговия отбор, отколкото в съперниковия. Мисля, че той е невероятен. Един от най-добрите на планетата и оставам с впечатлението, че не е уморен от това. Винаги търси да се развива още. Не искам да ви разказвам всичко за него, но завършващият му удар е просто уникален. Движението също.

Какво е мнението ви за младите таланти в Байерн?

– Има толкова много добри момчета. Харесвам Джамал Мусиала. Той е само на 18, но прави впечатляващи неща за възрастта си. Ще стане много добър играч. Има страхотна техника и рядко губи топката.

Какви са вашите цели за следващите няколко години – от персонална гледна точка и с Байерн?

– Искам да съм здрав и да изиграя колкото се може повече мачове. Ще дам всичко от себе си, за да не допускаме попадения. Защото това нещо го мразя най-много в живота. И ако всичко върви добре, тогава ще спечелим доста трофеи.