Червената есен бе белязана от най-слаб старт в историята и най-силна серия от над 8 години

Мартин КОСТАДИНОВ

Есенният дял за ЦСКА в Първа лига завърши така, както и започна – с разочарование. Армейците загубиха тежката декемврийска визита на „Тича“ с 0:2, след като в разгара на юли си тръгнаха само с точка от гостуването на Ботев Пд, който тепърва се събираше в движение и не бе водил никаква подготовка при новия треньор Николай Киров. Но въпреки негативното съвпадение между началото и края на есента всъщност те изобщо не си приличаха и делът може да бъде разделен на две коренно противоположни половини с гранична точка идването на Христо Янев. То пък бе

черешката на

тортата след

куп ръководни

и кадрови промени, развили се през горещите месеци.

Армейците посрещнаха лятото с Радослав Златков за изпълнителен директор и Пауло Нога като отговорник за спортните процеси. Специалистът по презентации още от пролетта бе нагърбен със задачата да намери заместник на Александър Томаш, но се оплете като пате в кълчища в непознатата материя и се наложи червеното ръководство „на пожар“ да ангажира Душан Керкез. Невзрачното поведение на бившия наставник на Ботев Пд още в първата му медийна изява обаче ясно индикира, че и той няма да бъде човекът, който да изведе ЦСКА от блатото. Пасивността на босненеца, комбинирана с липсата на силна спортна фигура над него и закъснялата селекция доведоха до споменатия провал още на старта с Ботев Пд и последвало домакинско реми с друг отбор в тежка криза – Спартак Вн. Червените започнаха тези срещи с футболисти като Лиъм Купър, Мика Пинто и Тибо Вион сред титулярите, единственото лятно попълнение на терена беше Давид Сегер, а по крилата действаха Иван Тасев и Сейни Санянг?! 2 точки от 6 възможни доказаха, че са нужни промени, но

каруцата вече

бе тръгнала

по стръмния хълм надолу. В следващите седмици ЦСКА изгони петима скъпоплатени чужденци – Купър, Пинто, Вион, Бютучи и Исека, раздели се със спортния директор Пауло Нога, наследен от Бойко Величков, а идването на президента на Ботев Вр Вангел Вангелов означаваше, че ролята на Радослав Златков също вече е силно ограничена. Всички тези процеси бяха съпътствани от катастрофални представяния и резултати на терена, които караха Душан Керкез да гледа все по-отчаяно и безпомощно край тъчлинията всяка следваща седмица. Поетапното пристигане на новите попълнения също не даваше желания мигновен резултат и ЦСКА се луташе из дъното на класирането. Стигна се дотам, че в определени моменти от кръговете армейците да се намират на предпоследната позиция.

Най-лошият старт в клубната история нямаше как да не предизвика треньорска смяна, като чашата на търпението към Керкез преля след загубата от Арда в Кърджали, който се оказва арена на бенефиса за трети пореден червен наставник. Безнадеждността бе обладала армейските редици, след като за по-малко от година Томислав Стипич, Александър Томаш и Керкез се бяха провалили с гръм и трясък да вдигнат на крака сринатия със земята гигант. След няколкодневно чудене с Валентин Илиев равенството 1:1 във Враца все пак накара ЦСКА да активира план „Христо Янев“, който обаче също изглеждаше като временен вариант до зимата с

нищожни

шансове

да закърпи

огромните дупки, зеещи по всички фронтове.

Но за разлика от апатичния Керкез Янев пристигна в приповдигнато настроение и готов за битка, като призна, че цяло десетилетие е очаквал този момент. И очевидно се е подготвял за него. Страхотните психологически и мотиваторски качества, развити и изпитани във времето при успешните мисии за спасяването на Пирин и Ботев Враца, свършиха невероятна работа в разбитата червена съблекалня и буквално за дни събудиха футболистите на ЦСКА от летаргията. Това се видя ясно още при равенството 0:0 с Лудогорец, когато армейците изпуснаха победата в края на дербито, и доведе до последвалата след него безпрецедентна в последните над 8 години серия от 8 победи във всички турнири. В първите няколко двубоя от нея тимът не блестеше, но взимаше своето, а рубиконът бе емоционалният успех във вечното дерби, дошъл след огромно себераздаване и битка. Тогава ЦСКА

показа и

повярва

че е отбор! А Янев от своя страна доказа, че не е само мотиватор, но и треньор с прилична тактическа подготовка, който мисли и има смелостта да реагира спрямо различните ситуации и нужди на отбора. Дойдоха още три поредни победи над Ботев Пд, Спартак Вн и Локо Пд, за да се озоват армейците на прага на Топ 4 преди последния есенен кръг – само три месеца след нощите в зоната на изпадащите. И въпреки загубата при особените условия на „Тича“ искрата в ЦСКА продължава да е запалена силно и почти изтрива лошите спомени от началото на сезона. Преди 12 месеца армейците изпратиха най-слабата година в цялата си история, а кошмарите продължиха и през тази година. След идването на Христо Янев обаче червена България отново мечтае и гледа много по-смело към предстоящата 2026-а…