Ясен Петров: Пожелавам си още стадиони в България

Китай настъпва все повече и повече, но като футбол ще променят стратегията
Желю СТАНКОВ
Тези дни индексите на технологичните акции се сринаха след появата на евтин китайски модел на генеративен изкуствен интелект (ИИ), който може да застраши господството на САЩ в бързо развиващата се индустрия. Моделът, разработен от DeepSeek, стартъп, базиран в източния китайски град Ханджоу, очевидно е показал, че може да се конкурира с капацитета на американските лидери в областта на ИИ. Този бум се случва малко след поредното завръщане на Ясен Петров от Китай, където по негова равносметка е изкарал вече 9 години от живота си. Бившият футболист и настоящ треньор говори пред „Тема Спорт“ за ситуацията в азиатската държава като футбол и технологии, за които се говори все повече и повече, както и за българското първенство.
Да започнем така – на китайците защо не им се получи футбола така, както го бяха планирали?
– На клубно ниво им се получава, но на националния отбор не им стават нещата. Не се случи предвиденият експорт на изградени китайски футболисти в Европа, както има корейци и японци, на които им се получава и на национално ниво. Единствено Ву Лей игра в Еспаньол и след като се прибра, вкара 36 гола в първенството на Китай, стана голмайстор на лигата. От друга страна обаче най-нормалното нещо е, когато ти в родината си получаваш доста солидно възнаграждение да не те блазнят други дестинации, други култури, друг живот. Но мисля, че сега Китай ще промени коренно стратегията и скоро ще имат добър национален отбор. В тази държава сложат ли нещо на масата като планиране и стратегия, го правят. Рано или късно.
А защо не внесоха повече звезди от Европа, както прави сега Саудитска Арабия?
– Китайците бяха първи. И аз бях участник и свидетел. Но след коронавируса всичко се промени коренно. Бяха изсипани много средства и по време на пандемията доста клубове фалираха. Три отбора не покриха условията, не набавиха нужната документация, а един от тях е бивш мой отбор – Цанджоу (в миналото известен като Шъдзяджуан). Многократният шампион Гуанджоу Евъргранд също бе изключен. Но там си има правила и който не ги спазва си заминава. Това е огромна държава и като подготвяш млади футболисти, трябва да им осигуриш мачове. Разстоянията са големи и няма толкова отбори. Тренира се цялата година, има турнири, но няма бройка мачове. А един футболист се изгражда в битки. На ключовите позиции играят чужденци и това е проблем. Примерно всички вратари са китайци. Иначе като манталитет и самочувствие са окей.
Като служители и персонал как е съотношението?
– Сега се опитват да изграждат и налагат китайски треньори. Пращат ги в чужбина на специализация и после им дават шанс. Аз с повечето от тях съм работил. Шест години съм треньор там и преди това три години футболист. Малко хора успяват девет години да са в тази държава.
А като финансиране как се движат?
– Отборът, който изпадна миналата година, е с бюджет колкото шампиона на Южна Корея. Споменаха нещо в рамките на 90 милиона RMB (б.а, около 23 милиона лева).
Броил ли си колко пъти измина разстоянието от Китай до България?
– Оооо, не съм ги броил. Скоро си говорих със съпругата ми, че искам да пътуваме някъде наблизо с колата. Нямам желание да прелитам такива дестинации. В Китай на всеки две седмици трябваше да летим. И беше като екстра, като ползвахме изключителните им влакове. Така по-лесно ставаше преминаването. Организацията там е страхотна. Трябва да се види, мащабите са много различни. Както и хората. Ние тук като традиции и натюрел сме други.
Куфарът ти, ако можеше да говори, какъв въпрос щеше да очакваш?
– На приятелите ми, които ме включват в някакви планове, казвам, че съм непрекъснато на телефона и в процес на очакване на ново предизвикателство. Гледам да съм максимално стегнат и готов. Този адреналин ме държи. Особено последната година бях на макс. Сашо Георгиев и Жоро Илиев, използвам възможността да им благодаря за чудесната работа. Важно е, че с тях успяхме и свършихме работа.
Това бе първата ти работа след национален селекционер. Визитката ти по-лъскава ли беше за китайците?
– Горд съм, че бях треньор на България. Беше изключителна чест. Аз там съм добре познат и с ясна визитка. В Китай големите клубове със сериозните бюджети ангажират колеги от съвсем други националности. Аз съм като футболен монтьор, като се развали кола и трябва да я оправя. И при другите от каймака е така, те също са монтьори, защото ги викат да поправят, но образно казано се ремонтират друг вид превозни средства. Зависи каква кола караш, колко коня, с какъв екип, какво обслужване, какви гуми. Естествено, като караш скъпа кола, шансът за успех е доста по-голям.
Да те отклоня малко от футбола – вероятно следиш огромния бум на китайски електрически автомобили?
– Ееехее, не просто следя, аз го виждам. Това трябва да се види. Нещо феноменално е, не зная точно колко фирми в момента произвеждат електрически автомобили, но ръстът е страхотен. Политика на държавата е да инвестира в тази индустрия, да не говорим за електрически автобуси, велосипеди, всичко. Онлайн търговията им настъпва по целия свят. Без телефон ти си никой, не можеш два метра да направиш. Всичко вече е много улеснено. Доминацията на САЩ в областта на технологиите се оспорва от Китай. Фокусът сега е върху това дали Китай може да го направи по-добре, по-бързо и по-рентабилно от САЩ и дали може да спечели надпреварата в областта на Изкуствения интелект.
Как виждаш отстрани ситуацията в българския футбол?
– Там имах всякаква телевизия и следих нещата. Ами няма промяна, има един хегемон, който се казва Лудогорец и за съжаление сега няма някой наблизо. Миналата година имаше някаква интрига. А тази интрига би направила и тях по-добри. Дано да ме опровергаят другите. Относно цялата картинка – искам да съм позитивен. Българското първенство не е лесно, трудно се работи и трудно се играе. Тук нещата се случват по различен начин. Единственото ми пожелание, че трябва да има повече български футболисти. Китайците казват – винаги има начин. И в България трябва да сме упорити и да търсим пътища. Не сме на нивото от 1994-а година и няма да бъдем скоро, трябва да си подкрепяме отбора.
Личи ли си, че БФС има ново ръководство?
– Наблюдава се някаква активност, но трябва време. Една година е никакъв срок за изводи, нашата работа е да сме позитивни и да подкрепяме. Аз не вярвам някой да застане начело на БФС с идеята да не свърши никаква работа.
Как ти се струват пловдивските клубове?
– На мен ми е интересно, в Пловдив хората обичат футбола. На мен мъката ми е бившият стадион „9 септември“. Клубните на Ботев и Локо са хубави съоръжения. Стадионите са огромна инвестиция. В Китай домакинствахме на най-хубавия стадион, който бе направен за азиатското първенство, но поради Ковид бе преместено в Катар. Друго си е. Това мога да кажа и пожелавам още стадиони в България. Ето, сега хората в Пловдив изпитват удоволствие като отидат на хубав стадион, тръгваш на мач не с омраза, а с настроение. ЦСКА правят, убеден съм, че и Левски ще направят страхотно нещо. Там, където е текло, пак ще тече.
Да де, но на Лудогорец реката е най-пълноводна?
– Те са като река Дунав, за съжаление. Но такива са процесите в момента. Нищо в този живот не е вечно, но Левски и ЦСКА са. И мечките имат зимен сън, но ще се събудят. Понякога на един човек, на един клуб се случват негативни неща, но няма как да се подобри ситуацията, ако си деструктивен. Ето, наскоро бе китайската Нова година. Годината на дървената зелена змия. Хубав ден, ето с теб си говорим с положителни знаци. Значи всички можем да сме по-добри.