Шампионската лига този сезон предлага невиждано пиршество от голови зрелища

Венсан ДЮЛЮК
EQUIPE

Най-доброто от футбола. Това би могло да бъде подзаглавието на Шампионската лига и няма да има нищо невярно. Страхотният възход на турнира започва още през 1997 г., когато постепенно се разширява участието на отборите от големите футболни нации. Близо 30 години по-късно надпреварата се е превърнала в гаранция за спектакъл от най-висша класа, а поредно доказателство за това е бляскавият полуфинал ПСЖ – Байерн, завършил 5:4 във вторник. Зрелището на “Парк де Пренс” получи похвали по целия свят и ни напомни, че искрата на 70-годишния турнир е все така жива, както са я планирали създателите от футболния отдел на вестник “Екип” преди толкова много време.

Мачът в Париж се игра с главозамайваща скорост, давайки на играчите още по-малко време и пространство за вземане на решения и изпълнение. Същевременно изведе на преден план футболисти с невероятна креативност като Майкъл Олисе и Хвича Кварацхелия. Те променят играта, носейки емоция и допълнителен пламък.

Абсолютната лудост на този мач и на неговия сценарий обаче следва ясна тенденция в Шампионската лига през последните сезони. Само преди една година станахме свидетели на магията на полуфинала Барселона – Интер (3:3, 3:4 след продължения), а според мнозина това се дължи не само на способността на клубовете (благодарение на дълбочината на съставите си) да планират своя пик през пролетта. А също и на премахването на правилото за головете на чужд терен, което сякаш отвори играта и сложи край на старите тънки сметки. Не на последно място е по-атрактивният нов формат на ШЛ, както и философията на днешните треньори, които обичат да владеят топката и не се отказват от принципите си в името на резултата.

Водеща заслуга за повишаването на головете в ШЛ има стилът на ПСЖ, който още в основната фаза записа резултати като 7:2 над Леверкузен и 5:3 над Тотнъм, но тенденцията с изобилието от голове се пренася и в елиминационните дуели, където през 2025/26 имаме изключителна средна резултатност от близо 4 попадения средно на двубой (3.93). В плейофите видяхме как Нюкасъл вкарва 9 гола на Карабах (6:1, 3:2), но след това допуска 7 на “Камп Ноу” срещу Барса (2:7). Байерн наниза 10 на Аталанта в двата мача (6:1, 4:1), а Атлетико Мадрид брои до 7 срещу Тотнъм (5:2, 2:3). Челси извади 8 топки от мрежата си срещу ПСЖ (2:5, 0:3), а в четвъртфиналите станахме свидетели на 4:3 за Байерн срещу Реал в реванша, игран в Мюнхен.

Общо 49 пъти този сезон един отбор е вкарал 4 или повече попадения в ШЛ, започвайки с онова 4:4 на Ювентус – Борусия Дортмунд в Торино още на старта през септември и стигайки до знаменитото 5:4 в Париж на Байерн – ПСЖ в първия полуфинал. През миналата кампания тези случаи бяха 40, а през 2023/24, когато все още действа старият формат, само 12. В процентно отношение (на фона на общия брой мачове) това ще рече скок от 4.8% преди 2 кампании до 13.2% през 2025/26.