В момента информацията ни залива, но за треньора най-важна си остава интуицията, смята мексиканецът

Енрике ОРТЕГО, AS

Несмаляем и недостъпен за обезсърчение, Хавиер Агире (62 г.) току-що добави към впечатляващата си биография и Шампионската лига на КОНКАКАФ след 1:0 срещу Америка.

Агире, Монтерей шампион на КОНКАКАФ не звучи никак лошо?

– Така е, макар да не може да се сравнява с Шампионската лига в Европа. По–малко са държавите, но конкуренцията е сериозна. Силните отбори са от Мексико и САЩ. На полуфинала елиминирахме шампиона Крус Азул, а на финала се справихме и с Америка начело със Сантяго Солари. Ще отидем в Абу Даби през февруари за световното клубно първенство и ще видим дали ще имаме късмет. Участвал съм още в Шампионската лига на Азия и на Европа, Копа Америка, Купата на Африка, Купата на Азия, Голд къп… Липсва ми само европейско първенство и Копа Америка.

Но последният успех трябва да е по-различен, завърнахте се в мексиканския футбол и скоро ще навършите 63…

– Специален е. Не бях стигнал до световното клубно първенство и съм развълнуван. Бих искал представителят от Европа да е испански клуб, но не е възможно, защото Челси победи. Но там може да е Фламенго, който е великан от Южна Америка. Отивам в Абу Даби, където живях две години, спечелих два трофея и

хората ме уважават

Ще отседна в една от къщите ми. Участва и Ал Ахли, а като селекционер на Египет имах 6-7 национали от този клуб. В Челси ще се срещна със Сесар Аспиликуета, с когото бяхме заедно в Осасуна и го познавам от дете… Имам много причини да се насладя на този турнир.

Създавате усещането, че футболът продължава силно да ви вълнува…

– Така е, в противен случай да съм се отказал. И не става въпрос за печелене на пари – има други начини да го направя без толкова много жертви и страдание. Жена ми Силвия дори харесва футбола повече от мен. Заедно сме от 44 години. Истината е, че заедно взимаме решенията. Получавам оферта от Япония и тя е съгласна. Идва предложение от Абу Даби, отиваме и там. Тя не ми казва, че иска да остане в Испания или Мексико, че това би било по-добър живот. Това ме мотивира да продължа и миналия декември поех Монтерей.

Смятате ли да се задържите по-дълго?

– Остава ми още една година от договора ми. Логично е, че заради възрастта ми предложенията за работа са по-малко, но когато от Монтерей ми се обадиха, не се поколебах. Това е страхотна институция, знаех, че ще се борим за титли и първата беше факт десет месеца след пристигането. Когато дойдох в Испания на 42 години, си казах, че не се виждам да тренирам след 50. Също така, когато прекратих състезателната си кариера, споделих, че

не се виждам като треньор

Но продължихте да се наслаждавате, иначе вече щяхте да сте се пенсионирали?

– Разбира се, това е сигурно, но да си треньор липсва радостта, която изпитваш като играч. Правите своето и забравяте почти всичко останало. Сега също има много повече информация. Днес те ви изпращат данни през целия ден. Можете да наблюдавате мач дори от Каймановите острови. Не гледам всичко, но виждам много. За щастие имам хора, които филтрират мачове, играчи… информация като цяло.

Хосе Мендилибар, който е от вашето поколение, казва, че приема всякакъв вид информация, но не е по цял ден с таблета…

– Ние сме от една школа, но не можем да забравим, че работим с човешки същества. В крайна сметка важна е интуицията, за да разберем, че Педро е бягал повече, отколкото Хуан, но Хуан трябва да играе, защото има повече качества. И вие цените ситуациите, които никоя платформа или програма не ви предоставят. Аз съм повече за хората, отколкото за данните. Ако дойде играч и ви каже, че е спал лошо, защото детето не го е оставило да спи. И само за това ще го махнеш ли? Защото не е избягал 3500 м, поискани от вашия GPS? Това, което нямам, са социалните мрежи. Те са твърде изтощителни.

Как изглежда Ла Лига от разстояние?

– Гледам почти всичко. Осасуна върви като мотоциклет. Работата на Ягоба (Арасате) е впечатляваща. Виждам Осасуна да се бори за евроквоти.

Aрасате явно има вашия характер…

– Срещнах го в Сан Себастиан, когато беше асистент на френския треньор на Реал Сосиедад (Монтание). Той свърши добра работа във Ла Лига 2 и го повишиха в Oсасуна. Използва изпитания метод – местни играчи и добри попълнения от чужбина, които споделят този начин на виждане на живота и футбола, който го има в Памплона. Където

преди всичко е усилието жертвоготовността.

Бившият ви клуб Атлетико, въпреки че загуби два пъти от Ливърпул, също върви добре…

– Няма да се уморя да хваля Чоло. Вече е цяло десетилетие и е като от първия ден. Срещу Бетис беше наказан и беше в ложата като лъв в клетка. И това го предава на хората, те го ценят. Стига до играча. Всички ви говорят как работи… Не забравям и другите си три клуба. Бях щастлив от възхода на Еспаньол и продължавам да страдам с Леганес и Сарагоса в Ла Лига 2. Частица от сърцето ми остава на всички места, където съм бил, и съм убеден, защото хората ми показаха, че и те ме обичат и уважават. Казвам го с гордост.

Как приемате новите тенденции, забравихме малко за докосването, владението и се връщаме към физическия бърз, интензивен футбол?

– Сега безспорно темпото е по-високо. При Барса на Гуардиола това беше модел, който беше максимално изразен в своята концепция, но, разбира се, трябваше да имате нужните елементи, за да го осъществите. Някои хора бяха объркани и не осъзнаваха, че понякога играта иска дълъг пас, имаше освирквания и критики. Този момент на еуфория от красивия футбол приключи. Тики-така отмина. Трябва да си прагматичен. В националния отбор е различно, защото избираш играчи и прилагаш модела, който искаш, но в клуб това се диктува от всички типове играчи, които имаш.

Никога не сте били обсебен от футболните тенденции и държите на своите принципи…

– Винаги съм знаел как да се адаптирам към това, което имам. Ако разполагам с Кун и Торес, няма да се защитавам. Винаги зависи какво имам в ръцете си. Аз не съм затворена книга. В Леганес играхме 1-5-3-2 с Брейтуейт и Ен Несири в атака. И двамата си тръгнаха през януари и трябваше да играем по различен начин, с постепенна атака. Малцина са треньорите като Симеоне, Клоп, Гуардиола, които винаги играят еднакво и много добре. Те са тези, на които се възхищавам и са в Топ 3 в света, но останалите трябва да работим върху това. Те командват играчите в тактически и технически смисъл. Играл съм по всички възможни начини, но има една система, която много харесвам, а именно 1-3-4-3 в атака, която може да се превърне в 1-5-2-3. Играя с това, което ми дава клубът. Аз съм много институционален и оставям спортните директори да свършат работата. Ако ми липсва даден пост и ми предложат 5 варианта, тогава избирам. Не трябва да подписвам или да питам Педро, Хуан и Луис.

Докога ще ви виждаме на пейката?

– Аз съм много лош пророк. Ставам на 63. Виждам млади хора, ентусиазирани, момчета на трийсет, които водят с хъс. Не съм загубил енергия, все още имам. Техническата зона все още е твърде малка за мен. Вкарвам в беда страничните съдии, четвъртите съдии… Агире вътре, Агире вътре… чувам го през целия мач.

А как оценявате ВАР?

– Много ми харесва. Носи справедливост, въпреки че

понякога може да ви навреди

Никога не забравям последния мач, който водех в Ла Лига. Леганес – Реал М 2:2. Малко след края Йович игра с ръка в тяхното наказателно поле, но съдията не отиде да види ситуацията. Ако беше отсъдена дузпа и я бяхме вкарали, може би още щях да съм треньор в Испания.

Ще ви видим ли отново в Ла Лига?

– Добре съм си тук. Щастлив съм, надявам се да изпълня договора си. Това е страхотен град, страхотен клуб, с впечатляващо местно дерби. Добра храна, добри културни центрове… Ясно е, че на Ла Лига никога не може да се откаже. Имам къща в Мадрид… Но в Мексико се отнасят с мен прекрасно. Бил съм в седем държави, трябва да преброя клубовете, защото не мога да си спомня наизуст.