Николай ПЕТРОВ

Corner.dir.bg

Прочутата песен на английските фенове “Its Comming Home” често омръзва на неутралните зрители или противниковите привърженици, но тя е препратка към футболната история. Харесва ви или не, но домът на този спорт наистина е на Острова. Сегашните правила на футбола се измислят именно от англичани през далечната 1863 година във времена, в които играта не е професионална, удоволствието е истинско а любовта към топката е водеща.

По онова време футболът сериозно отстъпва на крикета и ръгбито като популярност в Англия, но до голяма степен през 1872 г. нещата се променят с основаването на FA Challenge Cup, която и до днес се провежда чрез името на добре познатия ни турнир – Купа на Футболната асоциация. Общо 50 отбора имат правото да участват тогава, но се включват само 15 заради невъзможността да покрият разходите по пътуванията из страната и организирането на състава.

Това е първата организарана надпревара във футбола с правила, с последователност, някаквъв формат и трофей, който се връчва след изиграването не на един мач. Преди 150 години се изиграва първият турнир, като се дава и първата купа в играта, която днес наричаме социален феномен, а състезанията и надпреварите в нея са десетки.

До полуфинал стига отборът на Уондърърс, който се е установил в Лейтънстоун, но няма собствено игрище. Той “побеждава” шотландския Куинс Парк без всъщност да го надвие на терена. Първият мач на север завършва наравно, но за втория Куинс Парк няма възможност да пътува до Англия и губи служебно. Във втория полуфинал Дъ Ройъл Енджиниърс от град Чатъм съвсем честно надделява над добре известния ни Кристъл Палас.

Така за 16 март, днешния ден преди точно 150 години, е насрочен първия финал за английската Купа, а теренът, който трябва да го приеме е “Овалът” – добре познат и до днес стадион за крикет в Лондон.

Общо 2000 зрители стават свидетели на исторически момент. Мортън Бетс вкарва единствения гол в мача и носи трофея на Уондърърс в първия официален футболен финал в историята.

“Инженерите”, които са формирани от служещи в британската армия, биват похвалени за иновативната си мисъл в разиграването на топката, като тази техника е наречена “комбинативната игра”. По онова време повечето отбори разчитат единствено на дрибъла на играчите си, които трябва да печелят терен без кой знае колко пасове.

Тимовете разчитат основно на атаката – единият отбор е със седем нападатели, а другият – с осем, но въпреки това в мача пада само едно попадение. Съставът на Уондърърс е изграден от десетима англичани и един ирландец, докато в този на “инженерите” има шест англичани, четирима шотландци и един гибралтарец. Двама от 11-те са със звание капитан, а другите девет са лейтенанти.

Уондърърс получават трофея месец след победата си на специална церемония в ресторанта “Пол Мол”. Връчва им го президентът на футболната асоциация Ебенизър Коб Морл, който е считан за един от бащите на съвременния футбол. Всички играчи от финалния мач получават почетна значка, а победителите от Уондърърс са наградени и със златни медали.

Те завоюват директно място на финала за следващото издание, тъй като по това време турнирът е замислен като “купа на предизвикателството” – един отбор я печели, а следващ се опитва да го свали от трона (така е в професионалния бокс и до днес, например). Така Уондърърс триумфира в първите две издания.

Това правило обаче отпада за финала през 1874-а, когато Роял Енджиниърс губят за втори път, но от Оксфордския университет.

През 2010-а стана ясно, че само един от онези златни медали, дадени на победителите в историческия първи футболен финал, е запазен. Той бе продаден от наследниците на притежателя му на Футболната асоциация за малко над 70 хиляди паунда.

Две години по-късно в чест на 140-ата годишнина, финалният мач беше “преигран” от новосформирани състави на Уондърърс и Роял Енджиниърс, отново на овалния крикет стадион в Лондон.

Сега, 150 години след първия футболен финал в историята, ситуацията е съвсем различна. Спортът, не само футболът, се е превърнал в битка на корпорации, за които действията на терена са едва крайната фаза.

Клубовете са все по-зависими от своите финансови покровители, а властта на самите често е по-голяма от институцията, която представляват. А събитията от последните месеци с навлизането на саудитските пари в европейския футбол, където вече върви почти безумна надпревара с пачки между катарци, шейхове от емирствата, американци, руски олигарси…

Случващото се с Челси днес – клуб с над век история, но белязан от парите на Абрамович, заради които сега понася санкции, които нито феновете му, нито традиционното му място в английската футболна йерархия заслужават… Всички тези характеристики на модерната игра контрастират ярко с онези години на мачовете на “Дъ Овал” с офицерите от армията в единия тим, с ентусиастите в другия.

Можем само с въздишка и доза романтика да си припомним или представим едни отминали времена. Преди 150 години реално започна футболната история на преследване на трофеи, купи и слава. Но как липсват времената на чистия ентусиазъм по играта днес.