Кои са героите, спечелили завинаги световната купа?

Васил КОЛЕВ
(Поредица „История на световните първенства“)

За бразилците залогът на световното в Мексико се оказва много по-голям от този през 1950 година, когато селесао губи финала срещу Уругвай на „Маракана“. 20 години по-късно обаченямат право на грешка, защото някой друг може да спечели завинаги „Златната богиня“, в която бразилците са инвестирали толкова много усилия. Кои са тези, направили трофея бразилско притежание през 1970-а? Загало има титулярна единайсеторка и през целия шампионат прави само няколко спорадични промени, включително със смените, които извършва по време на мач.
Вратарят Феликс е наследник на Жилмар, окупирал поста до провала през 1966 г. в Англия. Феликс е хванал окото няколко месеца преди това световно, пазейки на 29 години за сборния тим на щата Сао Пауло срещу Унгария на „Морумби“. След Англия новият треньор АймореМорейра го вика, независимо че играе за скромния Португеза. През 1968 г. преминава във Флуминензе, с който пет пъти е шампион на щата. Добър вратар, но в никакъв случай няма изключителни качества и през 1972 г. отстъпва мястото си на по-младия Емерсон Леао.
Десният защитник и капитан Карлос Алберто дебютира през 1964 г. на 20 години. Преди световното в Англия преминава от Флуминензе в Сантос за рекордните 200 000 крузейро и е изненада за всички, че не е взет в националния. Но на този пост е предпочетен Джалма Сантос. Голът му във финала срещу Италия през 1970 г. е смятан за един от най-красивите в историята, защото завършва комбинация, в която участват 8 от полевите футболисти.
От другата страна е Евералдо от Гремио, който е наследил великия Нилтон Сантос. След световното е посрещнат от 20 000 души в Порто Алегре. През 1972 г. нокаутира съдия в мач от първенството срещу Ботафого и е наказан за една година. На 22 октомври 1974 г. загива в автомобилна катастрофа. Той е единственият футболист в света, който буквално става звезда. Над емблемата на Гремио има три такива. Златната отдясно е за Евералдо и световната му титла през 1970 г. Сребърната символизира международните трофеи на Гремио, а бронзовата – щатските и националните.
В центъра на отбраната е високият и здрав Еркулес Брито. Той получава

името на митичния герой

защото при раждането си тежи цели 5 килограма. Цели 14 години е във Васко да Гама, на световното отива като футболист на Фламенго, а после играе за Крузейро и накрая за Ботафого. На Мондиал’66 е дубльор на Белини и е на терена само в последния мач срещу Португалия. Брито е играчът с най-добри физически показатели от бразилския отбор през 1970-а, макар че повечето голове във вратата на Феликс идват именно след негови грешки. Съотборникът му Пиаца е от Крузейро, а дълго време националните селекционери викат играчи само от тимовете в Рио и Сао Пауло. Чак АймореМорейра променя това, като дава шанс първо на Тостао, а после на Пиаца, който също е от Крузейро от щата МинасЖераис. Първоначално играе либеро, после халф, а преди световното

Загало изненадва всички

като го мести в центъра на защитата.
Клодоалдо е опорният халф, който прекарва почти цялата си кариера в Сантос. Той е едно от десетте деца в семейството си и губи родителите при катастрофа, когато е едва на шест. Как децата се озовават от северната част на страната в Сантос остава загадка. Но Клодоалдо работи в кафене от едва 11-годишен. Когато започва да тренира, е изгонен от кафенето.Често няма пари дори за сандвич. Бързо обаче се разчува, че в легендарния отбор расте смяна на полузащитника и лидер Зито, който заедно с Пеле е взел младока под крилото си. През 1967 г. идва и неговият момент – преди мача с ПортугезаЗито му дава в съблекалнята своята фланелка с номер 5 и сам взема осмицата. Само на 19 години дебютира през 1969 г. в националния тим в стотния мач на Жилмар срещу Англия (2:1). В Мексико вкарва решителния изравнителен гол срещу Уругвай, а на следващото световно не отива заради контузия, която води до пререкания със Загало. Клодоалдо страда вече от хронична травма в коляното и завършва кариерата си с кратък гастрол в САЩ и после в Насионал де Манаус.
Жерсон хваща окото още на олимпиадата в Рим през 1960 г., след която президентът на Болоня Ренатодал‘Ара се опитва да го примами в Италия с огромна заплата. Но футболистът отказва, защото е сигурен, че по този начин ще си затвори вратата за националния тим. В него започва да играе през 1963 г., като още в първия мач с Аржентина впечатлява с позиционирането си и силния удар от далечно разстояние. На първенството в Англия играе в мача срещу Унгария и е силно критикуван, но 4 години по-късно е мозъкът на тима. В клубната си кариера започва с Фламенго, откъдето е изгонен заради характера си. Отива в Ботафого, после в Сао Пауло, а през 1972 г. облича екипа на любимия си Флуминензе, става шампион през 1973 г. и се оттегля година след това. Твърди се, че

актът му за раждане
е фалшифициран

за да може да играе във Фламенго година по-рано от позволеното.
Лявото крило Ривелиньо е наричан „Атомния крак“ и е един от детските кумири на Марадона. Макар че е от италиански произход, подписва не с Палмейрас, а с Коринтианс заради съвет на баща си да последва разума. През 1974 г. е изгонен от Коринтианс, защото губи шампионската титла на щата, която тимът му чака от 1954 г. именно срещу… любимия Палмейрас. Преминава във Флуминензе и става шампион на Бразилия, като нанизва хеттрик… срещу Коринтианс. Титуляр за Бразилия става през 1967 г., 2 години след несполучливия си дебют. Отличава се с невероятно силен удар, но никога не е смятал себе си за завършен футболист, защото му липсва ударът с глава. „Любопитното е, че в лондонския квартал Фулъм съществува отбор, който се нарича Ривелиньо и играе в жълто-синьо.
Атаката на Бразилия се води от Пеле, а вдясно от него е Жаирзиньо, който прекарва 13 години в Ботафого между 1962 и 1974 г. Известен е и като Жаир, както го изписват по телевизията на мексиканския мондиал, но е наричан Жаирзиньо (Малкия Жаир) още от клуба си, за да не се бърка с играещия там Жаир Бала. Печели титулярното си място едва след последната контрола на Бразилия преди световното, защото гласеният за такъв Рожерио играе слабо. И Жаирзиньо се отплаща с голове във всеки един мач до финала – нещо, което е правил преди него единствено Гиджа, а след това нито един играч. Като треньор на скромния Сао КристоваоЖаирзиньо е човекът, който препоръчва на Крузейро да привлече Роналдо Феномена.
Името на другия нападател Тостао означава „дребна момента“ и се предполага, че го получава при раждането си, защото е седмак. В Крузейро се озовава от тима на баща си Америка Минейро. Основен футболист при ЖоаоСалданя, той едва не пропуска световното в Мексико, защото получава контузия в окото на мач в Богота и претърпява операция. Смятат го за нисък, защото има голяма глава и къси крака, но е висок колкото Жаирзиньо и само със сантиметър по-нисък от Пеле. През 1972 г. отива във Васко да Гама и претърпява нова контузия на окото, след която едва на 26 години слага край на кариерата си. После работи като лекар и журналист.

Не пропускайте всеки петък: Поредицата на Васил Колев – „История на световните първенства“