1970 г. – Тогава футболът стана “красивата игра”
ПОРЕДИЦАТА “ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА”
Васил КОЛЕВ
Разказите за световното първенство през 1970 г. са съпроводени с много „най“. Това е най-успешният турнир до онзи момент, играе се най-добрият футбол. Полуфиналът между ФРГ и Италия е наричан „най-добрият мач в историята“. Спасяването на англичанина Бенкс след удар с глава на Пеле е определено като най-доброто, правено от вратар. Има и най-добър шпагат – на Боби Мур срещу Жаирзиньо. И какво ли още не…
Макар и съпроводен с много драма и скандали, съдийски грешки, адска жега, спорни начални часове по обяд и разреден въздух от голямата надморска височина, шампионатът през 1970-а е този, на който футболът най-накрая получава етикета „красивата игра“.
Мексико е определен за домакин на 8 октомври 1964 г. по време на конгреса на ФИФА в хотел „Метрополитан“ в Токио. Изборът изглежда нелогичен, защото съперник е Аржентина, която чака от 1938 г. Но натежават няколко аргумента. Първият е по-стабилната политическа обстановка. След това е фактът, че световното може да използва инфраструктурата, която ще бъде построена за Олимпийските игри в Мексико Сити през 1968 г. Мексиканците са и постоянни участници в мондиалите, като пропускат само този през 1938 г. В същото време аржентинците правят серия от бойкоти. Аргументът за разредения въздух заради средната надморска височина от 2240 метра не оказва влияние.
В крайна сметка Мексико печели с 56 на 32 гласа.
Ключово за световното е
построяването на могъщия „Ацтека“
който е една от емблемите на световните първенства. То е финансирано до голяма степен от милионера Емилио Аскарага, магнат в сферата на комуникациите и собственик на местния клуб Америка.
В квалификациите отпадат половината четвъртфиналисти от 1966-а. Олимпийският шампион Унгария е разбит в бараж с 1:4 от Чехословакия. Застаряващият тим на Португалия е победен от Румъния. Аржентина изненадващо отпада от Перу, воден от бразилския треньор Диди, звезда на първенството през 1958 г. КНДР пък е единственият от 71 отбора, дали заявка, който се отказва, защото трябва да се изправи срещу Израел.
ФРГ поставя нов рекорд, като бие в Есен кипърците с 12:0, а Белгия се класира за първи път на терена, след като до онзи момент е участвала само без квалификации. За първи път и Африка получава директно място, което е спечелено от Мароко.
Голямата драма обаче е в зона Северна и Централна Америка. Там победата на Салвадор над Хондурас води до избухването на единствената футболна война в историята. Резултатът на терена е претекст за Хондурас да депортира хиляди салвадорски мигранти. Салвадор нахлува с танкове, а двете държави използват и скромната си авиация. Войната продължава 4 дни и носи над 5000 убити, а примирието е подписано чак след 10 години.
В самото първенство има някои любопитни промени. След равенство в продълженията трябва да се тегли жребий за определяне на победителя – нещо, до което за късмет не се стига никога. Въведени са по две смени, като влезлите играчи подават листче на съдията, на което е описана промяната. ФИФА позволява да не бъде използван №13, където има суеверни играчи. Революционно обаче е въвеждането на жълтите и червените картони. Случва се по идея на бившия английски съдия Кен Астън, ръководил скандалната „Битка за Сантяго“ през 1962 г. между Чили и Италия.
Световното в Мексико е и първото, което се излъчва с
цветен тв сигнал за целия свят
а „Адидас“ произвежда официална топка – „Телстар“. Тя носи името на първия комуникационен спътник, изстрелян в космоса от САЩ през 1962-ра. Моделът „Телстар“ има 32 бели и черни многоъгълника и е създаден, за да се различава добре по телевизията. С тази топка се играе и през 1974 г., а след това „Адидас“ започва да прави модел за всяко следващо първенство.
Не се оправдават страховете за грубости по терените, които са характерни на предишните 2 първенства. С цел да създадат по-добра атмосфера, мексиканците измислят талисмана „Хуанито“ – рисувано невинно момченце със сомбреро.
Жребият за финалите се тегли на 10 януари 1970 г. Отново има урни, а важното е, че Мексико попада в „американската“ заедно с Бразилия, Уругвай и Перу. По този начин за първи и единствен път в историята вади късмета да играе в групите срещу съперник от своята конфедерация – Салвадор.









