Sportcafe, по BBC

Челси официално обяви привличането на Морган Роджърс от Астън Вила и счупи нови рекорди на трансферния пазар.

Трансферната сума от 117 млн. паунда е не само клубен рекорд за Челси, но и нов рекорд за Великобритания и с нея Роджърс се превръща в най-скъпия английски футболист в историята.

23-годишният атакуващ халф подписа 6-годишен договор с опция за още една допълнителна година и обяви, че пристига в най-големия клуб в Лондон.

Тази негова реплика беше възприета като предизвикателство към Арсенал, който доскоро се считаше за фаворит за подписа му.

Беше известно, че Роджърс е най-високо оцененият състезател на Астън Вила и че някой ще трябва да счупи британския рекорд, за да го купи.

А Челси действа по-бързо от Арсенал и приключи операцията много скоро след Световното първенство, докато за “артилеристите” стана ясно, че не са били готови да платят тази цена и ще се насочат към други цели – включително Брадли Баркола от ПСЖ и Ели Жуниор Крупи от Борнемут.

Макар че “сините” следят Морган Роджърс от над две години, някои анализатори изразиха скептицизъм към този трансфер и зададоха въпроса къде точно ще се впише новото попълнение в схемата на отбора.

Роджърс отдавна е близък приятел със звездата на Челси Коул Палмър, но двамата са сходен тип футболисти и е под въпрос дали биха могли да са пълноценни, когато играят заедно.

Свикнали сме във Вила да наблюдаваме Морган най-вече като №10 зад нападателя, но съществуват очаквания новият мениджър на Челси Чаби Алонсо да резервира тази роля за Палмър.

Така Морган Роджърс ще се изявява предимно отляво, а за десния фланг ще се конкурират Естевао Уилиан, Педро Нето и Джовани Кенда.

Много е вероятно предпочитаната схема на Алонсо да е с трима в защита с халф-бекове и тя би отворила вариант за двама плеймейкъри зад нападателя – най-логично е те да бъдат тъкмо Палмър и Роджърс.

Сред многото проблеми на Челси през миналия сезон беше атаката, която никак не функционираше в дълги периоди от време и серия от пет мача без отбелязан гол допринесе за уволнението на Лиъм Росиниър.

От Морган Роджърс ще се очаква да помогне с директен голов принос, след като записа 14 гола и 12 асистенции в 55 мача за Астън Вила през 2025/26.

Ако приемем, че се осъществят намеренията на клуба да продаде Алехандро Гарначо, то Челси ще остане с шестима атакуващи играчи, борещи се за три позиции. И то в сезон, в който няма да играе в евротурнирите.

В широкия състав са и общо петима централни нападатели – Жоао Педро, Николас Джаксън, Лиъм Делап, Емануел Емега и Марк Гиу.

Изглежда, че това са твърде много футболисти в сезон, в който тимът може да изиграе максимум 51 мача, ако достигне до финалите на двете домашни купи.

Алонсо едва ли ще иска да работи с толкова голяма група играчи и предстои още от тях да бъдат продадени или преотстъпени.

А как изобщо Челси може да си позволи такъв трансферен разход?

Лондончани продължават да показват, че са способни на всякакви маневри, за да влизат в необходимите финансови рамки на Премиър лийг.

Тези 117 милиона паунда са значителен разход, прибавен към 47-те милиона за Марко Палестра от Аталанта, а харчовете не са приключили.

Очаква се пристигането на защитниците Пеп Чавария от Райо Валекано и Максенс Лакроа от Кристъл Палас, които ще струват общо поне към 80-90 млн. паунда.

Валентин Барко пък може да пристигне от Страсбург, макар че тази сделка също още не е потвърдена.

През миналото лято Челси продаде играчи за рекордните 300 милиона, за да спази правилата на Висшата лига, но от това лято регулациите се променят и от системата за финансов феърплей преминават към т.нар. squad cost ratio (SCR) – съотношение на разходите за състава.

Новата система би трябвало да даде по-голяма финансова свобода на повечето елитни английски клубове.

При Челси проблем остават финансовите рамки на УЕФА и “сините” бяха глобени с 26.7 млн. паунда миналото лято заради нарушения във финансовия си баланс.

Сходни проблеми има и Астън Вила, което е основна причина за продажбата на Роджърс.

Челси обаче подобри ситуацията си и това лято глобата от УЕФА е само 2.6 милиона, като по-голямата част от тях даже ще бъде опростена, ако клубът продължи да подобрява баланса си.

Досега бяха продадени Марк Кукурея на Реал Мадрид, Андрей Сантос на Манчестър Юнайтед, Тайрик Джордж на Евертън и Джими-Джей Морган на Уест Бромич за общо над 120 млн. паунда.

Все пак още продажби и преотстъпвания изглеждат задължителни за лондончани, особено предвид липсата на приходи от Шампионската лига в три от последните четири кампании.

Може би най-важното за трансфера на Роджърс е, че Челси инвестира в човек, който не само има голямо бъдеще пред себе си, но и който би трябвало мигновено да покачи нивото на отбора.

Английският национал се доказа във Висшата лига като остър и креативен футболист с нюх към гола и умения да се включва в наказателното поле, да пробива с топка в краката, да извежда съотборниците си и да поразява вратата от дистанция.

Ако продължи да се развива под ръководството на Алонсо, той има всички шансове да се превърне в голяма звезда.

Разбира се, такава трансферна сума тежи и може да се превърне в бреме, ако футболистът не се представя добре. А през последните години видяхме множество трансферни разочарования именно в Челси.

Но качествата на Морган Роджърс са безспорни и ако ги покаже и на “Стамфорд Бридж”, ще продължи да се изявява успешно в английския елит.