Жаклин МИХАЙЛОВ

Световното първенство завърши и само седмици по-късно президентът на ФИФА Джани Инфантино е най-неодобряваният човек в света. Странни шегички си прави съдбата с гологлавия швейцарец, който си мисли, че може да постигне всичко, което си пожелае. Така да се каже, за него това, което хвърчи, се и яде. И напомням, че вталеният сега като манекен Инфантино в началните си години като служител тежеше поне с 40 килограма повече. Пиша го във връзка с твърдението, че той

може да
направи всичко

стига да го пожелае. Но личният му триумф с мондиала в Мексико, Канада и САЩ показа, че не е точно така. И от Осанна рязко премина към Разпни го. Да се върнем малко назад във времето с една сцена от игрален филм, в която Сеп Блатер обяснява на застаряващия Жоао Хавеланж как футболът е най-голямата фабрика за пари в света. И какви перспективи се откриват само ако ФИФА се откаже от някои закостенели стереотипи. Съвсем скоро след това Блатер наследи организацията от консервативния бразилец и я обърна за 20 години с хастара нагоре. Милиардите заваляха към централата на организацията и към някои лични, вероятно офшорни сметки. Дойде и моментът, в който не някой друг, а американското правителство реши да разследва президентите на ФИФА и УЕФА, а това пък доведе до най-големия трус в историята на футбола. Блатер и Платини бяха свалени от власт, престъпленията им така и не бяха съвсем доказани, а те сега стоят отстрани и недоволстват, но вече са минало. Както се изразява един доморасъл роден политик – двамцата вече са с изтекла необходимост.

Ситуацията с готиния Джани изглежда абсурдна, защото той е в апогея на добрите си отношения с администрацията на правителството на САЩ. Ако приемем априори, че оттам идва основната опасност за президента на ФИФА, то в неговия случай подобна перспектива е невъзможна. Но пък точно тази подчертана по време на световното близост неочаквано създаде огромни неприятности на швейцареца, който май е време да разбере, че е прекалил. И тронът му ще бъде атакуван много мощно, което означава, че дните му на президент изтичат със скоростта на пясъка в часовника. Европа, Азия и Северна Америка притежават 70 процента от гласовете на конгреса на ФИФА, което означава, че Инфантино е сигурен пътник.

Двете перспективи
пред него

са да успокои недоволните, което изглежда на този етап доста трудно начинание. Другата опция е да разцепи организациите с изнамирането на предатели. Но ще му е много трудно, защото явно чашата на търпението е преляла. Мегаломанските му проекти вече са дошли на всички до гушата. Има някакъв предел на алчността, който Инфантино видимо премина. И започна да се държи като Илон Мъск, забравяйки, че е на избираема длъжност. Както се казва при края на любовните отношения – беше хубаво, но свърши. Неприятното е, че Инфантино живееше с мисълта за поне още 20 години начело на организацията, което при профила на ФИФА е абсолютно нормално събитие. Стенли Роуз, Жоао Хавеланж и Сеп Блатер напуснаха поста на преклонна възраст. А Джани Инфантино е само на 56 и поне до световното през 2048-а трябваше да е непоклатим на престола.

Да не го мислим обаче Джани, а да видим защо се стигна до тази напълно неочаквана развръзка. Световното първенство се превърна в триумф на футбола във всеки материален аспект. Великата игра се доказа отново като неповторим феномен, генерирайки огромни финансови средства. И в това направление заслугата на швейцареца е приоритетна, защото той е отличен мениджър, който бързо се адаптира към всичко модерно. Най-важното, което Инфантино бързо разбра и започна да експлоатира, е наличието на многобройни потребители на продукта. И благодарение на съвременните технологии последователите на футбола дават своята лепта в много сериозни размери. Закономерно в главата на президента се роди и тази чутовна глупост да осъществи продажба на футбола, при това точно на роднина на Тръмп. По този начин даде уникален повод на своите противници да го атакуват с винаги меродавното и релевантно: „Футболът не е за продан”. Което също не е толкова вярно с оригинала, защото Чеферин всъщност доста добре го продава с Шампионската лига. Но с уточнение, че иде реч за клубни интереси. Те са търговски дружества и за тях е нормално да търсят печалбата по всички възможни начини. Полето на Инфантино са националните отбори и там нещата са поне на хартия много по-различни. Парите не миришат, но му бе показано и казано в очите, че той не може да си прави, каквото поиска. Дори предлаганите от него баснословни отчисления към всяка една от националните федерации не са универсална индулгенция, а чиста проба подкуп.

Това, което предстои, може да е само буря в чаша вода, но пък не трябва да бъдат подценявани и

силните карти

на все още актуалния президент. Тук вече кулоарните битки са от най-съществено значение. По време на световното някак никой не обърна внимание, но постоянно в кадър попадаше Матиас Графстрьом. Той на практика посети повече мачове, отколкото самия Инфантино. И мнозина телевизионни зрители се питаха кой е този грозник с брадичката на най-централното място в ложата. Лицето е 45-годишен швед, който от 2023 г. заема позицията на генерален секретар на световната футболна организация. Чиста спекулация е, но ако се съди по неосъществените мечти на някогашния президент на УЕФА Ленарт Йохансон, невзрачният му сънародник може изненадващо да се озове на най-високата позиция. Достатъчно е да се припомни какви бяха Блатер и Инфантино, преди да станат всесилни крале на футбола. Всъщност Графстрьом е пълно копие на двамата с многобройните езици и глобалисткото си излъчване. А и някак се оказва, че близостта до централата на ФИФА дава най-голямото предимство на едни избори. По-добре човек от системата да продължи по утъпкания път, отколкото някакъв новобранец, който тепърва ще се учи и ще се запознава със сложната материя.

Все пак да отдадем дължимото на Джани. Той остава в историята с три необикновени световни първенства в Русия, Катар и Северна Америка. А това са солидни попълнения в колекцията на който и да е било президент на ФИФА. Всъщност Инфантино не успя достатъчно да мотивира единствено председателя на Китайската комунистическа партия Си Дзин Пин. Всички останали опити му се оказаха напълно успешни. Следващите бяха с краля на Испания и принц Салман. И като отмине бурята, за него в историята ще пишат само хубави неща. Нещо от сорта – той изпрати футбола на друга галактика. С 10 хиляди долара билет за мач!