Янаки ДИМИТРОВ

Левски започва подготовка за новия сезон днес. Лесното свърши, трудното за сините тепърва стартира. Защото от тима на Хулио Веласкес вече ще се иска само едно – да действа по шампионски. Завоюваната по категоричен начин титла миналия сезон бе колкото сензационна, толкова и логична. Сега обаче е време за надграждане. И целта е златните медали не само да бъдат запазени, а отборът да направи дълъг поход в евротурнириите, разбирай класиране за същинската фаза на някоя от трите надпревари.

До момента ръководството на клуба действа по шампионски и на първата тренировка ще има поне двама нови. Това са бразилското крило Рейналдо, както и анголският флангови играч Давид Кусо. През изминалата кампания те бяха част от втородивизионния португалски Шавеш (б.а. – Рейналдо играеше там като преотстъпен), така че между тях има изградени взаимовръзки, които само ще бъдат от полза на Хулио Веласкес. Нека да погледнем какви могат да бъдат те, защото двамата са поливалентни футболисти тип Майкон или Евертон Бала. Рейналдо номинално е ляв флангови нападател, но спокойно може да играе от другата страна. Кусо пък по презумция е ляв краен бранител, но за Шавеш вкарва 4 гола като дясно крило. Тоест, може да уплътнят цялата лява зона, но могат да са в и срещуположни краища на терена.

Колкото повече,

толкова повече,

е казал Мечо Пух. Това словосъчетание със сигурност може да изрече и Хулио Веласкес. Вече всеки знае, че испанецът обича да експериментира и не спира да върти постовете на играчите. Наред с това наставникът не се притеснява да залага на наглед странни стартови единайсеторки, в които уж строго профилирани играчи да получават и други функции. Просто защото не робува на позициите, а свежда всичко до откриването на  празни пространства и възползването от тях.

Сега Хулио разполага с цели четирима, на които любимият пост е ляво крило – Евертон Бала, Радослав Кирилов, Армстронг Око-Флекс и новият Рейналдо. Типично дясно в състава пък е единствено Карл Фабиен. Но към този момент той е и с най-малки шансове да започва като титуляр. Просто защото там са местени Евертон и Кирилов, да не говорим, че като десни крила Хулио испанският специалист ползваше и бековете Алдаир и Оливер Камдем. Там понякога поставяше и плеймейкъра Мазир Сула.

След „центрофугата“ от 2025/26, няма основания да считаме, че тя няма да е работи и през 2026/27. Нещо повече, убедени сме, че Хулио просто ще вдигне оборотите на завъртане на центробежните сили. Просто защото има и четирима за върха на нападението, около които да се завихрят останалите.

Да започнем с най-мощния физически Мустафа Сангаре (9 гола и 3 асистенции в 23 шампионатни мача), който по една случайност е с

изместен

център на

тежестта

и бие вляво. Защото обича да бяга на това крило, да отваря пространство в центъра за колегите си и да пробива от фланга. Горе-долу същите габарити, но много по-различен вид на нападението дава колумбиецът Хуан Переа (5 попадения в 14 срещи в Първа лига за сините). В началото на пролетния полусезон на върха на нападението действаше Армстронг Око-Флекс (2 гола и 5 завършващия подавания в 17 шампионатни двубоя за Левски), който успяваше да свърши работа. С най-голям коефициент на полезно действие пък бе бразилецът Евертон Бала. За него можем да кажем, че е тип „Хулио Веласкес“ –

с него започва състава,

независимо дали ще е ляво или дясно крило, плеймейкър или ще е на върха на нападението в ролята на фалшива деветка. А Евертон вкарваше, без значение от коя зона – 18 гола и 7 асистенции в 35 мача в Първа лига, донесли му и званието Голмайстор №1 на шампионата (б.а. – подели приза с Мамаду Диало от ЦСКА 1948).

Всъщност, в ръката на испанския специалист има още една карта към изброеното каре, която ще може да си позволи да ползва в някои от двубоите на домашната сцена заради новото правило на БФС български играч до 23 години да стартира мачовете в Първа лига. В колодата е юношата Стивън Стоянчов. През миналата кампания 18-годишният централен нападател трупаше опит във втородивизионния Етър. Той реализира 11 гола за болярите (б.а. – 1 от дузпа) в 27 шампионатни срещи за болярите.

Вече е ясно, че има всички предпоставки Левски да бъде непредсказуем в нападение през новото първенство (б.а. – тимът бе най-резултатен и през миналото, реализирайки 71 пъти в 36 мача). От година и половина насам ръководството на клуба направи така, че към състава да се добавя качество, а наред с това резервната скамейка да има и необходимата дължина. В момента нападението е презаредено, а опциите на които да заложи Веласкес са много. И той ще го прави. Ще видим с какъв успех. Но поне на теория, той разполага с необходимото в предни позиции, за да води успешен бой на два фронта дълго време. Остава такива да станат нещата и в другите зони.