Синът на националния селекционер ще преследва уникално семейно постижение с червената фланелка

Мартин КОСТАДИНОВ

Годината е 1991-а. Един от най-перспективните и изявени български футболисти в А група трябва да направи следващата стъпка в кариерата си, след като вече е записал 3 страхотни сезона с екипа на родния Черно море. От месеци сериозен интерес към техничния левичар проявяват и ЦСКА, и Левски. В началото по-настоятелни са от „Армията“, като според запознати още през лятото на 1990-а Димитър Пенев иска да види Илиев с червената фланелка. Отказът на плеймейкъра тогава дори е една от версиите за решението на Стратега да не го вземе на световното първенство в САЩ през 94-а вече в ролята на национален селекционер. Факторите за преминаването на Илиан в Левски са няколко. От една страна, неговият баща е страстен привърженик на сините, а, от друга, президентът Томас Лафчис и треньорът Васил Методиев-Шпайдела отиват на крака при 23-годишния халф във Варна и лично го убеждават да отиде на „Герена“. Плащат се рекордните за онова време 2 млн. лева (по тогавашния курс около 100 000 долара). Илиев дори е кръстен от пресата

Мистър

Два милиона

докато все още се бори да се утвърди в първите месеци на „Георги Аспарухов“. За съжаление баща му не успява да сбъдне мечтата си да го види със синята фланелка, защото загива при битов инцидент по време на първия лагер на сина си с Левски в Боровец. Плеймейкърът е част от едно от най-силните поколения на столичани, което в периода 1992-1995 г. помита всичко по пътя си у нас и става три пъти подред шампион на България.

По ирония на съдбата най-силните и паметни представяния на плеймейкъра за тима са именно срещу ЦСКА. През есента на 1991 г. при успеха с 2:1 тръгва с топката от центъра, преминава няколко съперници и поразява червената врата. Три години по-късно с брилянта странична ножица дава началото на историческата победа със 7:1 над големия съперник.

Точно 3 десетилетия след този момент отново предстои вечно дерби за футболист на име Илиан Илиев, но той вече е от другата страна на барикадата. 33 години след като не успя да се пребори с Левски за настоящия национален селекционер, ЦСКА привлече сина му в своите редици. 25-годишният Илиев-младши не прогресира с темповете на баща си, макар че също прикова погледите, когато се наложи на „Тича“ през сезон 2019/20. Крушата не пада по-далеч от дървото, казват хората. Джуниър, наричан по модерному, също играе с левия крак, разполага с фино докосване и има нестандартно виждане за играта. Сякаш обаче досега му липсва повече динамика и агресия, а и

солидна доза

характер

за да направи следващата стъпка в развитието си. Неслучайно след като напусна Черно море преди 3 години, не успя да се наложи нито в кипърския Аполон Лимасол, нито през миналата есен в гръцкия Кифисия, който дори впоследствие изпадна от местния елит. През пролетта Илиев-младши се завърна в Черно море под наем под ръководството на баща си, но сякаш годините в чужбина не му бяха помогнали да вдигне играта си на следващото ниво. На „Тича“ се върна футболистът, заминал за Кипър преди 3 лета. За амбициите на Черно море това беше напълно достатъчно и Илиан бе твърд титуляр в отбора, завършил на историческото второ място в класирането. Само с две асистенции от 13 мача обаче той не успя да предизвика интереса на силен чужд отбор, след като договорът му с Аполон бе разтрогнат по взаимно съгласие и стана свободен агент. Така се стигна до края на август, когато халфът беше все още без отбор, а новият треньор на ЦСКА Александър Томаш се нуждаеше от пожарни решения, за да вдигне конкуренцията в разнебитения си тим. И се довери на Илиев. А той от своя страна, макар и малко по-късно от баща си, също реализира трансфер в един от двата гранда.

Младши никога не се е асоциирал с любимия отбор на своите татко и дядо, а освен това в последните години е виждал само лошо отношение от феновете на Левски към своето семейство. Затова и

едва ли е

имал голяма

морална дилема

когато е получил офертата от Борисовата градина. Сега обаче е време Илиев да докаже, че заслужава това предложение, а не се е озовал в ЦСКА само по щастливо стечение на обстоятелствата. Ситуацията за плеймейкъра е чудесна, защото конкурентите му в средата на терена се намират в отчайваща форма. Норвежците Хайнц и Линдсет показват тотална апатия към случващото се около тях, а Скаршем поне се влага, но без никаква ефективност. Шопов пък вече достатъчно ясно е демонстрирал, че няма капацитета да е титуляр в ЦСКА. Идеалната възможност за Илиев-младши да изпъкне. Но и от него ще се очаква повече, отколкото беше достатъчно в Черно море. Покаже ли го, нищо чудно след няколко седмици да излезе като титуляр във вечното дерби с Левски. Тогава той ще преследва уникално семейно постижение. Никога досега баща и син не са се разписвали в мач номер 1 у нас, дори и за един и същи отбор. Ще бъдат ли дербитата любимата арена и на Илиан-джуниър и ще успее ли да повтори той поне част от успехите на своя баща у нас? Всичко зависи от него и съотборниците му в ЦСКА.