Теодор БОРИСОВ

През изминалата седмица всички погледи бяха втренчени в Астън Вила, които трябваше да спрат действащия шампион Манчестър Сити и да отворят пътя на Ливърпул към куадрупъл. Въпреки допуснатия обрат срещу гражданите, бирмингамският клуб има във витрината си трофей, който техния съперник не успява да спечели въпреки милиардните инвестиции – Шампионската лига (преди КЕШ). Преди 40 години Вила печели финала срещу Байерн с 1:0 в може би най-противоречивите и абсурдни обстоятелства в историята на турнира.

Като началото трябва да отбележим, че само по себе си спечелването на титлата на Англия през 1981 г. от бирмингамци е истинско чудо. Предишният им триумф е от далечната 1910 г., а макар под ръководството на Рон Соундърс тима да печели Купата на лигата през 1975 и 1977 г., никой не ги слага в сметките. Фаворит на всички е Ипсуич на Боби Робсън, който в края на сезона е на прага на исторически требъл. Сгъстената програма обаче изиграва лоша шега на трактористите – те губят с 0:1 полуфинала за ФА Къп от Манчестър Сити, завоюват Купата на УЕФА след успех с общ резултат 5:4 срещу АЗ Алкмаар, но в първенството всичко се срива със 7 загуби в последните 10 мача. Въпреки че след малкото победи е успех с 2:1 над Астън Вила, именно виланите печелят титлата на Първа дивизия с 4 точки преднина.

Участието им в КЕШ е едва третата им европейска авантюра, като предишния върхов резултат е четвъртфинал за КНК през 1978 г., загубен от Барселона. За разлика от края на 70-те и началото на 80-те години, когато клубът продава играчи като Анди Грей, Джон Грегъри, Джон Дийхън, Джон Гидман, Франк Кародус и Джо Уорд, сега е решено основните играчи да бъдат съхранени за европейската кампания. Прецизните пасове на капитана Денис Мортимър, комбинативността на Гордън Коуънс и скоростта на Дес Бремнър оформят една солидна халфова линия, която дава възможност на Тони Морли да получи така необходимата му свобода. Заедно с Гари Поу и Питър Уит, той бележи 53 от отбелязаните от тима 72 гола през сезон 1980-81. Единственото ново попълнение – шотландския халф на Ковънтри Анди Блеър, не променя особено облика на тима, който се представя изненадващо добре.

Логичното елиминиране на Валур Рейкявик с общ резултат 7:0 е последовано от отстраняване  на два солидни източноевропейски отбора – Динамо Берлин и Динамо Киев, преди на полуфинала виланите да срещнат Андерлехт. Първият двубой у дома е спечелен с 1:0 след попадение на Тони Морли, а след нулевото равенство в реванша английският тим е на финал. Това обаче е единственото положително за бирмингамци, които през февруари са 15-ти в класирането, съвсем близо до зоната на изпадащите, което налага Рон Соундърс да бъде уволнен. Начело застава помощника му Тони Бартън, който е в бизнеса  от 1980 г. и никога досега не е ръководил самостоятелно професионален отбор. В крайна сметка Вила завършва 12-ти, което ще го направи отборът с най-ниска позиция в местния шампионат в годината, когато печели купата на шампионите.

За да стигне до спора за трофея, Байерн се справя с Йостерс, Бенфика, Университатя Крайова и българския ЦСКА, макар в първия мач в София армейците да водят с 3:0 до 18-ата минута. В шампионата играчите на Пал Чернай финишират зад Хамбургер и Кьолн, а успехът с 4:2 на финала за националната купа срещу Нюрнберг, редом с по-големия им опит в турнира им дават определено предимство. То става още по-голямо, когато в 9-ата минута на финала титулярния вратар Джими Римър е принуден да напусне заради проблеми с рамото. Така единствения играч на Вила, който е печелил турнира (през 1968 г. е резерва на Алекс Степни в Манчестър Юнайтед) напуска терена, за да бъде заменен от имащия само 1 мач за първия тим Найджъл Спинк.

Акробатична задна ножица на Карл-Хайнц Румениге е един от малкото моменти, в които стражът на Вила е поставен на изпитание, въпреки в атаките на Байерн редовно се включва дори Клаус Аугенталер. След паузата обръча около противниковата врата се затяга, но усилията на Дитер Хьонес и Бернд Дюрнбергер се оказват безплодни, след като ударите им са спасени от Спинк. Така се стига до шока в 67-ата минута – Морли успява да надиграе Ханс Вайнер и намира непокрития Уит, който преодолява Манфред Мюлер с удар, вкаран с нещо средно между пищял и глезен. Едва сега Байерн осъзнава какво се случва и бележи гол чрез Дитер Хьонес, но той е отменен поради засада. Последният съдийски сигнал слага началото на празненствата в лагера на Астън Вила, които едва не довеждат до изчезването на Купата с ушите.

На връщане в Англия Гордън Коуънс и Колин Гибсън взимат купата в местен пъб, където веднага са наобиколени от фенове. Следват снимки, автографи и в един момент двамата оставят трофея докато играят дартс. 28-годишният Ейдриън Рийд използва момента и грабва отличието, за да се изфука с него пред приятели. Носейки го, крадецът го изпуска по стълбите и наранява едната му страна. Това помага на Рийд да се осъзнае и той оставя купата в най-близкото полицейско управление. Случката се развива в Шефилд, а за да стигне до Бирмингам, на отличието е осигурен специален полицейски ескорт. Така Вила е на път да сътвори сага, сходна с тази на изчезването на Златната Нике през 1966 г., но за щастие всичко завършва с щастлив край. Не такова е положението при Байерн, които години наред ще изпитват комплекс срещу английски отбори. Обратното може да се каже за ЦСКА, които след елиминирането на Нотингам и Ливърпул спокойно можеха да се справят и с Астън Вила и ако съдбата бе решила в момента трофея от най-престижния европейски клубен турнир можеше да има свое копие на стадион „Българска армия“. Но историята се гради на факти, а не на предположения, така че остава да приемем събитията така, както са се случили.

26 МАЙ 1982 Г., ФИНАЛ ЗА КЕШ

АСТЪН ВИЛА – БАЙЕРН 1:0

Ротердам, „Фейенорд“, 40 000

АСТЪН ВИЛА

Римър (9 – Спинк), Суейн, Макнаф, Евънс, Уилямс, Мортимър, Коуънс, Бремнър, Уит, Шоу, Морли

Т. Бартън

БАЙЕРН

Мюлер, Дремлер, Вайнер, Аугенталер, Хорсман, Мати (79 – Нидермайер), Краус, Брайтнер, Дюрнбергер, Хьонес, Румениге

П. Чернай

Съдия: Жорж Конрат (Франция)

Голмайстор: 1:0 Уит 67

ЖК: Уилямс (А)

ЧК: няма