Андреа МАЗАЛА, „Гадзета дело спорт“

Милан, Италия и целият футболен свят потъна в скръб. На 66-годишна възраст, която отбеляза на 8 май, почина иконата Франко Барези. Легендарен защитник, когото наричаха италианския Кайзер Франц. „Историята на Милан е в траур за кончината на Франко Барези. Неговият пример и неговата задълбоченост завинаги ще бъдат, подобно на фланелката му с №6, неразделна и фундаментална част от ДНК-то и пътуването на клуба“, написаха от червено-черния клуб. След като претърпя операция на белодробен лимфен възел през миналата година, историческият капитан се завърна на „Сан Сиро“ няколко пъти и беше един от последните факлоносци, носели олимпийския огън на церемонията по откриването на Зимните игри Милано-Кортина през 2026 г. Той изигра общо 719 мача за Милан, спечелвайки шест титли и три пъти покори европейския клубен връх. За националния отбор записа 81 участия (с 1 гол) и

има пълен
комплект медали

от световни първенства – златен (1982), сребърен (1994) и бронзов (1990).

Барези е вечен, дори и вече да не е сред нас, италианският и световен футбол скърбят, а Милан се сбогува с великата си икона. Живот на вярност, разбит от болест, която през последните години принуждаваше Франко да се бори непрекъснато с високо вдигната глава. Сбогуваме се с един от най-великите защитници на всички времена, когото всички, дори историческите му противници, признаваха за пример.

Свикнал да се изправя пред едно препятствие след друго, Барези проявява изключителен характер от ранна възраст. Той се отличава в детската школа в родния Травалято, град в провинция Бреша. Само на 14 години губи родителите си. През 1974-та се присъединява към семейство, което никога не изостави: Милан. Каква странна съдба: по-големият му с две години брат Джузепе, който е фен на Милан, се присъединява към младежите на Интер и впоследствие става клубна легенда. А Франкино, който от малък е привърженик на нерадзурите, е

отхвърлен като
твърде крехък

от любимия си отбор. В този случай инстинктът и хитростта на Итало Галбиати, впечатлен от техниката на младока, променят хода на събитията. Елегантното му докосване често заблуждава противниците, а чистите му шпагати като с пинцети измъкват топката от краката на съперниците. Масажистът на росонерите Мариконти му дава прякора Пискинин, който означава „малък“ на милански диалект.

Първата важна стъпка дойде при треньора Нилс Лидхолм, който на 17 години му даде дебют в Серия А на 23 април 1978 г. Гостуването на Верона завърши 2:1 за Милан, обещаващ резултат, който за някой толкова суеверен като шведа не беше малък подвиг. Но Лидхолм не просто хвърли Барези в първия отбор като талисман: той го прие сериозно, превръщайки го в един от ключовите играчи през следващия сезон, кулминацията на който беше дългоочакваната и почти омагьосана звезда за десетото скудето. Веднага стана ясно, че Барези не е станал шампион на Италия случайно. Всъщност един от неговите поддръжници беше не друг, а Джани Ривера, лидерът, който оцени таланта на младия защитник като шампион. Не ставаше въпрос само за техника, а за

характер и
гениалност

До такава степен, че носителят на „Златната топка“ по време на мач от турнира „Чита ди Милано“ на „Сан Сиро“ срещу Фламенго чу Барези да му вика: „И така, можеш ли да ми подадеш?“ Ривера не се обиди, всъщност от все сърце аплодира смелостта на Франкино. Усещайки, че либерото, което не говори много, не само знае как да борави с топката и да насочва защитата, но и как да накара гласа му да се чува. До такава степен, че едва на 22 години Барези е повишен в капитан на Милан.

Имаше огромни успехи, последвани и от тежки разочарования. Първото изпадане през 1980-а след скандала „Тотонеро“ беше тежък удар. Незабавното завръщане в Серия А му позволи да блесне за националния отбор под ръководството на Енцо Беардцот. Франко продължи възходящата си траектория, но се сблъска с нов проблем. Зарази се с вирус, който го принуди да отсъства три месеца и половина: мнозина поставиха под въпрос бъдещето му, несигурно на 21 години, но той се пребори и се завърна по-решителен от всякога. Въпреки това той не успя да избегне още едно изпадане през 1982 г. Но беше повикан в националния отбор за Световното първенство в Испания. Барези беше резерва на друга легенда – Гаетано Ширеа, и макар да не записа участие, бе част от триумфа на скуадра адзура.

Яхнал

вълната от
световна еуфория

Барези беше ухажван и търсен от големи клубове. Вече беше постигнал статут на топ изгряващ талант, но въпреки отличните оферти, той остана в Милан. Непоколебимата му вяра се отплаща през следващите сезони. Франко остава крайъгълният камък на отбор, който, за съжаление, страда от чести корпоративни сътресения. Докато Силвио Берлускони не се появява на сцената през 1986 г. Той спасява клуба от фалит и стартира амбициозна програма за съживяване на гранда. Следващият повратен момент идва през 1987-а с пристигането на Ариго Саки. Началото под ръководството на родения във Фузиняно треньор не е лесно. Барези обаче скоро се оказва един от най-успешните интерпретатори на футбола и на кредото на Саки. С привличането на Гулит и Ван Бастен Милан спечели скудетото през 1988-а, а с идването и на Рийкард бе покорен европейският клубен връх. Исторически победи подхранваха вала на росонерите и това бяха години на безспорно господство, особено на континента, с повторение през 1990 г. Барези вдигаше трофей след трофей, но никога не губи самообладание: не викаше, просто те поглеждаше и ти знаеше какво да правиш, без нужда от никакво шоу. Неговата отдаденост на каузата и хъсът му бяха такива, че дори се сблъска с неудобни обстоятелства като тъмната нощ в Марсилия, когато се подчини на заповедта на ръководството и напусна „Велодрум“ с отбора.

След смяната на Саки с Фабио Капело, Барези се изправи пред ново голямо предизвикателство. Мнозина смятаха, че той и съотборниците му са на края на силите си. Капело, който като играч нямаше особена връзка с Барези, провокира гордостта както на лидера, така и на оцелелите от ерата на Саки. Ходът направи чудеса и росонерите спечелиха още четири титли и Шампионската лига през 1994 г.

Междувременно Франко натрупа участия за националния отбор, а за селекционера Саки беше недосегаем. Той обаче реши да се пенсионира с адзурите през 1992 г. Ариго го помоли да промени решението си и беше прав да го стори: Франко поведе скуадрата, която загуби след дузпи световния финал през 1994 г. срещу Бразилия. Барези беше първият, който пропусна от бялата точка и беше неутешим, а сълзите му на живо по телевизията трогнаха всички италианци.

Той беше сдържан, но със силни чувства. Със съпругата си Маура, която среща в Тоскана в началото на 80-те години на миналия век, имат двама синове: Едоардо и Джанандреа. Франко се оттегли от националния отбор и има повече време да се

посвети на
семейството си

Радва се със скудетото през 1996-а, но годините си вземат своето. Сезон 1996/97 не започва добре с Оскар Табарес на пейката и завършва зле със завръщането на Саки. Барези решава да прекрати кариерата си през юни 1997 г., а неговата фланелка с №6 е извадена от употреба.

Франко е назначен за вицепрезидент на клуба, поемайки ръководството на примаверата. През 2002 г. е единственият му престой далече от Милан: нает като технически директор на Фулъм, който току-що е влязъл във Висшата лига. Приключението му в Англия продължава малко под три месеца поради разногласия с мениджъра Жан Тигана. Оттогава връзката му с Милан е неразривна. И ще бъде завинаги.