Десетте легенди, белязали 100-годишната история на отбора на народа
Павел ПРОХОРОВ, „Чемпионат“
На 18 април руският гранд Спартак отбеляза вековния си юбилей. Преди 100 години МКС (Московски спортен клуб) победи с 3:2 ЗКС (Замоскворецки спортен клуб) в контрола. Въпреки че не всички членове на огромното червено-бяло семейство смятат тази дата за рождения ден на Спартак, тя е официално призната за отправна точка в историята на клуба. По случай юбилея „Чемпионат“ припомни 10 клубни легенди.
Старостин – създателят
Старостин беше един от играчите на MKС в мача срещу ЗКС. През 1936 г. Николай Петрович става ръководител на отбора и посвещава почти цялата втора половина на ХХ век на тази позиция. Не е тайна, че именно по инициатива на Старостин клубът придоби сегашното си име. Той също така изобретява известния ромб.
„Когато се обсъждаше името, лидерите дълго време не можеха да постигнат консенсус. И тогава погледът на Старостин случайно попадна върху книгата на италианеца Рафаело Джованьоли „Спартак“, която беше много популярна в зората на съветската власт, лежаща на масата. Предложението клубът да бъде кръстен в чест на водача на въстанието се прие, защото, от една страна, лъхаше на антична героика, а от друга, беше доста идеологически последователно. Скоро самият Старостин скицира логото – червено-бял ромб със зачеркната буква „С“. Вярно е, че тогава бялата ивица вътре в червения ромб минаваше по различен диагонал, отколкото сега. Емблемата придоби по-познатия си вид през 1949 г. През 1998-а, когато футболният отбор напусна дружеството, към емблемата беше добавена футболна топка“, разкрива фен сайтът на Спартак RedWhite.
Нето – капитанът
Игор Нето прекара цялата си професионална кариера в Спартак. За 18 сезона изигра 368 официални мача и отбеляза 36 гола. 13 поредни години Нето беше включен в списъка на 33-ма най-добри футболисти в СССР и 12 пъти бе №1 сред халфовете. По време на кариерата си капитанът става 5 пъти шампион на СССР и три пъти носител на купата. Успоредно с това Нето е капитан и на националния отбор, с който става олимпийски шампион през 1956 г. и европейски през 1960 г. Ако на братя Старостини беше издигната скулптура на „Откритие Арена“, в чест на Нето има възпоменателна плоча, а скоро ще има и паметник.
Симонян – голмайсторът
95-годишният ветеран е голмайсторът на клуба за всички времена със 160 попадения. Никита Симонян изкара 11 сезона в Спартак, стана четирикратен шампион на СССР, спечели два пъти купата, а след края на кариерата си ръководи отбора. Заслужилият треньор работи в два периода от пет години (от януари 1960 г. до януари 1966 г. и от юли 1967 г. до края на декември 1972 г.). Под ръководството на Симонян Спартак спечели две титли и три купи. Никита Павлович все още остава близо до родния си клуб, подкрепяйки го от трибуните.
Бесков – треньорът
Легендарният треньор оглавява Спартак през 1977 г., след като напуска националния отбор. За 11 г. Константин Бесков само веднъж остана без медал. При него Спартак спечели 2 титли и 1 купа, 5 пъти остана със сребърните медали и два пъти с бронзовите. Бесков върна червено-белите в елита на съветския футбол, след като през 1976-а тимът се озовава там, където никой не очакваше да го види. Именно Бесков наложи марковия „спартаковски стил”, който често си спомнят феновете на червено-белите. В същото време треньорът се отличаваше с доста сурови методи на работа – тежки тренировки и строга дисциплина.
Романцев – колекционерът
Романцев е велика фигура в историята на Спартак. По-голямата част от игровата и треньорска кариера на Олег Иванович е свързана с отбора на народа. Година след дебюта си за Спартак, Романцев става капитан. И ако само веднъж ликува с титлата като играч, то като треньор го направи 9 пъти! С Романцев червено-белите постигнаха сериозни успехи на международната арена – стигнаха до полуфиналите на Шампионската купа, Купата на носителите на купи и Купата на УЕФА, два пъти спираха на четвъртфиналите на Шампионската лига. Под неговото ръководство Спартак побеждаваше най-добрите клубове в света – Ливърпул (2:0), Аякс (3:1), Реал М (2:1), Арсенал (4:1).
Черенков – любимецът
Игор изигра почти цялата си кариера за Спартак. В 515 мача нападателят отбеляза 141 гола и даде повече от 100 асистенции. Не е изненадващо, че феновете обожаваха непредсказуемия на терена и същевременно обикновен и скромен футболист в живота. По отношение на индивидуалните награди Черенков достигна върха си през 1983 г., когато бе избран за най-добър футболист на СССР и зае 30-ото място в анкетата за „Златната топка“.
Дасаев – вратарят
В продължение на 10 години Дасаев беше основен вратар на Спартак и малко по-дълго – на националния отбор на СССР. Заедно с червено-белите вратарят спечели две титли, стана бронзов медалист от Олимпийските игри в Москва. 1988-а бе най-силната в кариерата му, като взе среброто на европейското първенство и получи наградата за най-добър вратар в света. Феновете на Спартак не се съмняваха кой е най-добрият вратар в историята на клуба, защото „от Москва до Хималаите Ринат Дасаев е най-добрият“. Седем поредни години легендарният съветски и руски вратар бе класиран между 6-ото и 22-ото място сред най-добрите футболисти в Европа, според „Франс Футбол“.
Цимбалар – идолът
През 1993 г. Цимбалар се присъединява към Спартак заедно със своя съотборник от Черноморец Одеса и най-добър приятел Юрий Никифоров. При Романцев халфът прекара най-добрите си години във футбола, като спечели 6 титли и две купи на Русия. Цимбалар притежаваше всички качества, необходими за футболист от най-висока класа: визия, техника, нестандартни решения. Виртуозната игра и лекотата при комбинациите го превърнаха в идол на милиони фенове на червено-белите. През 1995 г. Цимбалар бе обявен за най-добър футболист в Русия според седмичника „Футбол“. В мача за титлата през 1996-а той откри резултата, а през септември 1998-а вкара най-известния си гол – срещу Реал Мадрид от фаул.
Тихонов – шампионът
Легендата на Спартак прекара най-добрите си години в отбора на народа, с който спечели 15 трофея: осем титли, два национални трофея, 5 Купи на общността. Тихонов изигра 265 мача за червено-белите, като отбеляза 90 гола и направи 44 асистенции. Освен това халфът спечели много награди, сред които Футболист на десетилетието (1997-2006) в Спартак и единствен два пъти е би отличен за Спортсмен на годината.
Титов – рекордьорът
Друг идол на феновете на Спартак е Егор Титов. Класният халф беше една от звездите в отбора на Олег Романцев. Титов спечели шест титли със Спартак, изигра 444 мача, отбеляза 105 гола и направи 85 асистенции. Въпреки че треньорите Аленичев и Титов не успяха да върнат предишния блясък на отбора и „спартаковския стил“ в средата на 2010-те, Егор винаги ще бъде свой за червено-белите фенове. Любимец като Черенков, Цимбалар или Тихонов.