Йорданка Донкова бе недостижима дори за вятъра, а рекордът й на 100 метра с препятствия оцеля близо 3 десетилетия

България има редица спортисти, с които трябва да се гордее. Такива, покорили олимпийски, световни и европейски върхове. Емблеми на своите дисциплини в планетарен мащаб. Сред тях е и незабравимата Йорданка Донкова, която днес празнува своя 60-и юбилей.

Олимпийската шампионка от Сеул 1988 е от онези имена, които всяват страхопочитание у съперниците си в продължение на близо две десетилетия. В момента, в който застава на блокчето за старт, вече е ясно, че тя ще бъде на почетната стълбичка. Точно толкова добра бе тя и точно толкова респект изпитваха нейните съпернички през годините. Рекордът й на 100 метра с препятствия от 12.21 секунди, постигнат в Стара Загора през 1988-а, пък бе недостижим в продължение на 28 години и бе един от най-брадатите в историята на Царицата на спортовете. Властелина на хърделите. Така може да бъде определена Донкова

Родена на 28 септември 1961 година в село Яна, София, тя е открита за леката атлетика случайно, при събиране на група в Долни Богров. Висока и слаба, Донкова попада в полезрението на Георги Димитров и така започва нейният път към световната слава. В селото няма нужните условия, но това не пречи на младия и напорист по онова време треньор да води занимания с бракувани препятствия и дори летви, завързани с въжета. Условията са сурови, но именно в тях проличава характерът и желанието на младата и талантлива българка.

Първоначално Донкова започва с петобой и въпреки че три от пръстите й на дясната ръка са отрязани в нелеп инцидент още на 5 години, тя дори е карана да участва на седмобой, с хвърляне на копие. Амбицията на Георги Димитров е да направи волята й желязна, като това определено носи резултат в най-близко бъдеще.

Постепенно Йорданка се специализира на 100 метра с препятствия, като това става коронната й дисциплина. Още на 18 години тя дебютира на Игрите в Москва, където достига до полуфиналите и завършва на 11-о място. Белег, че бляскавото бъдеще е пред нея и тепърва името й ще е символ на световна слава.

Следват успех след успех, гарнирани и с някои тежки травми. Именно контузиите, които спохождат българската легенда, са причина така и да не стигне до световна титла. Но те не я спират да покори няколко пъти европейския връх, както, разбира се, и този на Олимпиадата в Сеул 1988. Именно тогава идва и предложение да бяга за САЩ, което обаче е отхвърлено категорично от родолюбивата българка.

Две години по-рано, през 1986-а, четири пъти чупи световния рекорд, прави го още два пъти на 60 метра с препятствия. Медалите се трупат един след друг, като именно тогава е избрана и за Спортист №1 на България при жените. През 1992-ра, въпреки че се връща скоро от майчинство и отново е съпътствана от травми, Донкова печели още един медал от олимпийски игри, този път бронз в Барселона.

Достигнала до най-големите успехи в кариерата си, тя решава да сложи край през 1995-а, когато вече е на 35 години и след множество травми. Отдава се на семейството си, като леката атлетика остава на заден план. Получава предложения да е треньор или ръководител, но ги отхвърля, за да запази себе си и множеството приятелства, изградени през годините.