#46 Yordanka Donkova of Bulgaria clears a hurdle in the lead from #286 Gloria Siebert of East Germany during the final of the Women's 100 metres Hurdles event at the XXIV Olympic Summer Games on 30th September 1988 at the Seoul Olympic Stadium in Seoul, South Korea. Yordanka Donkova won the race and Gold medal. (Photo by Gray Mortimore/Allsport/Getty Images)
Йорданка Донкова бе недостижима дори за вятъра, а рекордът й на 100 метра с препятствия оцеля близо 3 десетилетия
България има редица спортисти, с които трябва да се гордее. Такива, покорили олимпийски, световни и европейски върхове. Емблеми на своите дисциплини в планетарен мащаб. Сред тях е и незабравимата Йорданка Донкова, която днес празнува своя 60-и юбилей.
Олимпийската шампионка от Сеул 1988 е от онези имена, които всяват страхопочитание у съперниците си в продължение на близо две десетилетия. В момента, в който застава на блокчето за старт, вече е ясно, че тя ще бъде на почетната стълбичка. Точно толкова добра бе тя и точно толкова респект изпитваха нейните съпернички през годините. Рекордът й на 100 метра с препятствия от 12.21 секунди, постигнат в Стара Загора през 1988-а, пък бе недостижим в продължение на 28 години и бе един от най-брадатите в историята на Царицата на спортовете. Властелина на хърделите. Така може да бъде определена Донкова
Родена на 28 септември 1961 година в село Яна, София, тя е открита за леката атлетика случайно, при събиране на група в Долни Богров. Висока и слаба, Донкова попада в полезрението на Георги Димитров и така започва нейният път към световната слава. В селото няма нужните условия, но това не пречи на младия и напорист по онова време треньор да води занимания с бракувани препятствия и дори летви, завързани с въжета. Условията са сурови, но именно в тях проличава характерът и желанието на младата и талантлива българка.
Първоначално Донкова започва с петобой и въпреки че три от пръстите й на дясната ръка са отрязани в нелеп инцидент още на 5 години, тя дори е карана да участва на седмобой, с хвърляне на копие. Амбицията на Георги Димитров е да направи волята й желязна, като това определено носи резултат в най-близко бъдеще.
Постепенно Йорданка се специализира на 100 метра с препятствия, като това става коронната й дисциплина. Още на 18 години тя дебютира на Игрите в Москва, където достига до полуфиналите и завършва на 11-о място. Белег, че бляскавото бъдеще е пред нея и тепърва името й ще е символ на световна слава.
Следват успех след успех, гарнирани и с някои тежки травми. Именно контузиите, които спохождат българската легенда, са причина така и да не стигне до световна титла. Но те не я спират да покори няколко пъти европейския връх, както, разбира се, и този на Олимпиадата в Сеул 1988. Именно тогава идва и предложение да бяга за САЩ, което обаче е отхвърлено категорично от родолюбивата българка.
Две години по-рано, през 1986-а, четири пъти чупи световния рекорд, прави го още два пъти на 60 метра с препятствия. Медалите се трупат един след друг, като именно тогава е избрана и за Спортист №1 на България при жените. През 1992-ра, въпреки че се връща скоро от майчинство и отново е съпътствана от травми, Донкова печели още един медал от олимпийски игри, този път бронз в Барселона.
Достигнала до най-големите успехи в кариерата си, тя решава да сложи край през 1995-а, когато вече е на 35 години и след множество травми. Отдава се на семейството си, като леката атлетика остава на заден план. Получава предложения да е треньор или ръководител, но ги отхвърля, за да запази себе си и множеството приятелства, изградени през годините.