Нападателят, който единствен е вкарвал и за Левски, и за ЦСКА в шампионатно вечно дерби

Янаки ДИМИТРОВ

Нощта на 6 юли 1994 година, Благоевград, квартал „Запад“. Тихо е, тъмно като в рог. Сънят обаче не е затворил очите на болшинството жители на града, всъщност и на тези в цялата страна. На „Джайънт Стейдиъм“ в Ню Джърси, САЩ, продължения на 1/8-финален сблъсък от световното първенство играят България и Мексико. Часовникът започва да отброява 119-ата минута, когато мощен рев „Пирин, Пирин“, идващ караваните за хапване и пийване в междублоковите пространства, разнасят поне за секунди напрежението, което се реже с нож. Резултатът е 1:1, а на терена на мястото на Емил Костадинов се появява играч с №17! Той е и единственият в състава, чиято фамилия не завършва с „в“. Неговото име е Петър Михтарски – свидна рожба на орлетата, наричан на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград просто Михтаро, независимо дали когато е бил играч, треньор или ръководител. Точно като футболист на Пирин той стана Четвърти в света.

Пепи е рожба на прословутата местна школа. Треньор там му е Йордан Попмихайлов, а в първия тим го взима Васил Методиев-Шпайдела. Едва на 16 години дебютира в А група, при това

по запомнящ се начин

– на 30 март 1983 година, при победата над Хасково с 3:1. Той вкарва два гола, а още в следващия кръг се разписва и при 1:4 от Ботев Пд (б.а. – тогава Тракия). Сами разбирате каква хала е хлапето, което след това става и играчът с най-много мачове за младежкия национален отбор – 51 двубоя с 21 попадения!

Пирин рано му отеснява. Искан е от ЦСКА още през 1984-а, но тогава орлетата дават на армейците само Костадин Янчев, защото са изпаднали и искат незабавна промоция. С Михтарски в състава я постигат. От Левски също постоянно го търсят. През лятото на 1988 година сините го взимат, той играе на турнира „Георги Аспарухов“ и става голмайстор. Трябва обаче да се върне в Пирин заради правило на федерацията. Все пак след година Пепи акостира на „Герена“. Участник е в драматичните мачове с Антверп. В София се скъсва да пропуска, а срещата завършва 0:0. В реванша бележи за 3:1 за сините в 89-ата минута, но после те се превръщат в „евроидиоти“ и падат с 3:4. Нарочен е за отпадането, а само дни по-късно идва унижението 0:5 от ЦСКА… Прави обаче два силни сезона (б.а. – печели купата) – в първия вкарва 26 пъти в 33 срещи във всички турнири (24 попадения в 27 срещи за първенството), а във втория 25 в 36 двубоя. Това му носи трансфер в Порто – треньорът Артур Жорже го харесал… точно в мачовете с Антверп. След това обаче специалистът поема ПСЖ, а титулярното място на Михтарски в нападение редом до Емил Костадинов изстива. Става шампион с тима, после е пратен под наем във Фамаликао, а в началото на 1994-а се завръща в Пирин и помага на тима да стигне до евротурнирите (б.а. – орлетата играят финал за купата с Левски и губят с 0:1). Играе силно, което кара Димитър Пенев да го вземе в състава за световното, за което всичко е изписано. След края на мондиала в САЩ води разговори за завръщане в Левски, но в състава са сбъдналите американската мечта Наско Сираков, Петър Александров и Даниел Боримиров. Затова и Михтаро приема поканата на Божил Колев да отиде в ЦСКА, след като сезонът е започнал…

————

Четете целия материал в днешния брой на вестник “Тема Спорт”