Седем гола, 143 фаула и Левски вдига Купата след победа над ЦСКА
Любомир СЕРАФИМОВ
Машината на времето ни връща точно преди 50 години. 11-ият конгрес на БКП, проведен непосредствено след 25-ия конгрес на компартията на СССР, пълни страниците на вестниците през периода с празни и високопарни слова, докато в Америка Стив Джобс създава в спалнята си компютъра „Епъл“. Днес конгреси не определят битието на българина, няма го вече и Джобс. Неизменен и досега обаче остава барутният заряд на синьо-червеното дерби.
На 2 юни 1976 г. ЦСКА и Левски изиграват един от най-скандалните и драматични мачове, продължил 120 минути, в които двата тима извършват невероятните 143 (!) нарушения.
Регламентът на турнира, сякаш по традиция, отново е променен из основи. Финалният етап започва още от 1/32-финалите и чак до края се играе в един мач. Това позволява на много отбори от третия ешелон и дори от окръжните групи да запишат участие във фазата след първоначалните пресявания. Ролята на Пепеляшка този път изпълнява типичен средняк от Южната Б група – Сливнишки герой. Благой Кръстанов вкарва цели 5 гола за победата с 6:3 в началния кръг над петричкия Беласица, който се бори с Марек за промоция в А група. Това осигурява на Кръстанов преминаване в Левски, където обаче не остава дълго.
2 юни 1976 – по-малко от месец след като ЦСКА на практика си осигурява шампионската титла с 3:1 във вечното дерби за първенство (въпреки че 5 кръга преди края Левски е лидер с 4 точки аванс), двата големи съперника продължават спора си на финала за купата. Дежурните 65 000 зрители препълват стадиона въпреки изливащия се като из ведро дъжд. Хлъзгавият терен допълнително нажежава страстите и ритниците са повече от отиграванията на топката. Червените на два пъти успяват да се върнат в мача. Само за 3 минути Левски повежда с 2:0 чрез Йордан Йорданов-Пиката и Павел Панов, а до края на първото полувреме армейците изравняват с голове в разстояние на 4 минути на Божил Колев и Георги Денев. Страстите стигат неподозирани стойности, опитният съдия Петър Николов трудно ги удържа с 6 жълти картона, а в един момент и двамата наставници Иван Вуцов и Серги Йоцов излизат до тъчлинията, за да укротяват развилнелите се играчи.
След по-спокойна втора част следва ново синьо изригване в началните минути на продълженията. Цветков извежда Левски напред, но секунди по-късно Милен Горанов възстановява равенството. ЦСКА обаче няма трети отговор след стотната минута, в която отново Цупето е най-съобразителен в меле след корнер. Разбъркването е толкова голямо, че на информационното табло погрешно изписват като голмайстор Кирил Ивков. „И двамата скочихме за високата топка, но Цветков първи я достигна с глава”, признава по-късно тогавашният капитан на сините. Спечелената купа обаче не се оказва достатъчна Иван Вуцов да запази поста си. ”Събрах много добър отбор, в който бе извършена смяна на поколенията – спомня си Вуцата. – Все по-рядко използвах Гайдарски, отиваше си и Типеца Стоянов, Митков-Шопа също бе избутан настрани, а доведените млади играчи бързо прогресираха и се налагаха в състава. Двама хитреци – „другарите” Васил Спасов и Данаил Николов обаче ме изпързаляха, може би за първи и единствен път се съюзиха. Всеки поотделно бе решил първо да бъде отстранена пречката в мое лице към абсолютната власт в отбора, а след това щяха да мислят как да се справят един с друг. Оставих абсолютно готов отбор, способен на големи неща”. По начин, типичен за времето Вуцов е отстранен с „финт“ – пращат го на специализация в чужбина, а Васил Спасов поема сините.
Финал, 2 юни 1976 г., София
ЛЕВСКИ – ЦСКА 4:3 след прод.
1:0 Й. Йорданов 18, 2:0 П. Панов 21, 2:1 Б. Колев 36, 2:2 Г. Денев 40, 3:2 Г. Цветков 93, 3:3 М. Горанов 94, 4:3 Г. Цветков 100
ЛЕВСКИ: Николай Илиев, Николай Грънчаров, Иван Тишански, Стефан Аладжов, Кирил Ивков (к), Иван Стоянов, Йордан Йорданов, Стефан Павлов (96 – Милко Гайдарски), Георги Цветков, Павел Панов, Емил Спасов (71 – Войн Войнов).
Треньор: Иван Вуцов.
ЦСКА: Стоян Йорданов, Борислав Средков, Ангел Рангелов, Цоньо Василев, Божил Колев (к), Кирил Станков, Иван Притъргов (99 – Пламен Марков), Милен Горанов, Димитър Ив. Димитров, Георги Денев, Цветан Йончев (53 – Димитър Марашлиев).
Треньор: Серги Йоцов.
Стадион: „Васил Левски”, 65 000 зрители
Рефер: Петър Николов (Сф).
Голмайстор на турнира: Андрей Желязков (Славия) – 6 гола.









