Филип ДРУМЧЕВ/Sportal.bg
Наскоро един фен ме помоли да разкажа за някой знаков мач от 90-те години. Момчето не помни много от времената, когато в една реклама се казваше: „Елате при нас, за да не дойдем ние при вас“. Веднага се сетих за един небезинтересен двубой на „Българска армия“.
Седмица преди Бъдни вечер през 1997 г. в Борисовата градина се играе един от най-култовите мачове в турнира за Купата на България. ЦСКА приема Славия в реванш от четвъртфиналите на надпреварата. Първата среща на стадиона на „белите“ завършва 1:1. На „Армията“ се получава мач, достоен за епохата.
Времето е неприятно. Студ, кал, сняг, теренът леко мяза на тресавище. Въпреки това на трибуните има около 10 000 зрители. На игрището пък са трима герои от САЩ’94. На вратата на Славия е Борислав Михайлов, а с червената фланелка са Емил Кременлиев и Бончо Генчев.
Всъщност ето двете единайсеторки. ЦСКА: Петко Петков, Кременлиев, Милен Петков, Стефан Лулчев, Добри Митов, Иво Славчев, Георги Йорданов, Методи Деянов, Петър Жабов, Генчев и Божо Джуркович. Славия: Михайлов, Мартин Станков, Мартин Топузов, Мартин Захариев, Маруис Уруков, Иван Радивоевич, Георги Иванов – Геша, Георги Бачев, Станимир Стоилов, Илиан Илиев и Владимир Колев.
Съдия на двубоя е Костадин Гергинов, чието джобче се протрива от вадене на картони. Арбитърът показва цели девет жълти и пет червени картона, а с чиста съвест може да вдигне поне още толкова. Корида! Пого! Кланица! Ритниците, балтиите и лактите са навсякъде. Всеки момент се чака да се чуе трошене на кости. Още в началото 22-годишният Мето Деянов е изхвърлен с прийом от борбата на пистата пред сектор „А“. Публиката озверява.
В 12-ата минута Бончо Генчев поставя на колене Боби Михайлов – 1:0. Славистите обаче обръщат с попадения на Илиан Илиев и Бачев. Голът на техничния полузащитник е особено красив. В хода на мача червени картони виждат Славчев, резервата Екрем Генч и Милен Петков от ЦСКА, както и Илиев и Станков от „белите“. В средата на второто полувреме край централната линия пада голям кютек. Трибуните кипят и освиркват мощно, а на терена валят шамари и юмруци.
С два бързи гола в края на Генчев, за единия вина носи Михайлов, ЦСКА прави 3:2. Така първият българин играл в английската Висша лига записва хеттрик, а „армейците“ си спечелват място на полуфиналите. До 85-ата минута обаче резултатът е 2:2 и гостите се разминават за пет минути с класирането напред. След третия гол на ЦСКА славистите почват да се разправят с рефера, а защитникът на домакините Филип Филипов тръгва да нахлува на терена. Фичо е наказан да не играе в срещата, но изскача от някъде на пистата и е готов да раздава правосъдие. В крайна сметка е спрян в последния момент.
В заключителните мигове попадение от дузпа за 4:2 вкарва националът Милен Петков, след което Георги Йорданов – Ламята понася полусъблечения си колега на рамене. Секунди по-късно Петков е изгонен от игра.
След мача идва време за шоу. От Славия започват да реват на умряло. Съдията свирил изцяло за ЦСКА. Наставникът на „червените“ Георги Василев кротко отвръща, че няма такова нещо. „Е, какви дузпи? Какви картони повече? Гостите май бяха дошли да им свирят пет дузпи. Не става така“, изказва се Гочето. Националът Илиан Илиев пък заявява, че Иво Славчев го е ударил на няколко пъти без топка. „Да, но той ме щипеше“, защитава се суровият полузащитник.
Стотици фенове на ЦСКА се струпват пред централната трибуна, за да чакат Наско Сираков. Легендарният №8 на Левски по това време е старши треньор на Славия, като на скамейката той влиза в закачка с псуващите го фенове. Въпреки лошото време доста от запалянковците на „червените“ решават да чакат своя „любимец“, за да го му покажат „любовта си“.
„Ела, Насe. Ела, да те поздравим“, викат най-възпитаните привърженици. В пресата на другия ден броят на феновете пред сектор „А“ е определен на 1000. Сираков обаче финтира „почитателите си“ и те така и не разбират кога бившият голмайстор напуска „Армията“. Не минава много време преди Наско да реши да зареже треньорската професия. Днес пък за такива кални бани като тази между ЦСКА и Славия се говори с лека носталгия.