Мони ГЕОРГИЕВ

На днешната дата – 26 септември, се състои най-срамните мачове в историята на Левски и българския клубен футбол. На нея, преди 34 години, сините правят невъзможното и в 7-минутното добавено време губят мач, в който след края на редовните 90 минути водят с 3:1. А ги устройва и хикс. Става въпрос за прословутата визита на Роял Антверп, реванш от 1/32-финалите за Купата на УЕФА, загубена с 3:4.

Първата среща на 12 септември в София завършва 0:0. По това време белгийският Антверп, който понастоящем е в групите на ШЛ, е скромен тим и никой не вярва, че има силите да отстрани Левски.

Българският гранд пък е в преходен период, като от златния състав на Васил Методиев са останали една шепа футболисти. Начело на сините е легендата Добромир Жечев, който залага на куп младоци. Затова и никой не очаква сериозен пробив Левски в евротурнирите. Но и не вярва, че в Белгия ще свърши всичко, още повече по такъв начин. Лидер на отбора е любимецът на левскарите Божидар Искренов, за когото това са последни седмици със синия екип въобще.

Идва 26 септември 1989 г. В 21:00 часа по Българска телевизия тръгва картина от Белгия. А всичко започва отлично за Левски… Още в 6ата минута Георги Славчев открива за сините. През целия мач Искренов не спира да демонстрира класата си и да разминава противници. Петър Михтарски пък се скъсва да пропуска, а колегата му Велко Йотов изглежда още по-неубедителен, заради което е сменен от Георги Донков. В 82-ата минута Антверп изравнява, но 120 секунди след това Донков прави 2:1 за Левски и интригата изглежда убита, тъй като важи правилото за повече голове на чужд терен. В 89-ата минута нещата изглеждат железни защото Михтарски най-после намира мрежата – 3:1! Левски продължава… но не би!

От 91-ата до 97-ата минута се случва нещо, което трудно може да се обясни. Левски се срива, а Антверп вкарва необходимите му 3 гола за крайното 4:3. Нещо повече – домакините намират още веднъж мрежата на Левски, но попадението е отменено.

И до днес е трудно да се обясни австрийският рефер Фридрих Каупе дава толкова дълго продължение, което е нетипично за онова време.

Резултатът е приет с огромен шок, като футболистите на Левски се питат в самолета как ще излязат по улиците. Феновете на българския гранд също приемат драматично поражението, като привърженик на име Борис Резбарски пише писмо до любимия си клуб, публикувано в българския печат:

„В полунощ, в резултат на телевизионното предаване на нашия мач от Антверпен, бях доведен до състояние на умопомрачение. Всички мои близки са се оказали неспособни да обуздаят неразумните ми действия. Хвърлил съм новия цветен телевизор през прозореца. Живея на V етаж. Понеже сега нито има цветни телевизори, нито пък аз имам пари да си купя такъв, отправям иск към ФК „Витоша“ да възстановят нанесените ми по тяхна вина щети. Искам нов цветен телевизор“.

„40 години наблюдавам отблизо вътрешния и международния футбол, но такова чудо не помня! Нашенска работа… достойна за книгата на Гинес“, възмущава се в специален коментар в „Народен спорт“ Спас Тодоров.

26.09.1989 г.

Купа на УЕФА, 1/32-финал, II. мач:

Антверпен (Бел) – Левски 4:3 (общо 4:3)

0:1 Славчев (6), 1:1 Гейленкирхен (82), 1:2 Донков (84), 1:3 Михтарски (89), 2:3 Клаесен (90+1), 3:3 Клаесен (90+4), 4:3 Куаранта (90+7)

Антверпен: Де Коник, Кикенс, Брокарт, Декен, Смидт, Лехноф (46 – Гейленкирхен), Ван Роой, Шроотен, Куаранта, Клаесен, Чернятински (65 – Хубрешт)

Левски: Здравков, Вангелов, Коев, Георгиев, Савов, Славчев, Йотов (69 – Донков), Груев, Михтарски, Йорданов (84 – Господинов), Искренов