Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Бруно Фернандеш:  Юнайтед върви в  правилната посока

Бруно Фернандеш: Юнайтед върви в правилната посока

11-04-2021 Анди МИТЕН Four Four Two

До 15-годишен бях централен защитник, но не вкарвах достатъчно, признава португалският магьосник

Бруно Фернандеш е прекарвал времето си като дете, скандирайки за Боависта. Сега той е най-голямата надежда на Манчестър Юнайтед след Ерик Кантона. През този сезон 26-годишният халфима24 гола и 14 асистенции във всички турнири, постигнати само в 47 мача. Ще успее ли португалският магьосник да върне червените дяволи на върха? Ето какво е мнението му по този въпрос и много други.

Анди МИТЕН
Four Four Two

Защо се присъединихте към Манчестър Юнайтед?
- Винаги съм искал да играя във Висшата лига. Няма да лъжа, Манчестър Юнайтед беше моят мечтан клуб. Постоянно следях Кристиано Роналдо и се запалих по отбора. Дори когато той напусна в посока Реал Мадрид, аз продължих да се интересувам от Юнайтед. Знам много футболисти, играли на „Олд Трафорд“. Това е един от най-големите клубове в света и когато бях по-малък, имах техен куфар, с който пътувах.
Как тези, които ви познават най-добре, описват личността ви?
- Ако трябва да кажа една дума, която ме описва най-добре, това е „изискващ“. Трудно е да бъде разбран, когато губя – в ужасно настроение съм. Такъв съм от малко дете и не съм се променил. Обикновено баща ми винаги се обажда след мач, без значение от резултата. Насърчава ме дори и при загуба. Той беше футболист, както и брат ми. Казват ми какво съм сбъркал и как да се справя по-добре следващият път.
Солскяер изисква много от вас. Какви са отнешнията ви с него?
- Добри, с всички треньори са супер. Да не забравяме, че и Майкъл Карик е част от щата, един чудесен бивш халф.

Уча се от него и
винаги го слушам

когато говори с мен.
Какво ви казва Оле?
- Просто да бъда себе си. Да се наслаждавам и да действам в типичния си стил. Казвал ми е, че ме е гледал доста в Спортинг, и иска да съм същият и на „Олд Трафорд“. За мен е важно, че клубът ми има доверие.
Манчестър Юнайтед се подобри с вас, но какво още трябва на тима, за да спечели Висшата лига?
- Да печелим повече мачове, просто е. Трудно е в Англия, защото има много силни отбори. Всеки от тях има шанс да победи във всеки двубой. Вижда се от резултатите. Но ние вървим в правилната посока. Нямаме право да изпускаме толкова точки на „Олд Трафорд“, но сме втори, а в началото на сезона мнозина смятаха, че няма да се справим толкова добре. Хората казваха, че нямаме шанс да сме в челото на класирането, но ние игнорирахме всичко това. Бяхме уверени, че нещата ще се оправят и точно така се случи. Все още имаме доста път пред нас, но със сигурност се подобряваме.
Как се мотивирате?
- Изисквам много от себе си.

Винаги искам да
се подобрявам

да бъде по-добър и по-добър. Никога не съм доволен от представянето ми в даден мач, дори когато бележа или давам асистенция, защото знам, че мога да сторя и повече.
Във футбола има доста напрежение и интензивност. Как релаксирате?
- Спя. Когато имате малки деца, това е единственият шанс да си отпочинете. Гледам сериали, когато пътуваме някъде с отбора, но вкъщи си играя предимно с децата. Това е важно за мен, защото имаме много мачове и пътувания. Разбира се, гледам и доста футбол. Най-вече Боависта и Спортинг Лисабон, които са любимите ми отбори в Португалия. Особено Спортинг, защото там имам много приятели. Не пропускам срещи и от другите първенства, тъй като можеш да научиш по нещо от всеки двубой. Харесвам много футболисти и ги изучвам.
Кажете нещо за техниката ви на изпълнение на дузпа?
- Не съм единственият, който подскача преди да ритне топката, нали? Това не е движението на Бруно. Чувам, че все повече хора искат да изпълняват по същияначин. Радвам се, че съм един вид вдъхновение за други футболисти. Но най-важното за мен остава просто да пратя топката в мрежата.
Кой е любимият ви гол?
- Следващият, надявам се (смее се).
Индивидуалните отличия привличат ли ви?
- Най-важното е отборът да печели трофеи. За всеки футболист е добре да бъде отличен с награда, но никога не съм се целил например да бъда Играч номер едно на сезона във Висшата лига.
Как английският футбол толкова бързо пасна на стила ви?
- Казвал съм го и преди – отборът ми помогна много, за да справям толкова добре. Заради съотборниците ми нещата изглеждат толкова лесни за правене. В началото според мен хората в Англия

бяха малко изненадани,
защото не ме познаваха

Най-важното за мен сега е да продължавам да се усъвършенствам.
Сравнете Висшата лига със Серия А и Португалия...
- Всяка лига е различна, дори манталитетът е друг. В Португалия има повече техника, а в Италия повече тактика. Хората казват, че Висшата лига е най-интензивна, но според мен навсякъде е така. Научих много в Италия, защото там се интересуват от най-малките детайли. В Португалия пък най-добре се изразих, защото имах свободата да показа качествата си. В родната ми страна мачовете са по-отворени, отколкото в Серия А. Там трудно се намират празни пространства. Тук В Англия някои отбори играят като в Португалия, а други като в Италия.
А извън футбола? Какъв е животът в Манчестър в сравнение с Южна Европа?
- Трудно е да се прецени, защото с тази пандемия всички сме затворени. Честно казано

дори не съм разгледал
центъра на Манчестър

но се адаптирах бързо. По-трудно е за децата ми, защото трябва да прекарват почти цялото си време вкъщи. Те така и не могат да разберат защо. Дъщеря ми е на четири. Трудно е да й обясня защо не може да научава нови неща и да посещава нови места. Или пък защо трябва да носи маска. За мен най-важното е, че мога да играя футбол и да върша това, което обичам.
Какъв бяхте като дете?
- Запален ултрас на Боависта. Подавах топките точно зад едната врата и скандирах заедно с феновете. Винаги съм харесвал да бъда част от атмосферата, която вдига футболистите.

Станах фен на Боависта

заради братовчед ми Витор, който беше техен юноша и стигна до първия отбор. Исках да вървя по стъпките му. Бях централен защитник като дете, до 15-годишна възраст. Не бележех много попадения тогава, но сега го правя.
Какво си пожелавате в професионален план?
- Да спечеля много трофеи с Юнайтед. В този клуб не мислим за нищо друго, той е създаден, за да печели. Стигнахме до няколко полуфинала, но ги загубихме. Време да направим следващата крачка.