Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Валентино Роси: Вече се състезавам само с времето

Валентино Роси: Вече се състезавам само с времето

25-04-2021 Паоло Яниери „Гадзета дело спорт”

Ако исках да напусна на върха, щях да го направя преди много години, признава Доктора

Той е главният ни герой в продължение на 26 сезона. Когато „Гадзета” отбеляза 100-годишния си юбилей на 3 април 1996 г., Валентино току-що бе дебютирал в световния шампионат, клас 150 куб. см. С името му са свързани куп исторически заглавия, посветени на многобройните му титли.

- Валентино, каква връзка имате с „Гадзета”?
- Това е най-известният и емблематичен вестник за италианските спортисти. Помня от много малък. Преди 20-25 години, ако искахте нови новини, трябваше да прочетете „Гадзета”. Когато се събудех, той винаги беше в къщата ни .Купуваше го по-често майка ми Стефи, отколкото баща ми Грациано, но той повече обичаше да чете за мен.

- А спомняте ли си кога за първи път попаднахте на страниците?
- Мисля, че още в началото, когато започнах да се състезавам с големи мотоциклети, може би 1993-94 г. Тогава започна да се говори за сина на Грациано, който изглеждаше, че има голямо бъдеще.

- Вие сте голям колекционер, събирате ли и броеве на „Гадзета”?
- Имам много. В последно време не са чак толкова, но винаги пазя броевете с материали за мен.

- А кой е любимият ви италиански спортист?
- Труден въпрос. Определено Алберто Томба, той е легенда. Аз съм много запален по всички спортове, харесвам и футбола. Можеше да кажа Роберто Баджо, също и мотоциклетистите – Кадалора, Капироси. Но все пак

Томба ми направи най-голямо впечатление

- След толкова много години имате ли същото желание за състезания като в началото на кариерата си?
- Доста хора не разбират мотивацията ми, но аз всъщност харесвам чувството, което ме обхваща, когато изляза на пистата. Искам адреналинът, стремежът към победа, подиум или просто добро състезание, да не ме напускат. След състезание няколко дни се чувствам добре, но вече се състезавам с времето. Знам, че накрая то ще спечели, винаги така става, но аз се опитвам да му се противопоставя с всичките си сили, колкото и да е трудно. Това е причината още да се състезавам.

- Във филма „Последният танц” Майкъл Джордан признава, че се е пенсионирал две години преди талантът и физиката му да го изоставят, защото не е искал да изживее фаза на упадък. Според вас дали се е разкаял за решението си?
- Според мен

това, което губите, когато изоставите нещото, което обичате да правите, е повече от печалбата да напуснете на върха на кариерата си

Но човек не може да знае как ще се развият нещата. През 2013 г., когато се върнах в Ямаха, всички казваха, че съм приключил. Но две години по-късно щях да спечеля титлата, ако не ми я бяха откраднали. Така щях да удължа шампионското си дълголетие с 6 години. Разбира се, аз не карам, за да завърша на 12-о или 16-о място, ако исках да напусна на върха, щях да го направя преди много години. Но аз вярвам и продължавам да опитвам.

- Какво наследство ще оставите в спорта, когато един ден най-сетне натиснете спирачките за последно?
- Аз бях състезателят, който направи куп неща за първи път в MotoGP. Още на 20 години се качил на 500-кубиков мотор, много хора вървяха по стъпките ми, още повече гледаха отстрани какво правя аз.

- Вие сякаш не се променяте с годините, но какво мислите, когато гледате как родителите ви остаряват?
- Тъжно ми е. Наистина,

когато се погледна в огледалото, изобщо нямам белези на остаряване,

но ето, че сега виждам Грациано и Стефания с бели коси. Бих искал те да останат млади завинаги. Баща ми много се радва на вторника, когато имаме уговорен обяд в дома му. Преди около 15 години започнахме да се разбираме по-добре, преди това, докато бях по-млад, имаше период, в който той беше много строг. Искаше да стана музикант, а аз правех нещата, които харесвам и затова спорехме. Но мисля, че така или иначе щях да стана спортист. Харесва ми този живот, а и нямам никакви артистични заложби, дори да исках да послушам баща си.