Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Дел Боске интервюира съдията Матеу Лаос

Дел Боске интервюира съдията Матеу Лаос

10-06-2021 „Ел Паис“

Обръщам се към играчите по име заради учителското ми призвание, заяви испанецът

Бившият селекционер на Испания Висенте дел Боске, извел фуриите до световната и европейска титла, интервюира за „Ел Паис“ Антонио Матеу Лаос. 44-годишният валенсианец ръководи последния финал в Шампионската лига Челси – Манчестър С (1:0) и ще представя страната си на предстоящото Евро 2020. Едночасовият разговор се превърна във вълнуващо парти, водено от Тоньо, както реферът предпочита да го наричат.

Тоньо, трябва да сте се представили добре през годините, за да ви поверят финала в Шампионската лига и да сте единственият испански съдия на Евро 2020?
- Все още не мога да повярвам. Аз съм в животинско емоционално състояние. Летя в облаците! Отговорност, но и удоволствие. Ако намерите баланса, ако знаете какво правите и сте в състояние да се насладите с вашия отбор, защото съдиите също са отбор, третият в играта, това е прекрасно.
Наясно ли бяхте с важността на мача в Порто?
- Да, но не бяхме изнервени. Наслаждавахме се от сутринта. Никой от нас тримата не се наспа добре, затова станахме рано за закуска, за да започнем да се настроим възможно най-бързо. Казах само на помощниците си да бъдат себе си, че финалът е още една стъпка. 10-те билета, които получихме, бяха за нашите семейства. Те заслужаваха да бъдат с нас. Когато видях на таблото, че на стадиона има 14 110 души, си помислих, че 10 са нашите.
На „До Драгао“ показахте баланс и дори намигнахте пред камерата, преди да започнете…
- Винаги го правя. Това е намигване към майка ми. И в края на мача се опитвам да се усмихвам, за
-
да знае, че съм добре

Имах чувството, че ще бъде двубой, който няма да има нужда от съдия. Знаех, че и двата отбора ще се посветят на играта и са наясно точно какво ще правят. Бяхме ги проучили, както винаги. Знаех историята в Германия между Тухел и Гуардиола, когато бяха начело на Дортмунд и Байерн. Знаех толкова много и за двата отбора, че бях изненадан от състава на Пеп.
Разговаряхте с треньорите и с капитаните преди мача, дали те са останали доволни от вашия наряд?
- Не разговарях с Пеп (б.р. Гуардиола е „на нож“ със съдията, който го изгони в мач срещу Ливърпул в ШЛ), но го направих с неговия щаб. Говорих обаче с Томас. Не успях да ги попитам дали са съгласни с моето назначение, но това са неща, които забелязвате. Имаше уважение. При съдийството, колкото повече знаете за футбола, изучавате отборите и техните тактики, толкова повече това ще ви помогне да изнесете мача. Винаги е добре да знаете неща за играчите. От Жоао (Кансело), до Фернандиньо или Сесар (Аспиликуета) как е страдал в Марсилия. Казах на Кевин (Де Бройне) да поздрави родителите си. Знаех колко много са му помогнали в кариерата.
Когато финалът приключи, сте погледнали към небето заради баща си…
- Винаги гледам към небето. Баща ми винаги ми е помагал и продължава да ми помага. Казваше ми, че ако искам да бъда футболист, да се посветя на това и че той ще се ядоса, ако бера портокали, за да помогна на семейството. Не бива да го казвам, но в събота

направих нещо,
което не трябва

Избягах да видя семейството си, което беше с мен в Порто. Със съпругата ми и двете ми деца, но не взех майка си. Тя е на 82 и въпреки че е ваксинирана, трябва да я пазим. Тя е капитанът, най-добрият от отбора.
Ако не си обичате професията, трябва да сте мазохист, за да сте съдия…
- В интерес на истината, исках да съм футболист. Трябва да се комбинира играта със съдийство. Прекарах така четири години и беше прекрасно. На терена ме уважаваха като футболист, после като рефер и като човека Тоньо. Те знаеха за моята страст към играта от много малък.
Защо и кога решихте да станете съдия?
- Аз съм съдия, защото баща ми почина. Имахме нужда от пари и всички трябваше да помагаме. Трудно беше да взема решението. Харесваше ми да играя, подвизавах се в Сегунда Б (б.р. третото ниво). За късмет имах по-голям брат за ментор, който беше рефер и беше този, който ме накара да опитам. Стана като предизвикателство, което да ми помогне да преодолея смъртта на баща ми. Знаех, че така ще възмъжея. Баща ми беше елитен спортист, ставал е европейски шампион по скийт. Страдаше от Паркинсон и болестта прекрати кариерата му.
Как се роди вашият характерен стил?
- Когато започнете като асистент, се учите от връстниците си. Съдийството, както и футболът, е

въпрос на усещане

и трябва да имате голям късмет, както във всичко. Колкото по-малко сиви срещи имате, толкова по-успешни сте. Имах късмета да ръководя големи мачове, в които нямаше много спорни моменти.
Защо се обръщате към играчите по име, а не по фамилия?
- Произлиза от призванието ми като учител. Винаги съм наричал учениците си в гимназията с техните имена. Във футбола беше много по-лесно. Защо ще ги наричам с фамилията, ако знам името им? Също така по време на играта чувате как си викат помежду си. Това, което никога не съм правил, е да се обръщам по номера. Трябва да се опитате да се отнасяте към хората по начин, който да достига както до ученика, така и до футболиста.
Коментирайте влизането на Найджъл де Йонг срещу Шаби Алонсо във финала на мондиала в Южна Африка. В името на футбола може би бе добре, че не го изгониха през първото полувреме, но беше ли правилно?
- Добрият стар Хауърд Уеб вече каза, че тогава не е взел решението, което е трябвало да вземе. Трябва да се знае, че понякога трябва да се правят компромиси. Не знам какво аз бих направил. Това би зависело от гледната точка и доколко би било опасно за Шаби. Реферът винаги трябва да се опитва да помогне. Дори и във финал. Аз в Порто наруших два пъти регламента. Защото исках да помогна на Тиаго (Силва) да се възстанови от контузията си. Удължих времето за възстановяване, така че треньорът му също да има време да го замени. При сблъсъка между Антонио (Рюдигер) и Кевин (Де Бройне) направих същото. Наруших протокола и не бързах с лекаря. Това беше финал и не исках капитанът да напусне. Сега технологиите ни позволяват да разберем колко време е загубено и след това да го добавим.
Понякога сте били и в неразбрана роля...
- 10 години не давах интервюта. Нямам нищо против медиите. Журналистът ми помага да се обогатя. Това, което не мога да понеса, са инсинуациите и сектантството.
Защо определихте ВАР за ангел пазител на съдията?
- Най-важното за съдията е да събере екип.


ВАР помага на футбола


Имало е много случаи, когато сме грешили за сантиметри. При липсата на публика работата ни се улесни. При дълги пасове, когато трябва да извиете врата си, се чува ударът по топката и това помага. А когато публиката, която толкова ни липсва, се завърне, ще трябва да се пренастроим.
Понякога ВАР придобива прекалено голямо значение…
- Това, което хората трябва да знаят, е, че в професионалния футбол ВАР няма да разрешава субективни ситуации. В един мач винаги ще има контрастни мнения. ВАР не е втори шанс, защото трябва да запазим същността на играта, а не да я убиваме. Не мога да взема второ решение, защото тогава няма да съм честен. ВАР е помощник, но мачът принадлежи на съдията.
Физическият аспект също е важен, вие дори имате треньор...
- В съдийството не можеш да си позволиш да си уморен. Как ще дадете обяснение на играч, когато задъхвате? Губи се доверието.
Вече сте на 44, остават ви още две години в съдийството...
- Иска ми се да са повече. ФИФА и УЕФА вече позволиха да се свири отвъд тази граница и се надявам, че в Испания нашият президент Веласко Карбайо също го разбира по този начин.