Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Заги на 50: Благодаря на България за честта

Заги на 50: Благодаря на България за честта

15-06-2021 Росен АНГЕЛОВ

Никога не се обръщам през рамо, защото оттам вече съм минал и няма какво да видя

Златомир Загорчич навършва днес 50 години. Половин век футбол, така може да се озаглави историята на Заги, започнала в Сърбия и преминала през България, където остави трайна следа, печелейки титлата с Литекс, играейки за трикольорите и участвайки на Евро 2004. Както и вдигайки Купата на България като треньор със Славия. За всичко това и опората в живота - семейството, сърбинът даде интервю за „Тема Спорт“.

Г-н Загорчич, какво е усещането да сте на 50?
- Тепърва ще разбирам… 50 години, звучи уау. Ще събера колегите, семейството, ще празнуваме. Разбира се, малко ще си пийнем и вече ще подкарвам 51 (смее се). Със сигурност се чувствам по-зрял и по-уверен в себе си. С времето и мисленето ми стана по-различно. Всичко в живота е преходно и се сменява. Това, което трупаш, освен годините, са спомени и мъдрост. Децата (б.р. - има син и дъщеря) растат, стават и те големи, поемат по своя път. Готвя се вече да се женят и да ставам дядо (смее се). Това е кръгът и смисълът на живота.
Като се върнете назад в годините, доволен ли сте от това как се разви кариерата ви - първо като играч, а след това и като треньор?
- По принцип не обичам да се връщам назад. Не се обръщам да поглеждам през рамото си, защото оттам вече съм минал и няма какво да видя. Нима можеш нещо да промениш… Затова гледам само напред и това, което ми предстои - добро или лошо. Мисля си, че това е начинът, по който можеш да успееш в живота - да си пълноценен. Да, запазил съм хубави спомени, има и лоши, но те си стоят там, за да ти напомнят какъв си бил и какво може да промениш. Никой няма работа при спомените… Търся постоянно нови предизвикателства и винаги промяната.
Не съжалявате ли обаче, че не играхте за националния отбор на Сърбия?
- Да, но играх за България, участвах на европейско първенство. Така, че това никога не ми е пречело. Благодаря на България за шанса първо да играят в страната, да стана шампион с Литекс, после да съм национал, да играя на Евро 2004, да съм треньор тук, да спечеля купата със Славия… За мен беше чест да игря за националния отбор, защото това означава, че си направил нещо в своята кариера. Благодаря! Това беше възможност, която аз използвах.
Колко по-различно е да сте треньор?
- Разликата е голяма. Като треньор ти си този, който взема решенията. Всички гледат теб и очакват от теб правилния избор. Да, колективът пак го има, но като треньор ти отговаряш за 25 човека, а не само за себе си и действията си на терена. Трябва да познаваш много добре играчите и да се разбираш с екипа си, за да ги има резултатите.
Как ви се отрази този период от близо година без работа, без Славия?
- Беше ми трудно. По принцип не ми се искаше да напусна Славия тогава, но така се случи и взех това решение. Имах нужда да презаредя батериите. Да прекарам повече време със семейството си, да се отпусна. Да се порадвам на малките неща. Сега вече съм зареден на 100 процента и съм готов за работа. А тя е доста.
Какво ще свършите по време на подготовката, за да се представи по-добре Славия през следващия сезон, защото не отива на тима да се бори за изпадане?
- Вярвам, че ще се справим. Още работим по селекцията. Трябва да вземем още попълнения, които искам. Надявам се, че през следващия сезон няма да имаме проблемите от последния.
Споделихте, че не обичате да се връщате назад, но бяхте близо до това да поемете ЦСКА, името ви бе спрягано и за националния отбор…
- Всичко това е минало и както казах, остава зад мен. Няма какво повече да го дъвчем. Не искам да се връщам назад. Просто се надявам, че един ден ще стана треньор на по-силен и голям отбор. Но аз съм доволен от това, което имам в Славия, от доверието, от момчетата, с които работя, от екипа си. Надявам се този сезон да постигнем успехи.
Виждате ли се все пак в ролята на селекционер?
- Да, може някой ден да се случи, защо да не водя България или друга страна. Всеки треньор има такива мечти за кариерата си.
Има ли шанс синът ви Деян да тръгне по вашия път или вече е късно?
- Спортът не го интересува много. Неговата страст са компютрите. Натам се е насочил, това следва.
Дъщеря ви Кристина, тя какъв път е поела?
- Тя учи икономика. Занимава се и с танци, джаз балет.
Колко голяма опора е съпругата ви Дубравка?
- Тя е най-добрият ми приятел. Заради работата ми дълги периоди от време не сме били заедно, но постоянно се чуваме, коментираме, споделяме… Цялото семейство ми е гръб. Моето име носи вече 23 години (смее). В трудни моменти винаги са ми опора. Животът не е само футбол, видяхте какво се случи на мача Дания - Финландия. Всичко е един миг. Все пак Нови Сад е на пет часа от София и когато има нужда тя идва при мен. Макар, че сега с коронавируса стана по-сложно с пътуванията. Дай Боже светът по-бързо да се оправи. Нямам си на идея какво се случи и как стана… Явно и лекарите не знаят. Желая здраве на всички и лека, по-лека нещата да се връщат към нормалното.
Започна европейското първенство, имате ли фаворит?
- Трудно е да се каже кой ще спечели след този тежък изминал сезон. Германия винаги трябва да се слага сред претендентите. От показаното в началото Италия и Белгия дадоха заявка. Франция има много силен отбор. Португалия ще брани титлата си, Испания е величина… Чака ни непредвидимо първенство. Леко, по-леко футболът губи от романтиката си. Други неща вземат връх, но пак трябва да имаш индивидуалните футболни качества, за да изпъкнеш, да поведеш тима си.