Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Ивет Лалова: Пета олимпиада – това е моят медал

Ивет Лалова: Пета олимпиада – това е моят медал

22-07-2021 Радостин СПАСОВ

Българската група е малка, но съм сигурна, че някой ще донесе голяма радост на хората

Ивет Лалова-Колио все така е една от звездите на спорта у нас, а след броени дни ще запише историческо постижение. Тя ще стане първият български лекоатлет с 5 участия на олимпийски игри. Спринтьорката продължава да се състезава с най-добрите и на 37 години, като в Токио ще се включи в бягането на 200 метра.

Здравей, Ивет! Броени дни остават до началото на олимпиадата. Кога пътуваш за Токио, какъв е планът преди старта и с какви емоции се отправяш към Япония?
- Емоцията е голяма. Пътувам в петък. Планирахме лагер за аклиматизация, но той ни беше отказан в последния момент. Така че аз и моите колеги от леката атлетика се отправяме директно към олимпийското село.
Несъмнено това е най-голямото и дългоочаквано спортно събитие. Говоря за олимпиадата по принцип, а конкретно при тази очакването се проточи още цяла година заради обективни и непредвидими причини – избухването на пандемията. Ти първо как прие отлагането, когато се взе това решение през пролетта на 2020-та? Как премина за теб тази допълнителна година на подготовка, която вероятно е била свързана и с много тревоги?
- Когато излезе новината, че олимпиадата ще бъде отложена с една година, не беше лесно. Голяма част от подготовка вече беше направена. Цялото бягане, тоновете щанги, които трябваше да вдигнем - не само аз, а и всички спортисти - всичко това беше вече свършено на 80 процента. Това доведе до голямо претоварване. Виждам, че много мои колеги получиха контузии. Аз също имах травма в началото на тазгодишния сезон. Наистина това чакане, тази несигурност не се отрази позитивно. На моменти изглеждаше нереално да се осъществят изобщо тези Олимпийски игри. Може би това отлагане имаше положителен ефект само върху хората, които именно благодарение на изместването на Игрите с една година получиха шанс да участват, а иначе нямаше да го имат. Не беше лесно, защото в края на моята кариера това отлагане с една година беше тежко. Още една година допълнителни тренировки за същото състезание, и то във времена, в които на моменти беше невъзможно да се тренира. Но успяхме! Стигнахме дотук, остават вече само няколко дни!
Имала си мигове на колебания дали изобщо да отдадеш усилия в тази допълнителна година. Все пак изобщо не беше сигурно, че олимпиадата ще се състои, имаше вероятност да бъде изцяло отменена?
- Всеки път, когато идваха някакви новини от Токио и от организационния комитет, ние треперехме, защото не знаехме какво ще се случи и какво ще обявят този път. Европейското първенство по футбол ни даде голяма надежда. Видяхме, че то се случи. Видяхме пълни стадиони, спортът се завърна. За съжаление, сега в Токио няма да има никаква публика. И това няма да е леко. През цялата тази година не съм мислила да пропусна олимпиадата. В тези два месеца,

след като се контузих, имах някои колебания

но вече стигнах прекалено далеч, за да се обръщам назад. А и направих всичко възможно, за да бъда в най-добрата си форма именно в Токио.
Каква е целта ти при тежката конкуренция в дисциплината?
- Има все повече качествени, талантливи и млади състезателки. За мен това е поредно поколение спринтьорки, които аз срещам. Започнах да се състезавам с едни атлетки на първата ми олимпиада през 2004 година, сега едва ли не се конкурирам с техните деца. Нивото се вдига постоянно. След всички тези трудности, след това, което ни се случи в последната година, особено след тази контузия в толкова важен сезон моите цели се измениха. Вече не са просто едни цифри, едно класиране или достигане до някъде. Моята цел е да напиша историята на българската лека атлетика и да оставя нещо, което да мотивира много млади момичета, много бъдещи шампиони да тръгнат по този път. Той не е лек, но трябва да знаят, че не невъзможен.
Все пак олимпийският медал е отличието, което ти липсва. Фантастично ли звучи или тази мечта е жива, дори и да има минимален процент вероятност да се осъществи?
- Моите мечти се измениха. Но всеки път, когато заставам на стартовото блокче, когато стъпя на пистата, давам най-доброто от себе си. И ако в този конкретен ден имам шанс при най-доброто си бягане да заслужа и олимпийски медал, би било супер.
Самото участие е историческо - за първи път български атлет стартира на пета олимпиада. Може би е излишно да питам дали си си го представяла в началото на своята кариера?
- Ето това е моят медал. За съжаление, в кариерата си станах свидетел на толкова феномени, които се появяваха и след единия медал повече не ги виждах на пистата. Нека го кажа така

моята кариера се оказа един маратон, а не спринт

Нека този маратон да продължава и сега, като въвлича още много хора, които са готови да преследват мечтите си.
Дебютът ти на олимпиада беше истинска сензация, без преувеличение се превърна в сензация - три стотни те разделиха от бронзов медал на 100 метра, завърши пета във финала на по-дългия спринт. Връщаш ли се към онези мигове от 2004 година и колко далечни ти изглеждат те сега?
- Да, минаха толкова години, вече 17… Хем съм аз, хем не съм аз, защото съм се променила. Пораснах. По време на тази олимпиада си мислех, че всичко тепърва започва за мен. Бях уверена че нищо и никой не може да ме спре, че Господ ми е дал тази дарба и че мога да вървя само нагоре, да бягам все по-бързо и по-бързо. И точно след една година съдбата ми поднесе изненада, която ме накара да разбера, че не винаги всичко се случва така, както си мислим. И че не е лесно. Трябваше по трудния начин да се върна, отне ми много време това завръщане в големия международен спорт. Много уроци научих оттогава, много вода изтече. Но

още се вълнувам, когато си спомня за моята първа олимпиада

Бях толкова млада, страхувах се да погледна към публиката.
Може би не трябва да те питам преди олимпиадата, но все пак - това е петото ти участие в най-големия спортен форум. Ще бъде ли и последното или има все пак вратичка за още една възможност?
- Постоянно казвам, че ще продължавам да бягам, докато това ми доставя удоволствие и докато хората, които са около мен, продължават да ме подкрепят. Не мога да кажа твърдо.

Най-вероятно е последната Олимпиада

Но в своето съзнание аз не слагам край, не поставям финал, а просто продължавам напред. Дали ще е последната? Ще видим.
Българската делегация е най-скромната като численост от 85 години насам. Въпреки това съм убеден, че много хора у нас очакват радости и успехи. Ще има ли такива според теб, ще имаме ли първи олимпийски шампион от 2008 година?
- Аз винаги съм оптимист. Познавам своите колеги и знам, че да се стигне до олимпиада е изключително трудно. За пети път виждам това очакване у хората - искат да се гордеят, искат някой да развее флага. Но всъщност пътят до Игрите много често остава скрит, а той е много труден. В моята дисциплина например нормативите вече са резултати, се които едва ли не се постига класиране на финал. Затова пожелавам успех на всички мои колеги в Токио. Наистина сме малко, но в тази пандемия, в този свят, в който живеем в последната година, всички трябва да сме горди, че сме стигнали до тази олимпиада. Аз съм сигурна, че някой ще донесе и голямата радост.