Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Манчини: Моите идоли са папата и Майкъл Джордан

Манчини: Моите идоли са папата и Майкъл Джордан

09-06-2021 Серена ДЖЕНТИЛЕ, SPORT WEEK

Като дете имах голям късмет, че не умрях, признава селекционерът на Италия

Европейското първенство вече чука на вратата, Италия и Турция ще го открият в петък от 22:00 часа на "Олимпико" в Рим. Селекционерът на адзурите Роберто Манчини (56 г.) даде интервю пред изданието Sport Week, в което се показа в различна светлина, коментирайки теми от живота извън футбола.
Вече знаем неговата Италия. Пое унищожен и депресиран отбор, който не успя да се класира за световното в Русия, но успя да възстанови от нулата една млада, силна и мотивирана група. След три години работа скуадрата е красива, има нарастващо самочувствие и идентичност, която кара тифозите да мечтаят отново.
По природа Манчо уважава всички, но не се страхува от никого. Франция, Англия, Португалия и Белгия са фаворити, но неговата Италия ще играе също за титлата...

Първият му спомен е кожената топка, но нещото, което го беляза най-много в детството, е менингитът. "Бях на 10 и си спомням всичко от онзи ден. Когато започнах да разбирам нещо, те ми казаха, че съм извадил голям късмет. Да имам болест, от която в онези години човек лесно може да умре, е нещо, за което често си мисля", призна Манчини.
После говори за своите идоли. И тук е странно, че футболът отсъства: "Имах двама такива. Папа Войтила (Йоан Павел II) и в спорта Майкъл Джордан".
От вдъхновенията преминаваме към съжаленията, които всички знаем. "Какво не бих направил, връщайки се назад? Да откажа да отида на Мондиал 1994". Явно мондиалите са нещо като мания за него: "Сънувах последно, че Италия бие Бразилия с 1:0. Това обаче няма как да се случи на европейско", шегува се селекционерът.

Кое е най-важното качество, което признавате?
- Честност.
Най-очевидният недостатък, който не успявате да промените?
- Може би съм прекалено чувствителен, в определени ситуации трябваше да се модифицирам и да се справя по-добре.
Кой е ранният ви спомен?
- Безполезно е да питате. Идва ми наум кожена топка.
А последната радост?
- Класирането на финалите за Лигата на нациите... О, не, извън футбола е завършването на дъщеря ми Камила.
Една болка?
- Да виждам как умират всеки ден толкова много хора по света, при това не само сега от пандемията. Много ме боли, че дори през 2021 г. децата в Африка умират от глад.
Коя е последната книга, която прочетохте?
- Очевидно "Красивият сезон", която току-що излезе. С Джанлука Виали разказваме най-добрата си история - скудетото със Сампдория през 1991 година. Четох и "Сами в командването" на Бруно Веспа.
Това са истории за лидери. Вашите идоли кои бяха?
- Двама са, Майкъл Джордан в спорта и папа Войтила.
Какво мислите за хомосексуалистите?
- Това е като хетеросексуалността. Аз съм за свободата във всички неща в живота. Последната година живях много зле с всички тези ограничения. Затова сега мисля още повече, че хората трябва винаги да бъдат свободни. Няма никакъв проблем.
Най-големият подарък, който животът ви е дал?
- Да се родя.
Кое ви ядосва най-много?
- Синът ми Андреа често го прави. Дори и сега. Не ме слуша много.
Ами вашият най-голям страх, ако има такъв?
- За децата ми. Мислите ми винаги са насочени към тях, защото дори и да растат, за мен те винаги са млади. И се надявам, че ще могат да живеят в по-добър свят от нас сега.
Най-важният човек в живота ви?
- Моите родители. Те ме научиха на всичко, въпреки че напуснах дома още като дете. Баща ми Алдо е примерен човек, всичко му дължа. Като майка ми Антонела. Уважение към другите, честност, душевна чистота.
Възрастта подобрява или влошава хората?
- (Смее се.) Мисля, че ги влошава. Когато си млад, имаш спокойствие и по-малко проблеми. После годините почват да тежат на душата.
Най-важният урок, който промени възгледите ви?
- Винаги съм имал късмет. Като дете прекарах менингит. Не знам защо, но си спомням всичко. Тогава ми казаха, че съм голям късметлия. Бях на 10 години. Да имам болест, от която човек лесно би могъл да умре през онези години, е нещо, за което често си мисля.
Ако се погледнете в огледалото, какво виждате?
- Виждам човек, който е все още млад и щастлив. Късметлия в абсолютния смисъл, както вече споделих. Разполагах с дарбата да бъда футболист. Имам добри родители и три умни деца. Щастлив съм.
Връзката ви с красотата?
- Всички хора са красиви, хубостта не е само външна. Може да имате козметичен дефект, но сърце от злато, което може да ви направи по-красиви от много други.
Какво ви прави впечатление при другите и какво мразите?
- Харесвам позитивни, щедри хора, които знаят да подават ръка. И следователно мразя безразличието. Онези, които за щастие са малцинство, но се обръщат на другата страна пред хора в нужда.
Имате ли слабост?
- Харесвам сладкиши.
Какво за вас е приятелството?
- В живота нямаш много приятели, иначе щеше да е прекалено лесно. Важното е човек малкото приятели да ги държи близо до себе си. Имам такива от Сампдория, които считам за братя.
Ако върнете времето назад, кое нещо не бихте сторили отново?
- Със сигурност нямаше да откажа да отида на Мондиал 1994 като футболист.
Любим филм?
- Много са. Харесвам "Името на розата".
Кое ви разваля настроението?
- Лошото време.
Любовта?
- Тя е нещо лично. По-добре да го запазиш за себе си.
Последният сън, който сънувахте?
- Италия бие Бразилия с 1:0. Не знам обаче къде бяхме. Няма как да е било на европейско.