Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Палиука: Манчини носи духа на Бошков

Палиука: Манчини носи духа на Бошков

15-07-2021 Андреа ЕЛЕФАНТЕ, „Гадзета дело спорт”

Роберто превърна Италия в семейство и води скуадрата спокойно и с уважение, твърди бившият вратар

„Запишете, не се срамувам - в неделя и аз плаках заедно с тях“. 54-годишният Джанлука Палиука, който има бронз (1990) и сребро (1994) от мондиали, не крие вълнението си, след като част от неговите бивши съотборници от Сампдория начело със селекционера Роберто Манчини бяха в щаба му, извел Италия до триумф на Евро 2020.
Палиука, кога точно се разплакахте?
- Когато усетих отдадеността на Роберто към сампдорианците и към президента Паоло Мантовани (б.р. починал през 1993 г.), който го научи как да обича дори във футбола. И когато видяхтой и Лука прегърнати заедно да плачат. Сложих снимката във всичките си социални мрежи: прекрасно е. В тази прегръдка имаше частица от нашата житейска история, а не само от нашата кариера. Имаше всичко от онази Сампдория, незабравими спомени. Иска ми се да вярвам, че през тези тридесет секунди и те са се върнали в миналото. Не само споменътот загубения финал на „Уембли“ срещу Барселона (0:1), макар всички да са мислили за него.
А дали според вас Манчини се е сетил?
- Може би да, но вярвам, че дори да бяхме победили Барселона онази вечер, не би се променило много за него. Със сигурност не и желанието му да печели. Този финал за Сампдория беше връхна точка, нещо, което не може да повтори, но след


загубата се превърна в рестарт


Манчини рестартира много пъти, като играч и след това като треньор.
И като треньор винаги е искал хора от онази Сампдория да са близо до него…
- Роберто е добър и в това. Трябва да има само близки до него, на които сляпо се доверява, той избира да се обгради с хора, които преди всичко го разбират. В живота, но и във футбола: Кико (Евани), Атилио (Ломбардо), Фаусто (Салсано), Джулио (Нучари) иМасимо(Батара) са с него цял живот и грешките са изключени. Роберто помни всичко и е много щедър с тези, които го уважават: когато реши, че някой му е приятел, той е такъв завинаги.
Вече се каза, а и Манчини го потвърди – в националния отбор е пресъздадена магията на тази Сампдория. Бихте ли ни обяснили?
- Често се казва „като семейство“, но е клише. Но не иза нас: в онази Сампдория се обичахме като братя, уважавахме се като роднини. И ние винаги се озовавахме в една и съща къща, ние от историческото ядро на блучеркиатите: аз, Манини, Виерховод, Пелегрини, Ломбардо, Манчо, Виали. И когато идваше някой друг, ние му отваряхме вратата.
Не е ли твърде идилично?
- Позволете ми да завърша. Имаше

уважение и приятелство

но всеки от нас си имаше свой характер. Бяхме силни личности. Това можеше да се види на терена: нека ги наречем недоразумения, размяна на реплики, пращали сме се се по….
А извън терена?
- Имало е и грозни сцени, но без крайности. Аз имах тежък скандал с Виерховод, както и Манчо с него. Не беше лошо понякога да се ядосваме от време на време. Но и се шегувахме, което бе по-често. Виали беше най-силната личност и можеше да си позволи почти всичко. Но


най-луд бешеЛомбардо


и мисля, че и досега не се е променил.
Манчиникакъв беше?
- Той обичаше да се смее, но беше по-срамежлив. Роби говореше малко и думата му тежеше.
Смятате ли, че се е променил?
- Не много, сега е по-спокоен. На терена рядко се случваше да го видим нервен. Ако се случеше, по-скоро беше изключение. Започнеше ли да прекалява, намесваше се чичо Вуйо.
И какво правеше Бошков?
- Точно това ни държеше привързани. Абсолютният номер едно в управлението на групата по свой начин. Имаше голямо уважение към най-опитните играчи, като се преструваше, че обвинява най-малките, но след това ги глезеше. Винаги спокоен и контролиращ ситуацията. Така се получиха нещата.
Работи ли този пример за Манчини, откакто стана треньор?
- Сигурен съм, че е така. От Бошков научи, че наличието на силна група и знанието как да се управлява добре, може да бъде най-доброто ви оръжие. Манчини даде страхотно спокойствие на националния и предаде на играчите


усещането за сила


Видях и някои тренировки на отбора: отличен климат, спокойствие, единност. В това Роберто беше перфектен.
Но когато преди две години го чухте да казва, че иска да спечели европейското първенство, какво си помислихте?
- Винаги е искал да тренира националния отбор и винаги е бил сигурен в работата си. Знаеше, че пристига там в най-добрия си момент, с много опит в клубовете зад гърба си и беше предвидил как ще се развиятопределени играчи.
И как стоят нещата при вас 30 години по-късно?
- Малко сме по-възрастни, но винаги едни и същи, със същото желание да бъдем заедно. Това е рядко нещо, но и онази Сампдория беше рядкост. Събираме се на вечеря на всеки три до четири месеца, а като не се виждаме, си пишем. Също така имаме чат вWhatsApp, снимка на профила и емблемата на Сампдория. Още преди европейското първенство писахме на Роберто в навечерието на мачовете и в определен момент това се превърна в суеверие. На първото съобщение на един нас той винаги отговаряше. Не пропусна нито веднъж. Дори и в неделя, когато със сигурност е имал 7-8000 съобщения в телефона си. Благодари ни със сърчица.
Какво е името на вашия чат?
- „Тези, които се намират“.