Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Славиша Стоянович: Още има дисбаланс, в главата си имах друго

Славиша Стоянович: Още има дисбаланс, в главата си имах друго

08-02-2021 Тема спорт

Много треньори биха си плащали, за да имат такава подкрепа от феновете на Левски


Треньорът на Левски Славиша Стоянович говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Разговорът е преди вчерашната контрола на сините със Спортист Своге.


Здравейте, г-н Стоянович! Благодаря ви, че приехте поканата да гостувате в предаването „Код Спорт“! Искаме зрителите да узнаят от първо лице каква е ситуацията в момента в един от най-големите български клубове, но първо ще ви попитам - как сте?
- Добре съм, слава богу. Надявам се и вие да сте така, както и хората в България в тези трудни времена с този вирус.
Кое бе положителното от лагера в Хърватия и има ли нещо, което не ви удовлетвори?
- Положителното беше да изкристализираме групата, да направим подготовка във физически план за повече агресия, да направим схеми, но има още работа.
Имаше ли рокендрол, както искате да виждате в играта на сините, или в някои мачове тя приличаше повече на блус?
- Има моменти и на рокендрол, и на блус, и на други стилове в музиката. Но по принцип съм доволен от засега малката трансформация на отбора. Трябва да вървим по този път.
Кое е най-трудното за вас в момента?
- Да намерим точните позиции на играчите, да установим хармония вътре на терена и играчите да дават максимума си. Засега още има дисбаланс.
Има ли нещо, което желаете, а не може да го направите?
- Нормално е, за всяка ситуация трябва нещо генерално - да почнеш подготовка или да имаш желание, друго са финансови възможности, трето са реалните опции. Моето желание беше да докараме на „Герена“ някои футболисти, но финансово не беше възможно.
Точни ли са новите попълнения, които взехте през зимната пауза?
- Много е трудно сега, когато нямаш възможност да пътуваш и да гледаш играчите на живо, невъзможно е заради рестрикциите и мерките в различните държави. Така трябва да се довериш, като гледаш футболистите на видео, а там всички са добре. Задаваш въпроси на бивши треньори и съотборници, не беше лесно. Имах едно в главата си през декември, а друго се случи.
Вижда се, че подсилвате тима в отбрана – там ли са най-големите проблеми на Левски?
- Бяха най-големите проблеми. Мисля, че сега сме малко по-стабилни отзад.
Как ще се решат проблемите в атака, особено ако Найджъл Роберта поема в друга посока?
- Да, аз стискам палци да остане. Имаме договорка с г-н Сираков да намерим други, но се надявам Роберта да остане тук, защото сега има пълна мотивация, работи добре.

Като че ли главната и основна цел е оцеляването на Левски в този момент.
- Оцеляването е на първо място, както и избистрянето на отбора и да се направи специална философия на игра, стратегия на терена и извън него.
Хората казват, че е по-лесно да смениш един треньор, отколкото 22-ма футболисти.
- Има различни философии. Ние, треньорите, казваме така: „Като са добри резултатите, имаш добри футболисти. Като са слаби резултатите, треньорът е слаб“. Но генерално е важно, че с г-н Сираков имаме доверие един към друг. Сега остава само да дойдат и резултатите.

За никого не е тайна, че ситуацията в Левски е тежка. Колко хора ви казаха, че сте луд, когато разбраха, че се връщате на „Герена“?
- 80 процента от хората, които ми се обадиха, ми казаха такива думи.

Което значи, че 20% ви имат за нормален човек.
- 20% ми желаят доброто. Много съм рискувал като професионален треньор както по лични причини, така и по здравословни, но така е, ако искаш да ставаш треньор.

Не беше ли останала обида у вас, след като без много обяснения ви смениха с Георги Дерменджиев на лагера в Кипър?
- Не беше лесен момент за мен със сигурност, защото вече бяхме почнали подготовка. Имах оферти през декември, но не ги разгледах. Но това е професионалният футбол. Научил съм се да не се учудвам от много изненади, трябва да си готов за всичко.
След това поехте отбора на Латвия – кое е по-добре за вас - да водите национален отбор или клубен?
- Зависи от каква гледна точка се гледа. Ако си начело на добър национален отбор, е окей, имаш 10-12 мача през годината. А тук имаш 10 срещи за два месеца, може и повече при трудна програма. Но ако в националния отбор има футболисти, които не играят в своите клубове, седят на пейката или са в неконкурентни първенства, е много по-трудно.
Откъде е тази любов към Левски?
- Преди да дойда тук, познавах Левски. Но като започнах тук работата си и имах късмета да стартирам с поредни победи, като усетих любовта на хората към клуба, колко много значи Левски за тях по улицата, в ресторанта, на митницата… Липсваха ми такива неща в моя живот, бях шампион на Югославия, взимал съм и суперкупа, мачове в квалификациите на Шампионска лига и на национални отбори, но само в Звезда и тук усещам тази любов. От първия момент имах подкрепа. Това е много важно – любовта и подкрепата, а не парите. Да правиш нещо за някого, който след това ще бъде доволен и с усмивка.

Имаше ли момент през есента, когато искахте да си тръгнете разочарован от игра, от резултати?
- Признавам, че беше много трудно. Имахме проблеми с вируса, много играчи бяха под карантина. Тренирахме със 7-8 до 10 футболисти в продължение на 20 дни. След това имахме много гъста програма с мач на всеки три дни. Не съм искал да си тръгна, но си поставих въпрос дали беше правилният момент. Бях с вързани ръце.

Как приемате тежките моменти? Как ги преодолявате – затваряте ли се в себе си, или търсите с някого да споделите?
- По принцип се затварям – отивам в някой манастир или на планина. Сам – само аз и музиката, опитвам се да се успокоя. Ако имаш много хора около себе си, всеки те дърпа на своя страна, всеки има свое мнение. Като в центрофуга си. По-добре да отидеш на място с голям хоризонт пред теб, да разбереш ситуацията и да се успокоиш. Обичам много да слушам източна философия – от манастира Шаолин до японски, индонезийски и тибетски умове.
Какви грешки никога не би повторил г-н Стоянович?
- Със сигурност съм допуснал някакви грешки. Да не поемам вината върху себе си, когато друг направи грешка. Като се появи проблем, не трябва да се чака, а да се решава веднага. Трябва да кажеш каквото мислиш, да си честен, открит, директен и така е по- лесно.

Кое би ви удовлетворило от работата в Левски?
- Резултатите може да се мерят по точки, по трофеи, по философия или по продукция. Много ми харесва да вкарвам в отбора млади футболисти, ако е възможно да им дам шанс. Бих бил доволен и като видя усмивки на улицата.

Кое парче си пускате в колата да слушате?
- Дейвид Бауи. Сутринта слушах „This is not America” – песен, която много харесвам.

Пишете ли музика?
- Да. В стил рокендрол, поп, рок. Преди две години ми издадоха CD в Словения. На 10 мои песни пеят 10 от най-добрите местни певци и певици.

Кой е най-добрият ви приятел българин?
- Не е само един. Кирил Вангелов, Букарев… Има и приятелки.
Щастлив човек ли сте?
- Да.

Кое ви прави щастлив?
- Като видя честни, искрени хора около себе си. Като мога да помогна на някого в тежка ситуация, да му направя по-лесен живота, като видя усмивки по лицата на хората.
Какво ще кажете на сините фенове, които правят и невъзможното да спасят любимия си клуб?
- Мисля, че това е уникален пример в света на футбола. Доста са примерите за еднократна помощ, но това, което правят феновете на Левски вече повече от година, е уникално! Трябва да дойде някой от световна организация, от УЕФА или по „Евроспорт“ да се направи голям репортаж как трябва да се обича клуб, и то от поколение на поколение. Рядко се вижда такава любов! Повярвайте, много треньори биха плащали, за да имат пълен стадион и такава подкрепа, но сега това не е възможно. Първо трябва да оцелеем, да покажем хубави игри и когато е възможно, да преследваме трофеи.