Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Филип Филипов на 50: Никога не съм се пазарил, но получавах много пари

Филип Филипов на 50: Никога не съм се пазарил, но получавах много пари

01-02-2021 Явор ПИРГОВ

Бившият капитан на ЦСКА Филип Филипов бе сред любимците на червената публика през 90-те години. Той бе от онази изчезваща порода футболисти, които не блестяха с технически изпълнения, но те грабваха с това, че оставяха сърцето си на терена и до последно търсеха победата. Фичо, както го наричат всички, е роден на 31 януари 1971-а и вчера навърши 50 години. По повод юбилея си той бе любезен да се върне назад във времето и да отговори на въпросите на „Тема Спорт“ в едно много лично интервю, в което разкри факти, които малцина знаят.

Г-н Филипов, сега ако можете да върнете времето назад...
- Щях да изживея всичко отново и по същия начин. Доволен съм и съм благодарен за всичко, което ми се е случило. Не съжалявам за нито един мой избор. Нито за спорта, на който се отдадох, нито за отбора, който обикнах и продължавам да обичам.
Защо футбол и защо ЦСКА?
- За ЦСКА нямам обяснение. Аз бях цесекар още като невръстно дете. Израснах в столичния квартал „Гео Милев“, който беше основно червен. Съвсем близо до нас бяха блоковете, в които живееха огромни легенди като Никола Цанев, Ранков, Митата Якимов. Ние, децата от квартала, често обикаляхме там и чакахме да ги видим. Аз бях ученик в 93-то училище, което по-късно стана спортно на ЦСКА, но по онова време не беше и идваха треньори да избират деца за различни спортове. Аз бях по-височък и ме взеха и за футбол, и за баскетбол. В началото започнах с тези два спорта. Едните тренировки бяха на „Армията“, а другите на „Червено знаме“, но впоследствие трябваше да избера и продължих с футбола.
Коя е най-голямата премия, която сте получавали като футболист?
- Като цифра не си спомням, но има нещо интересно – аз винаги съм бил добре платен футболист. Твърдя го спрямо моите представи. Никога не съм се пазарил за пари, но винаги съм получавал повече, отколкото съм очаквал. Някога преди разговорите съм решил, че ще поискам определена сума, отивам да преговарям и преди да кажа нещо, те ми предлагат повече. А като премии, със сигурност най-големите са в Корея. Там, особено при втория ми престой, беше много, много добре във финансово отношение. Смятайте, щом напуснах ЦСКА, където по онова време бяхме много добре обезпечени от „Мултигруп”. В Корея предстоеше световното първенство и те за 5 години направиха революция. Разликата между първия и втория ми престой беше огромна.
Когато за първи път отидохте в Южна Корея, преживяхте ли сериозен шок?
- Да. Бях на 21 години, а всичко беше много различно. Начин на живот, хранене, култура... всичко. Бях много самотен и на първия месец вече исках да се прибирам в България. Разговарях с клубните шефове и те ми казаха да изчакам още малко и ако не успея да свикна, ще ме пуснат. Аз обаче успях да се приспособя и всичко се нареди.
Кой е най-големият зевзек, с който сте играли?
- Имало е много положителни образи, които са придавали особен чар на съблекалнята, но определено

на първите места
са Михтарски и
Божидар Искренов

Гибона е левскар, но неслучайно го наричат Радостта на народа. Той само с влизането си в съблекалнята и всичко се променяше. Иначе ние бяхме винаги в едно бунгало с Иво Славчев, Зафето (б.р. Адалберт Зафиров) и Анатоли Нанков. Много смях с тях, постоянно бяха някакви закачки.

--------------------------------

Целия материал четете в днешния брой на "ТЕМА СПОРТ" или се възползвайте от опцията ни за електронен абонамент.

https://www.facebook.com/206672896072464/photos/a.262815070458246/3733317583407960/?type=3&theater