Жаклин МИХАЙЛОВ

Основният организатор и домакин на световното първенство – САЩ, изпълни главната си и основна задача още на първия мач. Американците спечелиха с 4:1 срещу смятания за много корав Парагвай, но не убедителният резултат бе доминиращ в първоначалното впечатление, а показаното на терена.

Америка направи ярка демонстрация как за 32 години от предишното домакинско първенство досега се е научила да играе сокър. Нещо повече, американците показаха, че са готови да харчат пари за сокър. А те не инвестират собствените си пари за щяло и нещяло. Само мачът в Лос Анджелис отбеляза над 35 милиона долара приход от продажба на билети. Ако на някой това му се вижда незначително, ще уточня, че това са парите от две влизания в групи на Шампионска лига на български участник.

Американецът преди 32 години плащаше по 30 долара за билет, сега средно по 3000. Казвам го, защото от собствен опит знам колко струваха ценните хартийки тогава на световното през 1994-а. А личното ми усещане бе, че дори почти им ги подаряваха в семейни пакети. Още във втория ден от това първенство се видя, че всичко е коренно променено. Макар и да е пресилено като твърдение, усещането е, че САЩ и Канада вече имат пети национален колективен спорт.

И може би след 32 години, на следващото домакинство, няма по едно време да играят националните отбори на САЩ и Канада по футбол с финалните серии в НБА и НХЛ. Тогава вероятно европейският футбол, който американците наричат сокър, ще е на върха на хранителната верига.

Толкова за американската мечта на футбола, която съвсем видимо е реализирана. Но с играта си в Лос Анджелис и отборът на САЩ показа огромно израстване спрямо преди 32 години.

———————————————————————————

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”