Дербито от 1998 г. окончателно изкопава пропастта между Интер и Ювентус

ЕКИП НА „ТЕМА СПОРТ“

Интер и Ювентус никога не са се обичали много-много, но към днешна дата отношенията им изглеждат безвъзвратно и непоправимо отровени. И както често се случва в Италия, това е доста фамилна история. От самото начало на Серия А сблъсъците между двата отбора са с огромен заряд, но в началото на 60-те години залогът в тях решително надхвърля спортно-техническия аспект, превръщайки се в лична вражда. В основата на всичко е легендарният президент на нерадзурите Анджело Морати.

На 16 април 1961 г. той нарежда Интер да излезе в Торино с юношите. Ювентус вече е спечелил титлата и математически, а мачът е абсолютно протоколен. Морати обаче смята, че бианконерите са подпирани от федерацията. Всъщност срещата с Юве е преиграване. Първоначално двубоят е прекратен, след като фенове навлизат на терена и е присъдена служебна победа за Интер. След това обаче решението е преразгледано, пораждайки недоволството на Морати. Той е още по-раздразнен, когато Ювентус излиза с титулярите и унижава безпомощния си съперник с 9:1.

В следващите десетилетия контактите между двата клуба са хладни, но все пак остават в границите на намръщено примирие. То обаче бързо се разпада в нова гореща война, окончателно преминала точката, след която няма
връщане назад.

Обратното
броене

преди големия взрив започва, след като през февруари 1995 г. властта в Милано взема синът на Анджело Морати – Масимо. Интер е спечелил само една титла за последните 15 години и новият бос е нетърпелив да го върне на върха. Той започва голямата си офанзива през лятото на 1997 г. Плаща 48 милиарда италиански лири на Барселона за бразилската звезда Роналдо Назарио де Лима–Феномена, чупейки световния рекорд за най-скъп трансфер. Сделката е наистина колосална за времето си. Преизчислени към днешна дата, отчитайки инфлацията и като се калкулират заплатите на играча и всевъзможните бонуси, се оказва, че Морати е пръснал за Роналдо близо половин милиард от сегашната валута евро.

Бразилецът действително дава огромен тласък на Интер, чийто основен конкурент за титлата отново е Ювентус, воден от младия Алесандро дел Пиеро и Зинедин Зидан на терена и Марчело Липи на треньорския пост. В началото на сезона нерадзурите повеждат в класирането. Те печелят и директния сблъсък с Юве в 14-ия кръг, но след две седмици бианконерите ги изместват от върха. Въпреки че Роналдо не спира да вкарва на конвейер, отборът на Липи се оказва по-балансиран и прагматичен. В Торино правят по-малко грешки и нито за миг не изпускат водачеството. Интер пък е по-бляскав в атака, но осезаемо и по-непостоянен. На моменти се свлича дори до третото място, но не се отказва от битката. През пролетта нерадзурите набират скорост, дишайки във врата на съперника.

Кулминацията
настъпва

четири кръга преди края, когато Юве приема звездите на Морати с точка аванс.

Мачът започва нервно, а напрежението витае във въздуха още от самото начало. В 21-ата минута домакините откриват резултата. При една контра Дел Пиеро получава топката на левия фланг, тръгва на скорост и стига до пеналта. Изглежда сякаш е изпуснал момента да стреля, но с последно движение успява да реши ребуса, нанасяйки удар по диагонала, който вратарят Палюка може само да проследи с поглед.

Както се и очаква, най-острите моменти за Интер идват от Роналдо, но за него постоянно следят няколко души в черно-бяло. Като цяло до почивката кой знае какви положения няма, ако изключим два удара на бразилския нападател, на които не достига малко точност.

През второто полувреме Юве се опитва да накъса играта с нарушения, но натискът на нерадзурите става все по-силен и изравняването изглежда близко. Роналдо е във вихъра си. При поредната атака в 70-ата минута той нахлува в наказателното поле и там се сблъсква челно с централния защитник на Юве Марк Юлиано, който опитва да го блокира с тяло. Двамата падат. Съдията Пиеро Чекарини вижда отлично ситуацията и дава знак играта да продължи. Юве прави стремителна контра отляво. Зидан извежда майсторски в коридор Дел Пиеро, който е посечен от нигерийския бранител на Интер Тарибо Уест. Този път Чекарини вижда нарушение – дузпа! Гостите са бесни, но реферът е непреклонен. Треньорът на нерадзурите Джиджи Симони, който впоследствие ще работи в България с ЦСКА,

крещи с
цяло гърло
„Позор, позор“

и е изгонен на трибуните.

Драмата обаче продължава с пълна сила, защото Палюка спасява дузпата, изпълнена от Дел Пиеро, оставяйки гостите в играта. Но само няколко минути по-късно те понасят нов удар, след като опорният им халф Зе Елиас е изгонен с директен червен картон за удар срещу Дидие Дешан. Макар и с човек по-малко, до края Интер атакува, но бианконерите геройски удържат аванса си.

Вече с четири точки пасив нерадзурите губят увереност. Седмица по-късно те правят равен вкъщи с борещия се за оцеляване Пиаченца, а след загубата от средняка Бари в следващия кръг губят и математически шанс за титлата. В Интер обаче са убедени, че моралните шампиони са те, а съдиите са им откраднали скудетото. „Чекарини бе единственият човек на стадиона, който не видя дузпата. Това е най-голямата несправедливост в кариерата ми“, категоричен е Роналдо. „Съдиите просто се страхуват от Ювентус“, обобщава Морати.

В интерес на истината ситуацията не е 100% безспорна, а

мненията са
разделени

макар и не наполовина. В прякото предаване по Tele+ бившият съдия Масимо Киеза и световният шампион с Италия от Мондиал ’82 Фулвио Коловати твърдят, че дузпа всъщност няма. Повечето авторитети, които коментират темата, като Роберто Баджо, екснационалния вратар Джовани Гали и водещия журналист Маурицио Пистоки обаче не мислят като тях.
По онова време реферите в Италия нямат право да говорят, но Чекарини все пак намира начин да коментира ситуацията три месеца по-късно. Аргументът му да не свири нарушение е, че Юлиано стои статичен, а Роналдо налита в него. Години по-късно той заема дори още по-крайна позиция. „Грешката ми бе, че не дадох фаул за Ювентус, защото това създаде усещането, че крия нещо и Интер е ощетен. Другият проблем бе, че от федерацията не ми оказаха никаква подкрепа, а предпочетоха да си замълчат“, твърди Чекарини от дистанция на времето.

Съмненията, че съдиите системно подпират Ювентус, обаче остават. В крайна сметка те се обръщат като бумеранг срещу Старата госпожа през 2006 г., когато гръмва грандиозният скандал „Калчополи“. Тогава бианконерите са изхвърлени в Серия Б, като са им отнети две титли за 2004/05 и 2005/06. Чак тогава Интер най-после става шампион, макар и служебно. Вероятно такава титла е нагарчала на Морати, но това вече е друга история.

Сблъсъкът между Роналдо и Марк Юлиано