Оливър ХОЛТ

Daily Mail

Според мнозина това е началото на златната ера на Микел Артета. Възможно е, но все пак си струва да се попита – ами ако не е така? Ако това е максимумът? Защото, заровен в хвалебствията и възторжените слова за този отбор, има един вид парадокс. Казват ни, че това е тим, който чрез добро треньорство, добра култура и здрав процес е извлякъл максимума от ресурсите, с които разполага, позволявайки му да се конкурира с най-добрите мегаклубове и държавни проекти на континента. И все пак много от същите хора ни казват, че това е и отбор с достатъчен капацитет за развитие през следващите години. Помислете. Могат ли и двете неща наистина да бъдат верни едновременно? Ако Артета е изстискал всяка последна капка потенциал от този състав, колко вероятно е все още да има нови нива за достигане? Ами ако това е клуб, който вече работи на 105% от капацитета си?

Жаждата за обновление е силна. Новите играчи със сигурност ще помогнат за намаляване на разликата, но поучителният пример на Ливърпул от миналото лято напомня, че този процес рядко е лесен или лишен от риск. Играчите от световна класа изискват подобрена структура на заплатите, нови тактически нюанси и тонове, леко различна динамика в съблекалнята. Клуб, управляван толкова добре като Арсенал, може да разчита, че ще направи повече успешни, отколкото неуспешни трансфери. Но колкото по-голям е залогът, толкова по-големи са рисковете.

Междувременно клубовете, които могат да разчитат на щедростта на държава, имат много по-голямо поле за грешка. Скъпа грешна стъпка от мащаба на фиаското Неймар/Меси/Мбапе би извадила повечето клубове от релси за десетилетие. ПСЖ, от друга страна, може просто да свие рамене и да започне отново. Ман Сити може да похарчи 59 млн. паунда за Омар Мармуш, 50 млн. за Нико Гонсалес, 46 млн. за Тиджани Райндерс, 27 млн. за Джеймс Трафорд, без реална спешност някой от тях да се окаже успешен.

Отвъд тези два клуба много от спящите гиганти на континента имат достатъчно пространство за развитие. Байерн и Барселона очевидно са близо. Ман Юнайтед, Челси, Ливърпул и Реал Мадрид са способни да се събудят от дрямката си бързо. Бъдещите поколения може да се удивляват на късмета на Арсенал да достигне финал в Шампионската лига, побеждавайки Леверкузен, Спортинг Лисабон и Атлетико Мадрид. Наистина ли обстоятелствата ще бъдат по-благоприятни за тях следващия път?

Арсенал имаше сериозни основания да претендира, че е най-добрият отбор в Европа този сезон. И макар за феновете и щаба да е някаква утеха, че бяха толкова близо, те също трябва да осъзнаят, че прозорецът на възможност на най-високо ниво е изключително малък, зависи от късмета, както и от умението, и няма гаранции, че ще се отвори отново. И ако това не концентрира умовете през дългите летни месеци, нищо няма да го направи.