GOAL

Аржентина се озова в центъра на буря след зрелищната си победа над Египет на осминафиналите на Световното първенство във вторник. След двубоя се появиха сензационни обвинения в корупция и фаворизиране. Изоставайки с два гола срещу считания за сериозен аутсайдер Египет през второто полувреме, световните шампиони оцеляха по невероятен начин, обръщайки развоя на мача само за 14 минути в самия му край.

След последния съдийски сигнал в Атланта обаче мащабът на този подвиг остана на заден план. Последиците бяха изключително токсични. Подхранени от чувството за огромна несправедливост, от египетския лагер отправиха обвинения в уреждане на мача и фаворизиране на аржентинската суперзвезда Лионел Меси. Те бяха убедени, че няколко ключови съдийски решения са били в ущърб на отбора им в моментите преди драматичния обрат.

Макар че е напълно разбираемо колко болезнено е да загубиш по такъв начин, когато победата е била толкова близо, истината е, че трудно може да бъде отнета заслугата на Аржентина за тази драматична победа – независимо дали я обичате, или я мразите. Това беше белегът на шампионите. Нищо повече. Нищо по-малко.

Аржентина едва ли можеше да премине през осминафиналния си сблъсък по-драматично.

Безличният действащ шампион изглеждаше обречен, когато Мостафа Зико даде аванс от два гола на Египет в 67-ата минута, след като Ясер Ибрахим вече бе открил резултата през първото полувреме, а Лионел Меси бе пропуснал поредната си дузпа на световни първенства. Но 11 минути преди края шампионите се събудиха.

Героят от също толкова драматичната победа над скромния Кабо Верде в предишния кръг – Кристиан Ромеро – намали с глава след центриране на Меси. Малко след това самият носител на прякора GOAT („Най-великият за всички времена“) изравни, след като ударът му се отклони в напречната греда и влетя във вратата. Точно когато изглеждаше, че двубоят ще влезе в продължения, халфът на Челси Енцо Фернандес се извиси на далечната греда и с глава донесе победата на Аржентина в третата минута на добавеното време след центриране на Лаутаро Мартинес.

Последваха диви празненства на едната скамейка и ярост на другата. Толкова невероятен беше този обрат, че Лионел Меси и селекционерът Лионел Скалони не успяха да сдържат сълзите си.

За победените обаче емоциите бяха съвсем различни.

Мъчителното поражение предизвика бурна реакция както от футболистите, така и от треньорския щаб, които отправиха тежки обвинения във фаворизиране и уреждане на мача. Египетската футболна федерация дори внесе официална жалба до ФИФА с искане френската съдийска бригада да бъде отстранена от турнира.

Според африканците първият гол на Мустафа Зико при резултат 1:0 неправилно е бил отменен за нарушение срещу Лисандро Мартинес в другия край на терена. Освен това те бяха убедени, че трябваше да получат дузпа, когато Мохамед Салах падна в наказателното поле секунди преди победния гол на Енцо Фернандес след центрирането на Лаутаро Мартинес.

„Съдията беше изключително несправедлив“, заяви разгневеният Зико след края. „Несправедливостта беше очевидна. Имаше несправедливо отношение още от самото начало на мача. Ясно е, че този турнир е нагласен.“

Селекционерът на Египет Хосам Хасан също подкрепи тази теза. „Всичко е заради парите. Искат Меси да остане в турнира“, каза той. „Във футбола много неща се случват извън терена заради различни интереси. Това, което стана, беше несправедливо. Египет заслужаваше да се класира. Ние бяхме по-добрият отбор. Защо няма справедливост в спорта? Няма да се опитвам да го казвам по-красиво. Днес към нас се отнесоха несправедливо. Претърпяхме огромна несправедливост. Това е моят начин да говоря открито и да защитя отбора си. Няма да гледам повече нито един мач от това Световно първенство.“

Колкото и трудно да е за Египет да го признае, истината е, че чувството им за несправедливост вероятно идва най-вече от факта, че изпуснаха мач, който контролираха напълно до 79-ата минута, без дори да успеят да го докарат до продължения.

Защитата при трите късни гола беше хаотична и именно това бе наказано безмилостно от световните шампиони. Кристиан Ромеро бе оставен напълно непокрит при попадението си с глава. Малко по-късно защитната линия отново се разпадна и Меси изравни. А при победния гол Енцо Фернандес бе оставен почти без съпротива, след като египтяните се хвърлиха масово в атака и бяха хванати на контраатака.

Що се отнася до спорните съдийски решения, реалността е, че действително имаше нарушение срещу Лисандро Мартинес преди Египет да отбележи отменения си втори гол. Макар нарушението да беше извършено доста преди топката да влезе във вратата, защитникът на Манчестър Юнайтед бе едновременно дърпан за фланелката и настъпван по крака от Маруан Атия. Що се отнася до претенциите за дузпа срещу Мохамед Салах, те изглеждат повече от спорни. Показателно е, че самият египетски капитан дори не протестира сериозно, след като падна при минимален контакт с Хулиан Алварес, който в същото време първо игра с топката.

Винаги е било лесно Аржентина да бъде представяна като злодея във футбола.

И това не означава, че в миналото не е била такава. През годините страната е създала множество майстори на т.нар. „тъмни изкуства“ във футбола – сред тях Диего Марадона, Диего Симеоне и Антонио Ратин. Настоящият състав също не е сред най-обичаните.

Причината е, че много от футболистите участваха в расистките скандирания срещу чернокожите играчи на Франция по време на празненствата след спечелената Копа Америка през 2024 година. Освен това играчи като Родриго Де Пол и Кристиан Ромеро притежават онази агресивност и провокативност, която винаги е била характерна за аржентинските национални отбори.

В очите на мнозина цялата тази група се извисява благодарение на присъствието и величието на един човек – Лионел Меси. И той отново беше решаващият фактор в Атланта. Твърденията на Египет, че Меси получава специално отношение, донякъде са разбираеми.

В груповата фаза той трябваше да бъде изгонен за грубо влизане срещу Алжир. ФИФА обаче разруши всякаква последователност в решенията си, след като наказанието на американския нападател Фоларин Балогун за почти идентично нарушение бе отменено след извънредна намеса на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Президентът на ФИФА Джани Инфантино също е правил жестове в полза на Меси и преди. Именно той осигури участието на Интер Маями на Световното клубно първенство, въпреки че тимът не беше шампион на Мейджър Лийг Сокър.

Ако се вгледаме още по-дълбоко, Аржентина е получила само три жълти картона по време на целия турнир, въпреки че според Би Би Си е извършила близо 60 нарушения – два пъти повече от Англия, която е получила повече официални предупреждения.

В мача срещу Египет обаче не може сериозно да се твърди, че е имало нечестна игра от страна на Аржентина или специално отношение от съдиите към Меси. Световните шампиони просто се пребориха за една забележителна победа.

След края на емоционалния двубой Лионел Скалони заяви, че успехът е дошъл благодарение на борбения дух на неговия отбор.

„Накарахме нашите привърженици да страдат, въпреки че не изиграхме слаб мач. Аз съм треньор именно за моменти като този. Това, което показахме днес, е много повече от едно класиране напред. Щяхме да отпаднем, ако не се бяхме борили. Това, което постигнахме днес, макар и да не е финал, може да бъде сравнено с най-великите моменти, които сме преживявали, защото този отбор никога не се предава. Продължава да се бори и да играе своя футбол независимо от обстоятелствата. Срещу Кабо Верде беше още по-трудно. Тогава наистина изглеждахме обречени. Днес, дори при 0:2, усещането беше, че рано или късно ще получим своя шанс и ще обърнем мача. Днес играхме съвсем различен футбол.“

Всъщност е трудно човек да не се съгласи с оценката на Скалони.

В елиминационната фаза Аржентина демонстрира точно онова, което се очаква от действащ световен шампион – да измъква победите дори когато не играе най-добрия си футбол. Разбира се, албиселесте би трябвало да победи аутсайдери като Кабо Верде и Египет далеч по-убедително, предвид огромната класа в състава си.

Но когато не си в най-добрата си форма, най-важен е крайният резултат – особено на най-голямата сцена в световния футбол. В крайна сметка духът, единството и непримиримостта изведоха Аржентина напред и шампионите продължават битката си.

Аржентина винаги ще има своите критици, но начинът, по който стигна до тези невероятни победи, носи всички отличителни белези на един истински шампион.