Едва за втори път гаучосите ще спорят за трофея извън Америка

Любомир ИЗОВ

Аржентина не винаги е била сред гигантите в играта, както съседна Бразилия в ранните дни на световното първенство. Но благодарение на възхода през 70-те и 80-те години на миналия век албиселесте са известни днес като една от най-доминиращите и страховити сили в международния футбол. А със суперзвезди като Диего Марадона и Лионел Меси страната украси света с някои от най-великите играчи в историята.

Гаучосите имат своите триумфи и провали на най-голямата сцена. Те са участвали на 5 финала, като всеки един от тях беше изключително драматичен. Тимът спечели Световната купа за първи път през 1978-а, когато Аржентина беше домакин на мондиала. През 1986-а в Мексико дойде втората титла, донесена от легендарния Марадона. Това е и последният триумф на албиселесте – на 29 юни 1986-а. Една година по-късно се ражда Меси, което означава, че гаучосите не са грабвали Световната купа през живота на Лео.

Всичко това обаче може да се промени в неделя, когато те за шести път ще участват във финалния сблъсък, а съперник е Франция. Интересното е, че цели 4 от тези финали са се провели в Америка – в Южна или Северна. Единственото изключение е Мондиал 1990 в Италия, когато гаучосите губят от ФРГ с 0:1 след късна дузпа на Анди Бреме. „Тема Спорт“ поглежда детайлно към предишните 5 участия на албиселесте в решителния мач за трофея.

 

МОНДИАЛ 1930

Футболната война

в Рио де ла Плата

Уругвай – Аржентина 4:2

На турнира в Уругвай домакините и Аржентина спечелиха всичките си мачове до финала. Успехите на полуфиналите бяха изключително категорични – гаучосите сразиха САЩ с 6:1, а урусите удариха Югославия със същия резултат.

Двете страни са разделяни от реката Рио де ла Плата (б.р. – Сребърната река), а през 1930-а двубоят между тях вече е дерби. Първият международен мач между Аржентина и Уругвай се играе през 1902-ра, като двете държави се изправят една срещу друга общо взето всяка година след това. Между 1916-а и 1929-а те оспорват почти всички финали на първите 12 издания на шампионата на Южна Америка, сега известен като Копа Америка.

В подготовката за финала има уникално разногласие, тъй като и двата отбора искат да играят със собствената си топка. Белгийският рефер Жан Лангенюс действа дипломатично, може би подпомогнат от опита си като журналист в немското списание Kicker. Така първото полувреме, в което албиселесте води с 2:1, се играе с топката на Аржентина, а втората част, в която домакините стигат до драматичен обрат – 4:2, е с коженото кълбо на урусите. Това е един от двата финала, който се играе в ден, различен от неделя. Въпреки загубата Мондиал 1930 е най-продуктивното първенство на Аржентина по отношение на попаденията – 18 в 5 мача, или средно по 3,46 на двубой.

На по-късен етап халфът на гаучосите Луис Монти признава, че е получавал смъртни заплахи преди финала от уругвайците. Любопитното е, че на следващото световно първенство той играе за Италия и отново стига до триумфа. Легендата разказва, че след успеха през 1934-та Монти заявява с голяма ирония „преди четири години щяха да ме убият, ако спечеля, а сега щяха да ме убият, ако загубя“, визирайки режима на Бенито Мусолини.

 

МОНДИАЛ 1978

Краят на дългия

и криволичещ път

Аржентина – Нидерландия 3:1 след прод.

Аржентина взе участие в 19 от 23-те издания на Световната купа, а тези 4 отсъствия дойдоха преди 1978 г. – три по собствено желание и веднъж, в който не се класира (1970). В този период имаше и няколко разочароващи представяния като загубата с 1:6 от Чехословакия на Мондиал 1958.

Гаучосите показаха регионална сила, печелейки 12 издания на Копа Америка и дори някои малки международни турнири като Купата на нациите през 1964-та, когато победиха Бразилия на Пеле и Англия на Боби Мур. Те обаче се нуждаеха от триумф на световно първенство, за да докажат статута си на футболна сила, а домакинството на турнира предостави идеална възможност.

Пътят до финала на гаучосите бе труден, след като в първия кръг победиха Унгария и Франция на Платини. След това Марио Кемпес набра скорост и се разписа 4 пъти в 3 мача. Той вкара два гола при успеха с 2:0 над Полша и още два при победата над Перу с 6:0, което беше решаващо за продължаването напред на албиселесте.

Финалът с Нидерландия беше тежък, динамичен и драматичен – в него имаше 43 удара и 64 нарушения. Кемпес откри през първото полувреме, но след паузата лалетата изравниха чрез Дик Нанинга и дори можеха да спечелят в последната минута на редовното време, ала гредата ги спря. В продълженията Кемпес и Даниел Бертони подпечатаха първия триумф на Аржентина на мондиали.

Всъщност двубоят започва далеч преди първия съдийски сигнал. Албиселесте са против назначението на израелския рефер Абрахам Клайн, тъй като той свири при единствената им загуба на турнира – от Италия. Подозренията са, че заради близките политически връзки между Израел и Нидерландия, той ще симпатизира на европейците. ФИФА кляка пред домакините и поверява финала на италианеца Серджо Гонела.

Гаучосите бяха сред лидерите и по някои ключови показатели – №1 по възстановяване на топката, второ място по въздушни дуели в атакуващите зони и по средно притежание.

 

МОНДИАЛ 1986

Шоуто на Марадона

Аржентина – ФРГ 3:2

Аржентина си осигури участие на Мондиал 1986 в Мексико едва в последния ден от квалификациите в зона КОНМЕБОЛ. На турнира обаче отборът на Карлос Билардо беше несравним, превръщайки се в първия аржентински тим, останал непобеден на Световно първенство (6 победи и 1 равенство) по пътя си към вдигането на трофея. Всъщност на целия турнир гаучосите изоставаха само в 27 минути (срещу Италия в груповата фаза).

Мондиалът в Мексико ще бъде запомнен с историческото представяне на Диего Марадона. Вече покойният гений обаче беше заобиколен от поддържащ актьорски състав като Хорхе Валдано, Хорхе Буручага и Хосе Луис Браун, които бяха сред звездите на турнира. Влиянието на Дон Диего обаче не може да бъде подценено – от 14-те гола на албиселесте той участва в 10 от тях. Освен това Марадона оглави класациите за най-много създадени положения (27), изстрели (26) и завършени дрибъли (53). Невероятно е, че той направи всичко това, след като беше фаулиран общо 53 пъти в 7 мача.

И тук развитието на финала с ФРГ е изключително драматично. Хосе Луис Браун открива в средата на първото полувреме, а в 56-ата минута Хорхе Валдано удвоява. В рамките на само 7 минути между 74-ата и 81-ата европейците изравняват след попадения на Румениге и Фьолер. В 84-ата минута обаче идва моментът на Марадона, който пуска перфектен пас към Буручага за крайния резултат 3:2. Финалът ще се запомни и с 6-те жълти картона, показани от бразилския рефер Арпи Фильо – рекорд, който бе подобрен на Мондиал 2010.

 

МОНДИАЛ 1990

Най-циничният финал

ФРГ – Аржентина 1:0

Аржентина пътува до Италия, за да защити титлата си като световен шампион, но нещата бяха трудни от самото начало. Поражението с 0:1 от Камерун в откриващия мач буквално смая Марадона и компания. Излизането от груповата фаза стана факт по възможно най-драматичния начин, след като гаучосите завършиха като един от най-добрите трети отбора. На 1/8-финалите Клаудио Каниджа разплака Бразилия за 1:0, а резервният вратар Серхио Гойкоечеа открадна шоуто на 1/4-финалите и 1/2-финалите, където бяха елиминирани Югославия и Италия след изпълнение на дузпи.

Така албиселесте и ФРГ се срещнаха на втори пореден финал, като този в Италия е сочен като най-циничния и нискокачествен от всички решаващи битки за трофея. За първи път на финал на мондиал видяхме изгонени футболисти, при това двама – Педро Монсон и Густаво Дезоти от Аржентина. Монсон стана първият играч с червен картон, а Клинсман се оплака, че влизането на защитника е оставило 15-сантиметрова рана на пищяла му.

6 минути преди края на сблъсъка реферът Кодесал си навлича гнева на гаучосите, когато отсъжда спорна дузпа за ФРГ, която е реализирана от Бреме за крайното 1:0. Следва поредното грубо нарушение и Дезоти също получава червен картон. При тази ситуация съдията беше заобиколен и блъскан от аржентинците, а Марадона бе декориран в жълто. След края на срещата Дон Диего избухва в сълзи и обвинява рефера за поражението. А истината е, че албиселесте се фокусира изцяло върху защитата си, като планът е да разчита отново на дузпи, както бе в предишните елиминационни фази. Ударите са 23 на 1 в полза на ФРГ, а любопитното е, че в целия турнир гаучосите водят само в 85 минути. С други думи – който играе за дузпи, губи от дузпа.

 

МОНДИАЛ 2014

Познат враг и

пак разочарование

Германия – Аржентина 1:0 след прод.

От 1990-а Аржентина не беше стигала по-напред от 1/4-финал, но на Мондиал 2014 хората на Алехандро Сабея преминаха този рубикон и дори играха в решителния сблъсък за трофея. Този отбор на гаучосите беше по-стабилен в защита, отколкото ефективен в атака. В трите елиминационни сблъсъка на албиселесте беше отбелязан общо 1 гол в редовното време, а накрая на пътя чакаше познатият враг Германия – съперникът в предишните два финала на Аржентина. Този път перспективите бяха по-плашещи от всякога, след като хората на Йоги Льов бяха унижили домакина Бразилия със 7:1 на 1/2-финалите.

Мачът обаче бе равностоен, а гаучосите дори бяха малко по-опасни. Те профукаха 3 страхотни възможности да поведат – чрез Гонсало Игуаин, Меси и Родриго Паласио, а в крайна сметка Марио Гьотце по възможно най-драматичния начин донесе трофея на германците – с гол в 113-ата минута. Така въпреки че аржентинците изиграват най-добрия си мач на Мондиал 2014, финалният удар им изневери и отново останаха с празни ръце.

______________________________

Франция по стъпките на Италия и Бразилия

 

Само две страни са ставали световни шампиони в две поредни издания на най-големия международен форум. Първа това стори Италия, която триумфира през 1934-та и 1938-а, побеждавайки съответно Чехословакия и Унгария. Две десетилетия по-късно Бразилия направи същото. Селесао прегърна Световната купа през 1958-а и 1962-ра, надделявайки над Швеция и Чехословакия. Сега Франция може да се нареди до тях, след като ликува в Русия през 2018-а, а в неделя среща Аржентина в решителния сблъсък за трофея на Мондиал 2022.

 

МОНДИАЛ 1998

Най-лесният

елиминационен

мач за петлите

Франция – Бразилия 3:0

Колкото и странно да звучи, финалът на Мондиал 1998 за Франция е най-лесният им елиминационен двубой на турнира. На 1/8-финалите петлите елиминират Парагвай с 1:0 след златен гол на Лоран Блан в 114-ата минута. След това се нуждаят от дузпи, за да сломят Италия, а предпоследната стъпка е обрат с 2:1 срещу Хърватска с 2 попадения на Лилан Тюрам.

На финала съперник е действащият световен шампион Бразилия, но хората на Еме Жаке помитат своя опонент с 3:0. Европейците имат пълно превъзходство, а на почивката резултатът е 2:0 след два гола на Зинедин Зидан с глава. През втората част Марсел Десаи получава червен картон, но Еманюел Пти слага точка на спора с попадение в 90-ата минута и Франция вече има първата си световна титла!

Мистериозен инцидент със звездата на селесао Роналдо обаче слага конспиративен отпечатък върху финала. В навечерието на срещата тръгва слух, че Феномена няма да играе, а името му не фигурира в съставите на двата тима. Твърди се, че той е изпаднал в конвулсия няколко часа преди сблъсъка. Селекционерът на златистите Марио Загало дори е подготвил план без Роналдо, но при пристигането си на стадиона нападателят декларира, че се чувства добре и е готов да излезе на терена.

Друг интересен момент е, че наставникът на Франция Жаке подава оставка същата вечер след триумфа.

 

МОНДИАЛ 2006

Главичката на Зизу

Италия – Франция 6:4 след дузпи

До финала в Берлин достигат Франция и Италия, а всички погледи са насочени към легендарния Зинедин Зидан. Той отдавна е обявил, че този сблъсък ще бъде неговият последен мач. А какъв по-чудесен начин да завърши бляскавата си кариера с втори успех на мондиали. 8 години по-рано Зизу става герой след два гола с глава, а сега отново е главно действащо лице, използвайки същата част от тялото си.

Франция повежда от дузпа в началото на мача, като Зидан бележи в стил „Паненка“. Марко Матераци, който е извършил нарушението, се реваншира в 19-ата минута и изравнява. Гол на адзурите е отменен и така двубоят влиза в продължения. А там в 110-ата минута идва краят на кариерата на Зизу. Той удря с глава в гърдите Матераци, четвъртият рефер сигнализира на аржентинския съдия Елисондо и Зидан получава червен картон. Съотборниците му са шокирани и логично петлите губят след изпълнение на дузпи. Фаталният пропуск прави Давид Трезеге, но 2 години по-късно той ще се реваншира, след като отбележи златния гол срещу Италия на финала на Евро 2000.

Няколко месеца по-късно Матераци разказва своята версия за инцидента: „Дръпнах го за фланелката и Зидан ми каза, че ако я искам, ще ми я даде след мача. Аз му отвърнах, че предпочитам сестра му. Той дойде и ме удари. Дори не знаех, че има сестра“.

 

МОНДИАЛ 2018

Един от най-хубавите

финали в историята

Франция – Хърватска 4:2

Франция печели за втори път от три опита Световната купа, след като бие Хърватска с 4:2 на „Лужники“ в решителния сблъсък преди 4 години. Този финал ще остане в историята като един от най-хубавите на най-големия международен форум. Головете са великолепни, а двата отбора поднасят истинско зрелище на феновете на стадиона.

Хърватите може и да са по-активни в началото, но в 18-ата минута се оказват изоставащи в резултата след автогол на Марио Манджукич. Не след дълго Иван Перишич изравнява, а малко преди почивката Франция получава дузпа, която е реализирана от Антоан Гризман. Това смазва шахматистите, които рухват и допускат нови два гола през втората част. Манджукич просто оформя крайния резултат в 69-ата минута. Така Дидие Дешан печели Световната купа като капитан и селекционер, с което се нарежда до Франц Бекенбауер и Марио Загало.