Sportcafe, по The Athletic

Не трябваше да води атаката на Мексико, изобщо вече не трябваше да играе футбол. Всъщност можеше изобщо да не е жив днес.

Но Раул Хименес още е тук и след 126 мача и 45 гола за националния отбор, нямаше по-подходящ централен нападател, който да поведе мексиканците на легендарния “Ацтека” в мача на откриването.

Пред собствена публика Мексико тотално надигра ЮАР и спечели с 2:0, а Хименес не пропусна да остави своя отпечатък с втория гол в двубоя – и е съвсем разбираемо, че после имаше сълзи в очите му.

“Чудо е, че съм тук с вас”, казва футболистът, връщайки се към момента, когато едвам се размина със смъртта.

Преди близо шест години Хименес претърпя животозастрашаваща фрактура на черепа, докато играеше за своя Уулвърхемптън срещу Арсенал.

Това беше същински кошмар за топ футболист в пика на своята кариера, който се радваше на интерес от страна на Манчестър Юнайтед и Барселона.

И макар да изглеждаше, че може да няма път обратно за него към футбола, голмайсторът възвърна предишното си ниво и продължава да бележи както във Висшата лига, така и с екипа на Мексико.

В онзи двубой с “артилеристите” през 2020-а, мексиканецът се върна назад при един ъглов удар за противника, за да пази близката греда.

Самият той не помни нищо, но околните няма как да забравят ужасяващия звук при сблъсъка на главата му с тази на Давид Луис.

Двамата се удариха с всичка сила в опит да спечелят въздушния дуел, а звукът беше такъв, сякаш топката се беше отбила в гредата. И отекна страховито на празния стадион, тъй като мачът се игра без публика заради пандемията от коронавирус.

Раул Хименес незабавно беше откаран в лондонска болница, където беше направена операцията, спасила живота му.

Докторите успяха да спрат мозъчния кръвоизлив и 24 часа по-късно всички въздъхнаха с облекчение – Раул написа съобщение в WhatsApp групата на отбора, че е добре и в болницата се грижат за него.

После започна възстановяването му, преминало постепенно и внимателно, в началото без никакъв контакт със съотборниците, за да се избегнат рисковете при единоборства.

“Сякаш бях най-добрият футболист в света, можех да дриблирам покрай всеки и никой не успяваше да ме хване”, шегуваше се по-късно Хименес.

През цялото време мексиканецът се радваше на неизменната подкрепа на Уулвърхемптън, на цялата футболна общественост, и специално на Петър Чех – бившият вратар на Челси и Арсенал, който беше преминал през сходна травма и затова играеше с предпазна каска.

Около половин година след инцидента, Раул Хименес поднови пълноценни тренировки, като носеше предпазна лента на главата.

В началото лентата беше по-плътна, но днес е заменена с друга – тънка и почти незабележима.

В шестия мач след завръщането си на терена, нападателят се разписа победно срещу Саутхемптън и естествено, голът се превърна в един от най-емоционалните му моменти.

Няколко седмици по-късно Раул вкара и за Мексико, но това не означаваше, че всичко е наред и че нещата продължават постарому.

Голмайсторът видимо беше загубил увереност, особено при играта с глава, където предпазната лента влияеше зле на силата и прецизността на изстрелите.

Към края на един страшно обезсърчаващ мач срещу Брентфорд, Хименес направи пропуск тъкмо с глава, след което гневно скъса лентата и я захвърли на тревата.

Формата му спадна и той загуби титулярно място, а през следващия сезон не успя да се разпише в 15 мача от първенството и си тръгна от “Молиню” със сринато самочувствие.

Свършил ли беше Раул Хименес за големия футбол?

Нямаше да е изненада, ако се беше случило точно така. И след такъв инцидент никой нямаше да го обвинява, че не е същият като преди.

Но тогава Фулъм му подаде ръка и под ръководството на Марко Силва, Хименес се възроди.

Той се превърна в различен футболист и вече не се опитваше да бъде всестранно развит №9, който умее да прави всичко. Разчиташе предимно на две свои преимущества: техниката и работоспособността.

Ефективността му се увеличи и головете се завърнаха, особено през 2024/25, когато намери мрежата 18 пъти за клуба и за националния отбор.

Хименес помогна на Мексико да спечели “Голд къп” и попадна в идеалния отбор на турнира, след като се разписа срещу САЩ на финала.

Година по-рано беше вкарал победен гол и в Лигата на нациите на КОНКАКАФ.

А в Премиър лийг продължава да има безупречна успеваемост при дузпите, с 14 от 14 успешни изпълнения.

На 35 години нападателят ще затвори кръга в клубната си кариера, защото тази седмица подписа с Уулвс и ще се завърне в бившия си клуб, за да играе в Чемпиъншип.

Той все още е способен да се състезава на високо ниво и на настоящото Световно първенство получава възможност, каквато няма да му се отвори отново.

Мексико е един от домакините и имаше щастието да стартира пред своята култова публика. А с победата си над ЮАР, тимът е в отлична позиция да излезе от групата и да мечтае за нещо голямо в елиминационната фаза.

Знаково е, че именно Хименес се разписа в откриващия двубой, и то именно с глава.

Оттук нататък дори само неговото присъствие е достатъчно, за да превърне мексиканците в един от най-симпатичните отбори за неутралните зрители.