БФС спести на Лудогорец 200 000 евро

24 Jul | 18:52

Решение на Изпълнителния комитет на БФС е на път да разпали нови страсти в българския футбол. Лудогорец няма да плаща компенсаторна такса за изминалия сезон за неизпълнение на изискването за местно тренирани футболисти, докато четири други клуба – ЦСКА, ЦСКА 1948, Левски и Берое – ще трябва да внесат по 199 467 евро. Казусът вече предизвика дебат за прозрачността и равнопоставеността при прилагането на правилата, като критики отправи специалистът по спортно право Георги Градев.

Той публикува в личния си профил във фейсбук достигнало до него циркулярно писмо с днешна дата от Футболната централа.

“

ИДИОТИЗЪМ: БФС ОСВОБОДИ ЛУДОГОРЕЦ ОТ ПРАВИЛО, КОЕТО ОСТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

На 23 юли 2026 г. Изпълнителният комитет на БФС е решил да освободи ПФК „Лудогорец“ от компенсаторната такса за неизпълнение на изискването за местно тренирани футболисти през сезон 2025/26.

Размерът на таксата е 199 467 евро.

Четири клуба трябва да платят:

„Левски“ — 199 467 евро

ЦСКА — 199 467 евро

ЦСКА 1948 — 199 467 евро

„Берое“ — 199 467 евро

А „Лудогорец“ — 0 евро.

Това не е равнопоставеност. Това е индивидуална привилегия.

КАКВО ПИШЕ В НАРЕДБАТА?

Член 20а, ал. 12 предвижда, че клубът, който предварително заяви, че няма да изпълнява правилото за местно тренирани футболисти, се задължава да плати таксата до 30 юни 2026 г.

Наредбата не съдържа нито едно изключение за:

шампиона;

участник в европейските турнири;

клуб, допринесъл за коефициента на България;

клуб, повлиял върху размера на солидарните плащания.

Въпреки това на 23 юли — след падежа — БФС освобождава само един клуб.

Това изглежда като ретроактивна промяна на правилата в полза на конкретен участник.

УСТАВЪТ НА БФС ИЗИСКВА РАВЕНСТВО

Член 22 от Устава на БФС постановява, че всички членове са равни по отношение на своите права и задължения.

Как пет клуба могат да са подали еднаква декларация, но четири да платят, а петият да бъде освободен?

Къде е общият критерий?

Кога е бил публикуван?

Защо останалите клубове не са могли да се възползват от него?

На какво правно основание е опростено задължение от 199 467 евро?

Без ясни отговори това представлява явно неравно и дискриминационно третиране в рамките на БФС.

АРГУМЕНТЪТ С УЕФА НЕ ОПРАВДАВА ОСВОБОЖДАВАНЕТО

БФС твърди, че доброто представяне на „Лудогорец“ е увеличило солидарните плащания за останалите клубове от 862 005 на 1 091 000 евро.

Да, приходите на най-успешния европейски участник могат да влияят върху изчислението.

Но тези средства:

са плащане на УЕФА;

са предназначени за клубовете извън основната фаза;

целят състезателен баланс;

не са собствено вземане на „Лудогорец“;

не могат автоматично да се прихващат срещу отделна такса по Наредбата на БФС.

„Лудогорец“ получава значителни приходи от участието си в Европа. Солидарните плащания съществуват именно за да намалят разликата между европейския участник и останалите клубове.

А БФС използва увеличението на тези плащания, за да даде още едно финансово предимство на най-силния клуб.

Това обръща смисъла на солидарността.

КОЙ ПЛАЩА ЦЕНАТА?

След освобождаването общият фонд е 797 868 евро. Той се разпределя между 11 клуба — по 72 533,45 евро.

Ако „Лудогорец“ беше платил като останалите, фондът щеше да бъде 997 335 евро.

Всеки от 11-те клуба щеше да получи приблизително 90 666,82 евро.

Тоест всеки губи около 18 133 евро заради индивидуалното освобождаване.

Това е пряко финансово преразпределение в полза на един клуб и за сметка на други клубове.

Решението отслабва и политиката за развитие на български футболисти.

Ако клуб може да бъде освободен след края на сезона въз основа на критерий, който не фигурира в Наредбата, какъв стимул имат останалите да спазват правилата?

Днес изключението е заради европейско представяне.

Утре може да бъде заради публика, история, инвестиции или „особен принос“.

Футболът не може да се управлява с изключения, създавани след мача. Правилата трябва да са известни предварително и еднакви за всички.

МОЕТО МНЕНИЕ: ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ КЛУБОВЕ ТРЯБВА ДА ПОЕМАТ УПРАВЛЕНИЕТО НА ПЪРВА ЛИГА

Според мен единственото трайно решение за преустановяване на тази порочна практика на незаконосъобразни, непрозрачни и избирателни решения на ИК на БФС по отношение на професионалните клубове е прилагането на чл. 29 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Законът изрично допуска управлението на професионалното първенство да бъде предоставено на професионална лига, организирана като:

сдружение с нестопанска цел; или

капиталово търговско дружество.

Съдружници или акционери в това дружество могат да бъдат именно клубовете, които участват в съответното първенство.

Затова 14-те професионални клуба трябва да се обединят и да учредят нова професионална лига като капиталово търговско дружество, контролирано от самите тях.

Тъй като законът допуска само една професионална лига за съответния спорт, това следва да стане чрез преобразуване или замяна на сегашния модел и чрез формално предоставяне от БФС на управлението на Първа професионална лига.

Клубовете трябва сами да управляват първенството, в което инвестират и носят финансовия риск.

В рамките на закона и задължителните правила на БФС, УЕФА и ФИФА те трябва сами да определят:

организационните правила на лигата;

търговската и медийната стратегия;

разпределението на приходите;

критериите за солидарност и финансова устойчивост;

механизмите за контрол и отчетност;

стандартите за развитие на млади футболисти;

начина, по който се използват средствата на професионалния футбол.

Финансите на Първа лига трябва да се управляват прозрачно от клубовете, които ги генерират, а не чрез решения, приемани зад закрити врати от орган, който едновременно създава правилата, прави изключения от тях и разпределя финансовите последици.

БФС трябва да запази функциите, които законът и международните правила възлагат на лицензираната национална федерация — представителство пред ФИФА и УЕФА, национални отбори, лицензиране, регистриране, спортно правосъдие и общ национален регулаторен надзор.

Но оперативното, търговското и финансовото управление на Първа професионална лига трябва да бъде в ръцете на самите професионални клубове.

Така БФС най-накрая ще може да съсредоточи значителна част от ресурсите си върху общественополезните цели, заради които е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел:

детско-юношеския футбол;

масовия футбол;

аматьорските първенства;

националните отбори;

развитието на футбола в цялата страна.

Професионалните клубове не трябва да бъдат зависими от едностранни решения, освобождавания и финансови преразпределения, приемани без тяхното реално участие.

Те трябва да бъдат собственици и управители на своята лига — както и да носят пълната отговорност за нейните правила, финанси и развитие.

Не става въпрос дали някой харесва или не харесва „Лудогорец“.

Става въпрос за нещо много по-важно:

Има ли еднакви правила за всички в българския футбол?

Ако правилата могат да бъдат отменяни за един клуб след края на сезона, те престават да бъдат правила.

Време е професионалният футбол да бъде управляван от професионалните клубове — прозрачно, отговорно и при равни условия.