Местните избори са със съдбоносно значение за все още най-популярния спорт у нас

Жаклин МИХАЙЛОВ

В неделя предстоят избори за кмет на населено място и общински съветници и те са най-важните за българския футбол. На парламентарни избори се говори на едро за големи работи, които трябва да се случат в спорта и футбола, но жизнено важни за циркулиране на системата са местните. И веднага посочвам доказателство. В така нареченият професионален футбол

Половината от

клубовете са в

пряка зависимост от общинските бюджети. Изброявам четири клуба от ефбет лига за които спирането на дотацията от общината ще е с фатално значение – Ботев Враца, Етър Велико Търново, Пирин Благоевград и Хебър Пазарджик. В Б група доброто отношение на общинската власт е ключово за съществуването на професионален футбол и е от още по-съществено значение. А във В група на практика кмета и общинската власт в 90 процента от случаите са собствениците на клубовете.

Естествено има и обратни примери с футболни проекти на които им е напълно безразлично кой ще е новият градоначалник. В най-голяма степен това се отнася за столицата, за Разград, за Варна, за Ловеч, но на повечето места си има значение. Моделите се различават, но кмета си остава важен фактор и футболните хора отправят взор към него. Демокрацията и пазарната икономика дойдоха преди цели 34 години, но във футбола все още битува усещането, че трябва да им се дава. Във футбола не сме в демокрация, а в така модерната дума дерогация, която в български превод означава изключение от правилото. И затова си има причина – под 1 процент от стадионите и базите в страната са собственост на самите клубове. А и затова си има причина – ако им бяха подарени, сега нямаше да ги има в градоустройствения план. Отдавна всичко щеше да бъде разрушено, ако държавата бе харизала спортните си имоти. Но пък от това следва и безспорно най-големият проблем изобщо с българския футбол. Местните избори идват и си отиват на всеки четири години, а сюрреалистичния пейзаж остава. И почти всичките ни стадиони са паметници на социализма.

Големите проблеми са кристално ясни и те няма да се решат не в следващите 4, а поне в

следващите

40 години

Но футбола няма да изчезне през тях и все някак трябва да оцелява. А това струва пари, защото никой не е отменял разходите за заплати, за данъци, за комунални услуги, за ток, вода, парно, интернет и за бензин или газ. А приходите или изобщо ги няма, или са в пъти по-малки от разходите. У нас моделът с потребителят, който издържа футбола е невъзможен. Бройката на футболните пионери и мечтатели, които отиват на стадиона, вместо да цъкат телевизионните канали и да си избират какъвто искат футбол намалява и няма тенденция този процес да спре. И на всеки бъдещ кмет с право може да бъде зададен въпроса, защо не си гледа училищата, болниците, улиците, тротоарите, социалния патронаж, а се е засилил да помага на футбола и то дотам, че да го спасява. Така правят кметовете на Враца, Велико Търново, Благоевград, Русе, Бургас, Пловдив, Перник, Плевен, Кюстендил, Добрич, Габрово… А най-светлите примери са градоначалниците на Монтана и Пазарджик. Има и такива като супер популярните кметове на Стара Загора и Бургас, които вдигнаха ръце от футбола, но пък развиват другите колективни спортове. Трябва да се влезе в мисленето на тези хора и да са отчете фактора местен патриотизъм. А и рекламата, която все още е някакъв макар и малък дразнител. Кой щеше да знае Златко Живков, ако не беше превърнал Монтана в запазена марка в българския футбол и спорт? Ето един добър пример за съвместимост между спорт и общинска власт, която ще се потвърди с поредното му преизбиране за кмет в неделя без балотаж. Но, уви подобни примери са прецедент, а не константна величина.

Футболът определено не беше предизборен приоритет, но е видно, че от ангажимента към него

не може

да се избяга

Напълно ясно е, че досегашния модел ще бъде продължен. А той е заделяне на нещичко от общината и възбуждане на интерес у местния бизнес. А този интерес се създава с познатите средства – обществените поръчки. Така потребителят не ползва директно услугата, но си плаща за нея дори, когато стои пред телевизора в къщи и си гледа Ел Класико или манчестърското дерби. Това е моделът и никой няма илюзии, че той ще се промени някога. Най-гласовитите го наричат корупция, но всъщност това е начинът да тече кръв във вените на футбола. И в това има някаква доза извратена справедливост. Тъжна констатация, но ако си на мястото на кмета едва ли ще ти е толкова широко около врата.

Истината е, че това с общинския футбол не е начинът. Но пък и друг към този момент не е възможен за клубовете, които го практикуват. И с вървенето по този път правим връзката с вечното недоволство на феновете и виковете оставка. Защото тези клубове, които сега оцеляват, преди създаваха големите футболисти на България. А сега и със свещ да ги търсим, пак няма да ги намерим. Но поне за следващите 4 години промяна няма да настъпи. А министрите Василев и Илиев предоставиха щедро фонд от 10 милиона лева за кърпене на дупките във футбола и спорта. Прогнозирам, че едва ли някой ще се възползва, защото е сбъркана системата и няма кой да я оправи.