Бивш национал на Колумбия: Арсенал ме искаше, но се озовах в ЦСКА
Бившият колумбийски национал Бернардо Редин говори пред местния „Ас“ през 2015 г. във връзка с трансфера си и престоя си в българския ЦСКА. Той беше един от първите чужденци, играли в България след настъпването на демократичните промени в края на 1989 г. 62-годишният бивш халф понастоящем работи в Текнико Университарио (Екв). Редин разкрива как се е стигнало до трансфера му при червените през 1991 г. и за причината, която му е попречила да остане по-дълго при армейците. Времето, прекарано в ЦСКА, е единственият престой на Бернардо Редин в Европа. След това той играе предимно в Колумбия, като в края на кариерата си има кратък престой в боливийския Ориенте Петролеро.
– Как се стигна до трансфера в ЦСКА през 1991 г.?
– С Депортиво Кали тъкмо бяхме играли срещу Куиндио в първенството, когато клубната управа и бизнесменът Хосе Кастаньо ми казаха, че има вариант да играя в България. Казаха ми, че няма много време за мислене. Дадоха ми една нощ. Реших да приема, тъй като в предишни години имах възможност да играя в Европа, но не се получи. Интерес имаше от Арсенал и Лацио, но от клуба не ме пуснаха, тъй като тъкмо бяха продали Карлос Валдерама. Имах варианти и за испанския Малага, уругвайския Пенярол и бразилския Фламенго. На края се озовах в България, след като бях играл два пъти на Копа Америка (1987 и 1989) и на световното първенство през 1990 г.
– Защо се върнахте в Депортиво Кали след само шест месеца?
– Пристигнах в България през февруари 1991 г. Това беше на рождения ми ден – 26 февруари. Бях преотстъпен под наем. ЦСКА искаше да ме откупи, но предлагаше по-малко пари, отколкото искаха от Депортиво. Българите даваха 900 000 долара, а от моя клуб настояваха за 1,1 милиона. Бях мотивиран да продължа в ЦСКА, тъй като играх силно на Копа Америка през 1991 г. В София ми харесваше. Отнасяха се много добре с мен. Освен това предстоеше да играем в евротурнирите.
– Какъв беше животът ви в България?
– Футболът в страната ми беше напълно непознат. Знаех единствено за Стоичков, който беше преминал в Барселона точно от ЦСКА. Отначало беше трудно. Сблъсках се с нови обичаи, различен климат, непознат език. С времето, докато играех за клуба, успях да свикна. Разполагахме с преводач, който беше учил в Куба и говореше перфектен испански. Чрез него комуникирахме с хората от клуба и треньорите. Той се грижеше и за моето семейство – съпругата ми и дъщеря ми.
– В ЦСКА бяхте заедно с Карлос Грегорио Пимиенто.
– Когато с него отидохме в клуба, доколкото си спомням, отборът беше на седмо място. Накрая завършихме втори. С Пимиенто бяхме добри приятели. Играли сме заедно в Кали. Със семействата си живеехме в голяма къща, разположена в подножието на планината.
