Еквадорецът Жорди Кайседо пристига в ЦСКА през феруари 2021 г., като трябва да замени в червената атака Али Соу, продаден на Ростов. Латиносът прави дебют и отбелязва победния гол за 1:0 срещу Черно море Варна на 20 февруари 2021. Вкарва гол за победата с 2:0 над Левски на 25 април същата година. Носител на купата на България за сезон 2020/21. Вкарва победния гол на Левски за 2:1 на 26 септември 2021 г.. Печели наградата за чужденец на българското първенство (заедно с Юрген Матей), второ място за нападател на българското първенство на церемонията за футболист на годината за 2021. На 3 юли 2022 е продаден на УАНЛ Тигрес Мексико.

За ЦСКА записва 32 гола в 65 мача.

Физиката му е впечатляваща, а присъствието на терена – осезаемо. Около месец след пристигането си в България – през март 2021 г. Кайседо говори пред “Код Спорт” за футбола и живота. 

– Здравейте, сеньор Кайседо! Още от първия кръг в България ви избраха за играч №1. Как подейства това върху самочувствието ви?
– Истината е, че съм много доволен от това, което се случи. От клуба ме посрещнаха по великолепен начин. Това ми помага да продължа да работя в същия дух.

– Получавал ли сте други подобни награди в кариерата ви?
– Да, получавал съм награди за Играч на мача, но тази тук при дебюта ми е наистина много специална за мен.

– В първия си мач за ЦСКА в контролата срещу Локомотив Сф вкарахте гол. После и в официалния си дебют срещу Черно море. Лесно ли се бележат попадения в България?
– Не, много е трудно. Мисля, че всичко това сега се случва заради положения от мен труд. Това е резултатът от моя труд във времето.

– Вторият ви мач обаче беше разочарование за всички червени фенове – загуба от водача в класирането Лудогорец. Защо ЦСКА не успя да стигне поне до точка в Разград?
– В този мач влязохме малко разконцентрирани, както аз, така и съотборниците ми. Дадохме всичко от себе си, но не успяхме да постигнем нашата цел. Сега не ни остава нищо друго, освен да тренираме още повече и да се подготвим за следващите битки.

– Защо се получи така – слаба игра в Разград и много силна четири дни по-късно в София?
– Както вече казах, въпросът беше да сменим бързо чипа. Знаехме, че не сме играли добре в предходния мач и това беше достатъчна мотивация за нас да подобрим представянето си в следващия. Съвместната работа на треньорския щаб и играчите ни показаха грешките и затова успяхме да постигнем добър резултат срещу Черно море.

– Говори ли се в съблекалнята на ЦСКА, че Купата на България трябва да бъде спечелена на всяка цена?
– Да, това ни го напомнят непрекъснато шефовете. Ние също си го говорим между нас. Знаем, че трябва да спечелим купата и по този начин да донесем радост на феновете. През последните няколко сезона, когато не съм бил тук, не е вдигана купа, но сега вярвам, че ще я спечелим отново.

– Как се чувствате в ЦСКА? Има ли добра атмосфера? Как ви приеха?
– Чувствам се отлично. Има добро отношение към мен от треньорския щаб, от съотборниците и от клуба като цяло. Посрещнаха ме топло, чувствам се доволен, клубът е прекрасен. Заобиколен съм от добри хора. Впечатленията ми от всичко тук са чудесни и съм много доволен.

– Знаехте ли нещо за ЦСКА и България, преди да дойде офертата?
– Да, бях говорил с един приятел, докато се състезавах в Католика, който бе играл тук. Той ми разказа най-общо за това, което представлява клубът.

– Как се разви вашият трансфер? Очакваха ви месец по-рано и се заговори, че сте се забавили, защото сте имали  предложения от друг български отбор…
– Бях свободен играч, бях се разделил с моя бивш бразилски клуб. Прибрах се в Еквадор и оставих моите мениджъри да работят по предложенията. Не знаех нищо за никой клуб. Когато дойде офертата от ЦСКА, преценихме, че това е най-доброто предложение и го избрахме.

– Как започнахте да събирате информация за ЦСКА? Поговорихте ли по темата с Марселиньо, съотборникът ви в бразилския тим Витория Баия, който се подвизава почти 10 години в България?
– Когато бях във Витория, нямах никаква оферта от нито един клуб. Но с Марселиньо поддържахме много добри отношения и аз го разпитах как и защо се е задържал толкова дълго време в България и дори е станал национал на вашата страна. Стори ми се доста любопитно това, което ми разказа. Но конкретната оферта от ЦСКА ме завари в Еквадор, когато вече бях напуснал бразилския Виктория.

– Знаете ли, че много големи футболисти са тръгнали от този клуб? И също, че ЦСКА е детронирал три европейски клубни шампиона – Аякс, Ливърпул и Нотингам?
– Да, четох в един вестник, че ЦСКА е клуб с отлична история и репутация в Европа. Пишеше, че е спечелил срещу доста от най-големите отбори в Европа. Ако не се лъжа, пишеше, че и Бербатов е излязъл от този клуб, така ли е? Той е наистина великолепен футболист. Научих доста интересни неща за клуба.

– Имате ли още проблеми с адаптацията? С какво най-трудно свиквате към момента?
– Първото нещо, което ми направи впечатление е големият студ. Снегът, на който се наложи да играем един мач. Това е нещо, с което не съм свикнал. Но мисля, че с работа мога да се адаптирам към всичко.

– Намерихте ли вече приятели в ЦСКА?
– Разбирам се с всички, но да кажем най-вече с Пеняранда, изобщо с всичките южноамериканци. С бразилците като Бусато например. Но това, което ми прави впечатление в ЦСКА е, че клубът е като семейство и е пълен с добри хора.

– С кого от настоящите ви съотборници най-добре си пасвате на терена?
– Не мога да кажа с кого се разбирам най-добре, защото съм изиграл все още твърде малко мачове. Но като цяло с всички съм окей. Мисля, че с всеки един мач разбирателството на терена между нас ще се получава все повече.

– Може ли ЦСКА да има атомно нападение от Венецуела и Еквадор?
– Мисля, че това може да го покаже единствено времето и нашата работа.

– Разкажете за вашия живот. Как започна вашата история във футбола?
– Аз започнах да играя футбол като всяко дете на улицата в квартала заедно с другите момчета. Така един ден дойде мой приятел, видя ме с каква емоция се раздавам и ми каза, че предстоят проби, организирани от футболни шефове в моя град. И понеже бях във ваканция от училище, нямаше какво да правя и реших да се явя. И благодарение на Господ ме забелязаха на кастинга и така започнах да играя в Гуаранда. Там започна моето обучение като футболист. А когато станах на 17 години, ме забеляза професионалният клуб Универсидад Католика. До 20-годишна възраст играх там. Бях национал в тази възраст. След това отидох в бразилския Витория.

– Винаги ли сте бил нападател?
– Да, винаги съм играл като нападател.

– Други спортове тренирал ли сте? Обичате ли да наблюдавате надпревари извън футбола?
– В училище играех футбол, но моят учител по физическо възпитание ме беше взел да тренирам малко скок на дължина, защото се отличавах със своята бързина и ръст. Така че участвах в няколко състезания по лека атлетика – в спринта и в дългия скок.

– Вярно ли е, че като дете сте играл с богати момчета и сте печелил пари от залози срещу тях?

– Да, така е. Моето семейство е доста бедно, затова често залагахме, за да можем отнякъде да спечелим пари. А аз почти винаги печелех и така си купувахме неща, които иначе в семейството нямаше да можем.

– Какви бяха залозите?
– Залагахме по 50 цента на мач и като спечелехме, си купувахме най-често храна.

– Как гледате на мнението, че най-често бедни момчета стават големи звезди във футбола?
– Мисля, че нашето желание да успеем в живота чрез футбола е изключително голямо. Това понякога играе в твоя полза, но понякога може и да е против теб. Зависи от манталитета на конкретния футболист.

– Първият ви отбор е Депортиво Асогуес. На колко години ви привлякоха?
– Бях на 16 години, когато ме привлече този клуб.

– Бил сте пред трансфер в бразилския Сантос. Защо не се получи?
– Играхме в една контрола в Бразилия срещу Сантос и в нея успях да отбележа гол. После се стигна до преговори, но в крайна сметка те се оказаха неуспешни.

– Реално футбол започвате да играете в Универсидад Католика. Колко силно е еквадорското първенство?
– Еквадорското първенство е базирано на физиката. Има много бързи и силни футболисти. Първенството е равностойно, добро е. Имам добри спомени от времето, когато играех в него.

–  България и Еквадор са играли само два приятелски мача в историята. През 1981 година в Кито вашите национали губят с 1:3, а преди световното през 2002 година печелят с 3:0 в Ню Йорк. Какво ви казаха ваши приятели, когато разбраха, че тръгвате към България?
–  Имах един учител, който бе играл тук в България. Той ми каза, че идвам в много красива страна. Пожела ми късмет и че е готов да помогне с каквото може на моята кариера в България.

– Повлия ли на решението фактът, че ЦСКА победи гранда Рома в груповата фаза на турнира Лига Европа?
– Да, повлия ми това. Да видиш, че този отбор се бори с най-добрите в Европа и ги побеждава, това е много хубаво. Това означава, че и аз ще имам шанс да играя в Шампионската лига или Лига Европа.

– Как се стигна до трансфера ви в бразилския Витория?
– Бях направил много добро впечатление в националния отбор до 20 години. Сред клубовете, които се интересуваха тогава от мен, беше Витория Баия. Стори ми се добра опция да отида да играя в бразилското първенство. Това е много оспорван шампионат, където научих много неща.

– Имал ли сте популярен и в Европа съотборник?
– Марселиньо, Кевин Меркадо, който беше тук в ЦСКА и за друг не се сещам.

– В националния отбор за юноши до 20 години имате три мача на световно първенство и един гол. Разкажете ни за това участие. Срещу кого беше гола?
– На световното до 20 години вкарах гол на Саудитска Арабия. В първенството на Южна Америка се класирахме втори, но на световното за жалост бяхме елиминирани в първата фаза.

– Вкарал сте и три гола на Копа Америка за младежи. Там какво се случи?
– Едно от големите ми желания по онова време беше да играя за младежкия национален отбор до 20 години. И благодарение на Господ, това се случи. Сега не ми остава нищо друго, освен да продължа да работя здраво, за да попадна и в първия отбор на моята страна Еквадор.

– Мислите ли, че изявите ви в ЦСКА могат да ви отворят вратата към националния отбор на Еквадор?
– Да, мисля, че ЦСКА е голям клуб и ако нещата при мен се развиват добре физически и ментално, то това може да отвори за мен вратите на националния отбор на Еквадор.

– Кой е любимият ви гол в кариерата ви и срещу кого?
– Това е един гол с националния отбор срещу Колумбия в мач, който вървеше 3:3. Тогава в последната минута реализирах за 4:3, което ни класира напред.

– В кое сте най-силен на терена и къде трябва да се подобрите?
– Мисля, че моите силни качества се проявяват в наказателното поле. Имам да подобрявам доста неща, но с помощта на треньорите се стремя да се развивам непрекъснато.

– Имате ли кумири във футбола? В миналото и днес сред мегазвездите?
– Когато бях малък, много ми харесваше Дидие Дрогба. Сега Лукаку е моят идол.

–  Меси или Роналдо? Кой за вас е номер едно?
–  За мен – Кристиано Роналдо.

– Защо?
– Той е завършен футболист.

– А вашият избор за играч номер едно в света за всички времена и в историята на Еквадор?
– Труден въпрос. За мен обаче най-добрият в историята е Роналдиньо. А за Еквадор – Антонио Валенсия, траекторията на неговата кариера бе впечатляваща.

– В кое първенство мечтаете да играете?
– Харесва ми италианското първенство.

– Кой е любимият ви отбор от позицията на фен?
– Това е отборът, в който съм в момента – ЦСКА.

– За краткото време в София как ви се вижда животът тук?
– София е много красив и спокоен град, което на мен ми допада.

– По-спокойно ли е в България, отколкото в Еквадор и Бразилия?
– Ооо, много по-спокойно е тук, отколкото в Бразилия и Еквадор.

– Досега сте живял само в Южна Америка. Имало ли е случай да сте бил жертва на расизъм? И какво мислите за това крайно негативно явление?
– До този момент никога не съм бил обиждан на расова основа, нито една дума не съм чул. Смятам, че обществото трябва да разбере, че всички сме равни. Този въпрос е поставен и на базата на образованието. Това е тема, по която не обичам много да говоря и искам да стоя настрани от нея. Ако все пак един ден ми се случи на мен, ще се постарая да остана максимално спокоен, защото знам кой съм аз и какъв съм аз.

– Мислите ли, че ФИФА ще се справи с този проблем?
– Да, ФИФА е голяма организация, която има силата да се справи с този проблем.

– Изглеждате респектиращо като физика. Това повече природа ли е или здрава работа във фитнеса?
– Физическите ми качества, разбира се, идват по наследство, но аз съм ги развил значително със своята работа.

– Какъв характер имате? Например – лесно ли се ядосвате и бързо ли прощавате?
– По време на игра, може да се запаля много бързо, но иначе смятам себе си за спокоен човек. Прощавам, когато знам, че … просто трябва да се прости.

–      Какво най-много цените у хората днес и какво не можете никога да приемете?
– Ценя много искреността. Аз самият съм много директен, много честен. А това, което мразя е да ти говорят зад гърба или да те лъжат в лицето.

– Какъв човек сте извън терена? Как обичате да се забавлявате?
– Както казах, аз съм спокоен човек. Не съм от тези млади хора, които обичат шума и буйните забавления около себе си. Предпочитам да гледам филми, предимно сериали.

– Скандалите минават ли покрай вас или ви се е случвало да попадате в таблоидите?
– Скандалите за моя радост винаги са минавали покрай мен и не са ме закачали. Мисля, че в това отношение кариерата ми се развива чудесно.

– В Латинска Америка футболистите често получават прякори. Вие имали ли сте?
– Не, никога в клубовете, в които съм бил не са ми измисляли прякор. Винаги са ме наричали по име – Жорди или Кайседо.

– Каква страна е Еквадор в момента? Спокойна или не? Богата или бедна? Какъв е живота там?
– Еквадор е спокойна страна. Има много бедни хора. Но това е страна, която обичам много. Еквадор е като всички държави в света  – има своите конфликти, но пък е много красиво място.

–  С какво можете в Еквадор да привлечете туристи? Имате ли любимо място?
–  Когато съм в Еквадор – моето любимо място е домът ми, там където е семейството.

–  Има ли куриозни истории във вашия живот?
– Един път отидохме с баща ми на мач. Но аз се шмугнах сред играчите и помолих един от тях да ме вкара на стадиона без билет. Така влязох на стадиона, а баща ми също беше на стадиона, но в отсрещния сектор. След това ме търси много, за да ме прибере. Баща ми и майка ми си помислили, че са ме отвлекли, но аз се прибрах късно вечерта у дома и познайте как ме посрещнаха … – с шамар.

– Разкажете ни нещо за вашето семейство? Ако желаете, разбира се.
– Ние сме голямо семейство. Много скромно и много спокойно.

– Виждаме българска мартеница на ръката ви. Знаете ли какво означава?
– Да, казаха ми, че е местна традиция. Подариха ми тази мартеница и ми казаха, като видя щъркел, да я окача на едно дърво.