ЕКИП НА „ТЕМА СПОРТ”

Остават по-малко от 100 дни до началото на 33-те олимпийски игри. За този период „Тема Спорт” ще се опита да ви запознае с българското участие на най-големия спортен форум през годините. Кои са били героите и паметните моменти. Започваме поредицата си с първата съвременна олимпиада – Атина 1896 година.

Пиер дьо Кубертен организира събрание на 18 юни 1894 година в Париж. Повлиян от успехите на няколко спортни фестивала, провеждани по модела на древните олимпийски игри, той решава да създаде нещо ново и модерно, което да отговаря на съвременните изисквания. Неговото желание да изгради спортни ценности, по примера на състезанията от началото на Новата ера, поставят началото и на съвременните олимпийските игри.

Първото им издание е през 1896 година в Атина, като сред поканените за участие е и България. Спортът в онези времена е бил далеч от днешните представи  за професионализъм, заплащане и отношение. Водещи са били желанието и чистият ентусиазъм. Всички, които са се състезавали в края на 19-и век, са били подтиквани от морално-волевите качества и възможността да представят родината в съревнование с други държави.

По нареждане на министъра на Народното просвещение Константин Величков хора, които са под 30-годишна възраст, нямат право да участват в Атина. Постановлението е гласяло още, че те трябва да са само от мъжки пол, като също така да са добре развити физически и образовани.

„Разрешава се да се командироват в Гърция петима души членове от Българското гимнастическо дружество „Юнак”. За да представляват това първо българско дружество в тържеството по случай отпразнуването на хиляда годишнината от първата олимпиада и подновяването на олимпийските игри, на командированите за тази цел лица се отпускат 20 златни лева и пътни според представените от тях ІІ клас билети”, се съобщава в държавния документ. На въпросните изисквания са отговорили петима – Тодор Йончев, Панайот Белев (учител в Габрово), Илия Пенчев (сътрудник в „Юнак”), Димитър Илиев (сътрудник в „Юнак”) и Шарл Шампо.

Йончев е един от основоположниците на съвременното физическо възпитание в България. Като учител в София през 1895-а той основава първото гимнастическо дружество „Юнак“. На него в крайна сметка е дадена честта да се превърне в ръководител на българската делегация в Атина. Останалите четирима трябва да вземат участие в състезанията по спортна гимнастика, но в крайна сметка в надпреварата се включва само Шампо.

Роден през 1865 година, швейцарският учител по физическо възпитание отговаря най-много на критериите, поставени от Константин Величков. Той пристига в България през 1894 по покана на тогавашното ни правителство заедно с 11 свои колеги и започва работа в Първа софийска мъжка гимназия, където се среща и с Тодор Йончев. Там се провеждат редовни занимания по предварително съставен план, а едно от помещенията е превърнато в гимнастически салон.

След като Шарл Шампо изпъква над останалите с уменията си, Йончев взема решение той да участва в три дисциплини в Атина. В първите две от тях, така и не се прави крайно класиране. Връчени са медали само на победителя и подгласника му, докато останалите са разпределени с равни точки след тях. Така Шампо не получава класиране за представянето си на кон с гривни, където е нареден между 3 и 14-о място след Луис Цутер (Швейц) и Херман Вайнгяртнер (Гер), както и на успоредка, където дели 3-18-а позиция след Алфред Влатоу (Гер) и Цутер.

Далеч по-състезателен характер обаче добива надиграването на прескок. Там Шампо влиза в истинска надпревара, за да заеме престижното пето място. Златото е за Карл Шуман (Гер), следван от Цутер и Вайнгяртнер. Това носи две точки на България, като в крайното класиране страната ни се нарежда на 11-о място по този показател.

Американец е първият шампион

В деня на откриването на Игрите, 6 април 1896 година, се провеждат три състезания по лека атлетика. Първият шампион в историята на модерните олимпийски игри е излъчен в сектора за троен скок. Носителят на званието е Джеймс Конъли. Американецът постига 13,71 метра, като изпреварва Александр Тюфери (12,70) от Франция и местния герой Йоанис Персакис (12,52). Впоследствие Конъли печели още две отличия от Атина – в скока на височина (1,65 метра), където е втори след сънародника си Елъри Кларк (1,81), както и в дългия скок, нареждайки се трети (5,84 метра) след Кларк (6,35) и Робърт Гарет (6 метра).

Големият герой е представителят на Германия Карл Шуман. Извисяващ се на едва 163 сантиметра, той се превръща в сензацията на Олимпиадата в Атина, печелейки четири титли, при това в два различни спорта. 26-годишният по това време златар демонстрира невероятни умения както в гимнастиката, така и на тепиха за борба. На 9 април той ликува с титлата на прескок, като печели първо място и в отборните състезания на успоредка и висилка. Ден по-късно Шуман се пуска в състезанието по борба, което е в класически стил и е с отворена категория. Въпреки че е значително по-дребен от съперниците си, германецът побеждава в първия кръг Лончестън Елиът (Вбр), който преди това е спечелил първо място във вдигането на тежести. Карл пропуска полуфинала, тъй като има само пет състезатели, а в битката за титлата води оспорван дуел с Йоргос Цитас. След 40 минути борбата им е прекратена и насочена за следващия ден заради липсата на светлина. На 11-и Шуман печели с лекота четвъртото си отличие от Атина.