Ел Маестро има спортно-техническо извинение, но не и за липсата на хъс срещу Лудогорец, твърди юношата на червените

Явор ПИРГОВ

Юношата на ЦСКА Бойко Величков в момента е собственик на футболна академия, която носи неговото име, помага като треньор на доброволни начала на съотборника си от детските години Васил Йосифов, който възроди ФК Победа, където двамата правят първите стъпки в спорта, и е сред най-популярните анализатори у нас. Той се съгласи да сподели пред “Тема Спорт” мнението си за случващото се в любимия му ЦСКА. Ето какво каза Величков, който има над 230 мача с 69 гола в родния елит с екипите на ЦСКА, Литекс, Велбъжд, Локо София, Левски, Спартак Варна и Черно море, а в кариерата си е играл още за немския Рот Вайс и гръцкия Илисиакос.

Бойко, ЦСКА сякаш e в омагьосан кръг и провалите и грешките циклично се повтарят. Къде бърка ръководството?

• Далеч съм от мисълта да обвинявам само ръководството. Червената общност прояви грешна толерантност към процеси, които се случваха или не в последните години. Измести се фокусът от това какъв идеал представлява ЦСКА, защото това не са само резултатите на първия отбор. Забравихме каква отговорност носи клубът като социален ефект, възпитание, уважение, ценности. Липсва това, което е направило нас и нашите родители цесекари.

Изгуби се

самокритиката

Най-лесното е да търсим вината другаде. Да, в последните години клубът е поставен в неравностойно положение и при това управление на БФС правилата за едни не важат за други, но когато не се намери балансът и мислим само колко много другите ни пречат, не се получават нещата. За мен една от основните грешки на ръководството е в липсата на адекватна комуникация.

Да поговорим за нея…

– Не е честна. Кой за какво отговаря и какви решения взема? Информацията не е достатъчна и не е ясно как се случват процесите. Липсва прозрачност.

В момента се налага мнението, че Илич, който само допреди месец беше супер, е виновен за състоянието на отбора…

Неоспорим факт са резултатите му, но за мен Илич никога не е бил дори добър треньор.

Не видях в него

нещо треньорско

Спомнете си решаващия мач за титлата на “Армията”, когато двубоят бе прекъснат. Наставникът на гостите беше събрал играчите и не спря да дава наставления, а Илич седеше отстрани и псуваше съдиите. В крайна сметка той провали ли се с второто място? Пред сръбските медии казва, че ЦСКА няма най-добрия отбор, което в неговите очи го извинява, че не е шампион. Ръководството на същото мнение ли е?

Може ли Ел Маестро да извади ЦСКА от кризата?

– Аз не го харесах и при първия му престой. Имам познати на “Армията”, които се изказват добре за него като човек и интелект, не толкова като треньор, но притеснителното е, че срещу Лудогорец нямаше импулс и хъс за битка и победа. Той има извинение спортно-технически, но психологията, с която вкарваш отбора си в даден мач, се настройва в часовете, в дните преди срещата. Тя е ежедневен процес и е сред нещата, които трябва да направиш на момента – да подчиниш всички да се борят и успяват заедно. Това не го видях и смятам, че назначението е неудачно.

Кои са спортно-техническите и тактическите слабости, които имат нужда от спешна корекция?

– Втора година

не виждам никаква

идея и стил в играта

Как атакува този отбор? Няма флангови атаки, дублиране на фланга.. Не виждам адекватните изпълнители за схема с уинг-бекове. Да пробиват, да са остри, да центрират… Играят хора с “обратен крак”, които дават всичко друго, но не и острота. Не видях преса, динамика, преход в защита и в нападение. Това са треньорски неща.

Вярваш ли, че ЦСКА може отново да е в борбата за титлата?

– Възможно е, но не виждам наченки и изходната позиция е много лоша. Кризата в клуба и недоволството на привържениците са много по-притеснителни от резултатите. Само намирането на разбирателство и открито, и честно туширане на напрежението може да даде основата за спортно-техническо надграждане. Няма случай, когато обстановката в даден клуб е била нездрава, да са постигнати добри резултати.

Как оценяваш селекцията?

– Потресаващото е, че на въпрос за селекцията Ел Маестро каза: “Не към мен”. Той няма ли мнение? Няма ли представа с какво разполага във всяка една линия? Какви са контузиите, какво му трябва… Ако клубът има отдел, който се занимава с тази дейност, нека каже, защото в противен случай се поражда недоверие. Може би Стойчо Стоилов, който се е доказал в Литекс, отговаря за нея, но че това не се признава открито, е част от липсата на прозрачност. Сега не се знае кой взима контузен футболист например. На хартия можем да кажем, че ръководството се постара много. Гледайки визитките на привлечените играчи, ще заключим, че се направи опит за селекция, която да се конкурира с Лудогорец. Но когато тези хора излизат и се мърдосват на терена, то отговорността отива на друго място.

Няма ли роден специалист, който да се справи по-добре от хора като достолепния Люпко, Крушчич, Акрапович, Пардю, Илич, Ел Маестро?

– Нямам уважение като добър специалист към нито един от изброените. Чест и почитания към постигнатото от Люпко Петрович и Пардю, но съвременният футбол е нещо коренно различно. Има български треньори, закърмени цесекари, които с нужното доверие, търпение и подкрепа могат да свършат много по-добра работа.

Когато Гриша Ганчев влизаше в ЦСКА, заяви, че ще се обърне голямо внимание на академията, но 8 години по-късно виждаме какво е положението в първия отбор. В него няма нито един юноша, изграден в школата на ЦСКА, който да е титуляр?

– Въпросът е кой и как изгражда тези момчета в школата, защото, ако нямаш подходящия кой, то няма да имаш и адекватното как. Ще се върна на липсата на критика. Къде бяха всички, които обичат ЦСКА, когато се допускаше школата да изпадне в това плачевно състояние откъм изисквания, методика, принципност… В Ловеч Гриша Ганчев показа, че може да прави футболисти от млади българи. Въпросът е защо това сега не е приоритет. Може би искаше по най-бързия начин да донесе шампионска титла, но тези неща могат да вървят ръка за ръка. Няма шампионски отбор на ЦСКА, който да не е бил изграден от ядро от български футболисти.

Любимецът на Джеки за

Кох, Турицов и лентата

“Гордея се с това, че бях сред малцината любимци на Георги Димитров-Джеки, който, докато побъркваше всички останали, към мен изпитваше нещо като бащинска обич. Когато гонехме топките, пред очите ни израснаха цялото златно поколение и видяхме много характер в тези хора. Трудно ми е да направя каквото и да е сравнение с Мено Кох, който с нищо не превъзхожда Християн Петров, точно обратното. Играта му категорично не е за титуляр, а камо ли за капитан. Аз не бих отнел лентата от Турицов. Да, изпуснал си е нервите, но на привържениците много по-приятно ли им е да гледат “мъртви души”. В същото време искаме да има повече българи. Сега има момчета, които се представиха много добре на подготовката. Къде са?”, категоричен е Бойко Величков.

Срещу ЦСКА с фланелка на ЦСКА

“Като играч на Велбъжд, Локо София, Спартак Вн съм играл срещу ЦСКА, вкарвал съм голове, но винаги под официалната фланелка обличах онази, с която бях играл като юноша на “Червено знаме”. Все още я пазя. Това, че ръководителите ме отпратиха, когато бях съвсем млад и с много малко мачове за първия отбор, принуждавайки ме да играя в други клубове, не ми отне любовта към ЦСКА. Да, аз никога не се спестих и винаги играех на сто процента срещу родния ми клуб, но го правех от уважение към играта, към себе си и към ЦСКА. В годините имах голямо желание да поправим тази грешка и отново да нося червената фланелка. Бях близо, когато Любо Пенев беше президент, а след това и Луиджи Симони ме искаше, но така и не се случи”, сподели пред “Тема Спорт” Величков.