Най-резултатният защитник в историята на българския футбол чества днес 75-и рожден ден

Любомир СЕРАФИМОВ

Като Стопер с главно “С” той игра като равен с равен срещу най-ярките световни звезди на своето време – Пеле, Тостао, Еузебио, Бекенбауер, Кемпес, Кройф, Герд Мюлер, Нетцер. Но голът беше неговата стихия и сам се превърна в световен феномен – вкара 74 попадения в първенството на България и футболните статистици го наредиха на 18-о място сред най-резултатните бранители в историята на футбола. А головете му общо са почти 100, като добавим осемте за националния отбор, седемте в турнирите за Купата на България и трите му в евротурнирите, два от които в мрежата на пресния финалист за КЕШ Панатинайкос и един срещу Байерн Мюнхен, който в същата година печели купата на европейските шампиони – 1974. Вкарвал е и на националния тим на Германия. Какъв защитник само! Божил Колев, момчето от варненското село Цонево,

беше ненадминат

дузпаджия

и на два пъти матира от бялата точка дори знаменития вратар на Бундестима и Байерн Сеп Майер. И си остана спортсмен до мозъка на костите си. През своята кариера получи едва 3 жълти картона, показани му от… варненски съдия. Талантът му рано избуя, бе юношески национал още преди 18-годишен да направи своя дебют в бившата А група на 13 август 1967 г. Какъв дебют само, и то срещу отбора, който го прослави впоследствие – ЦСКА! Зае мястото в центъра на отбраната на Черно море до Янко Атанасов и се превърна в несменяем титуляр в следващите 3 сезона на моряците в елита. А онзи ден, празник на флота, се превърна и в празник на футбола – роди се нова звезда. Червените поведоха набързо с 3 гола, но моряците намалиха, а дебютантът сам направи 2:3 с шут от линията на наказателното поле при разбъркване. Влязъл в “радара” на ЦСКА, неговият по-нататъшен път бе предопределен още тогава. Колев си спомня първите си стъпки с варненци: “Загубихме в София от Левски с 1:4. Пак пазех персонално Гунди. След мача отидох да му се извиня, защото въпреки старанието да го пазя коректно, в някои моменти чувствах, че съм по-твърд. Помня и до днес думите му: “Моето момче, бъдещето е пред теб!” Синята икона се оказва истински пророк. Последната среща на футболния терен на стопера и централния нападател бе само два дни преди на 30 юни 1971 г. Аспарухов да си отиде трагично от този свят. В края на 1969 г. червената легенда Стефан Божков, тогава старши треньор на националите, го повика в А отбора, който се подготвяше за световното в Мексико. В крайна сметка младежът не намери място сред 22-мата за първенството, но с Б отбора на 26 април 1970 г. излезе пред стотина хиляди зрители на “Морумби” в Сао Пауло срещу бъдещия шампион на планетата Бразилия. Нашите удържаха 0:0, а Колев опази първо Тостао, а после и влезлия на почивката Крал на футбола – Пеле. За 9 години с Божил Колев в състава ЦСКА пет пъти стана първенец на България, а в останалите 4 сезона – вицешампион. Бе участник в епопеята с детронирането на еврошампиона Аякс на 7 ноември 1973 г., а най-силните си двубои Колев изигра през 1972 г. с гръцкия Панатинайкос, който година по-рано бе финалист за КЕШ. Тогава сам изработи и реализира дузпа при победата с 2:1 в първия двубой в София, а в преиграването в Атина първо Жеков направи добавка след негов топовен шут в гредата, после наново тресна дирека, а 3 минути по-късно сложи и точка на спора за крайното 2:0. Не се големееше като някои свои съотборници и на драго сърце

пое под крилото си

пристигналия от Берое

Георги Димитров-Джеки

показа му всичко, което знае и може, и двамата оформиха страхотна двойка в сърцето на защитата на червените въпреки разликата във възрастта им. От апартамента му на петия етаж на тузарската столична улица “Оборище” обаче не можеше да вижда морето, към което го теглеше носталгията по Варна. След дълга и вярна армейска служба пое отново към морската ни столица, където стана играещ треньор на Черно море, а по-късно направи дубъл титла-купа с Омония в Кипър, когато се контузи тежко. Във времена на конформисти и слагачи винаги говореше право куме, та в очи. Мнозина и досега се правят на по-големи цесекари от него, но именно на Божо принадлежи безпощадната дисекция на синьото лицемерие от по-ново време: “Държавна сигурност написа половината история на Левски”. Каза “а” и стигна до “я”: “Левскарите се ползваха с всякакви привилегии, благодарение на службите. За футболистите говоря, не става въпрос само за клуба. Всеки в Левски имаше карта от ДС и не можеш с пръст да ги барнеш! Ангел Солаков беше начело на Левски, рядко силен човек в МВР, луд левскар! Те можеха да влияят и на съдии, и на футболната федерация, и на противниковите отбори и играчи. И го правеха! Левски беше структура на Държавна сигурност. Милко Балев пък бе другата лъжа, измислена от левскари. Той много късно стана началник на кабинета на Тодор Живков. Цесекар беше, но с какво можеше да ни помогне, когато имаше срещу себе си Държавна сигурност?”. Никога и никъде не прочетох по-пламенна защита на оплювания от сините апологети ЦСКА, натикван в ъгъла от прохождащи демократи, от тези негови думи, строшили зъба на клеветите. Яростните ветрове брулят най-високите върхове. Със спокойствието и професорските си действия на терена дразнеше синята част от футболна България.

Въпреки че завърши прочутата Кьолнска школа, където отиде с личната покана на тогавашния шеф на германския футбол Егидиус Браун, като треньор не стигна до висините от състезателната си кариера, доказвайки правотата на максимата, че никой не е пророк в своята роднина. Твърде малко време изкара на пейката на “Армията”, но въпреки това ще се запомни с епохална победа –

3:2 над Ювентус

през есента на 1994 г.

Можеше ли някой да си го представи? Бяха сякаш

две различни футболни вселени – Старата госпожа, водена от Марчело Липи, с Дешан, Чиро Ферара, Виали, Раванели и Перуци в състава си плюс изгряващата звезда Дел Пиеро срещу тим с младоци като Фичо Филипов, Марто Зафиров и Марто Горанов, за който фантастичен гол вкара левият бек с лимитиран талант Милен Радуканов. Радостта на Колев в минутите след победата не знаеше граници, той добре си даваше сметка какво е постигнал. Отнеха му я само ден по-късно заради царящия в онези дни организационен хаос в Борисовата градина, когато се разбра, че някой от клуба не е направил редовна картотека за евротурнирите на Петър Михтарски. Последва и нов удар – не дочака реванша с Юве начело на отбора, защото бе сменен само след 9 официални мача – 3 за Купата за УЕФА, 5 за първенство и 1 за Купата на България. И опра пешкира за всички идиотщини в клуба по онова време. Неколкократно поемаше и родния Черно море, като даде път във футбола на бъдещата клубна легенда Георги Илиев. Като спортен директор пък повери треньорския пост на Илиан Илиев, сетне и на Никола Спасов. Но елитният ни футбол така и не се възползва докрай от Божовото ноухау.

Честит 75-и рожден ден на защитника голмайстор Божил Колев!