Ники АЛЕКСАНДРОВ/Бутонките

Имам много сериозното усещане, че ЦСКА мразят шампионатните мачове. В европейските мачове дори да вземеш тези с Дери, някаква емоция, някакъв екшън, нещо опитват. Безспорно голям успех срещу Карабах – най-голямият евроуспех от последните пет-шест години. Няма какво повече там да предъвкваме.

Няколко дни след Карабах пишем си с един колега, той ми вика: “Добре бе, няма ли най-накрая някой мач ей така да изиграем красиво, нормално, рутинно от самото начало. Биеш 4-5:0, правиш някакво шоу, публиката се кефи. Няма ли най-накрая такъв мач? Еми, няма. Или поне засега няма. Първите три кръга.

ЦСКА с актив от две победи и едно равенство в подножието на върха. Но играта, играта къде е? Какво става? Пак по терлици. 79-80-та минута. И ако стане нещо, то рано или късно ще стане. Не може постоянно да се измъква. Не може. Накрая нещо ще стане.

С Ботев 90-та минута, 1:1. Айде, там вкарваш един-два гола, накрая връщат ти един. Става. Сега, ей така. Толкова небрежно си вървеше мача с Дунав. Ей, че Дунав не е нещо кой знае какво. Прибрали се хорицата. Толкова са им възможностите на драконите. Къде и те станаха дракони от това Русе, не ми стана много ясно, но толкова могат. Прибрани.

Бре минава си 50-та, 60-та, 70-та, чак накрая 79-та, 80-та. Факундо Родригес един шут и в крайна сметка победа.

Да бе, някой ще каже: “Те и Левски биха два на един” и съм сигурен, че ще има такива отзиви сред червените фенове. Айде, какво толкова недоволствате, що сте недоволни, какво лошо има в това? Левски и те биха Дунав с 2:1, нали? Великият Левски, големият Левски, дето само хвалби отвсякъде. Да, ама вече стана дума, че Левски в качеството си на актуален шампион може да си позволи доста подобни волности. Там инерцията ще продължи още дълго време.

ПОВЕЧЕ ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО: