Червените показаха и доказаха, че все пак са по-добрият отбор

Жаклин МИХАЙЛОВ

Вечното дерби на 7 април не беше за титла, нито за престиж, а за триене на срам. С резултат 2:0 ЦСКА изтри срама от предишната загуба, а Левски го увеличи още по-болезнено от онова 1:5 в Разград, защото загубата от ЦСКА боли много повече. Това е коментарът за дербито, а анализът напълно липсва. Ако Нестор Ел Маестро си е повярвал, че с победа срещу този безумно слаб, несъстоятелен и комплексиран син тим си изкупува греховете, жестоко се е излъгал. Но първата му победа през сезона с някаква макар и измамна стойност, за известно време може да му осигури индулгенция.

Победата на ЦСКА е напълно заслужена, но тя бе поднесена на тепсия от треньора на символичните домакини. Безумието може да се прикрива дълго време, но е неизбежно то да лъсне. Да пуснеш голобрадо момче пред 30 хиляди зрители е все едно да отвориш портите на ада.

За играта на Левски няма изобщо какво да се напише. Без удар във вратата на ЦСКА и дори без нито едно свястно центриране пред Бусато! И забележете главната причина за това безсилие – отсъствието на Митков, Марин Петков и Фабио Лима. Двама юноши и един съмнителен бразилец?! Докъде се е докарал само синият клуб…

Щеше да е криминално престъпление ЦСКА да довлачи това вечно дерби до 0:0. И натам бяха тръгнали нещата, преди Иван Андонов да подари първия гол. Червените безспорно бяха по-активният и по-агресивен отбор, но отново им убягваше идеята как да материализират предимството си. Зоната, в която това предимство се създаде, бе полузащитата им, където четворката Скаршем, Линдсет, Хайнц и Кареасо наистина направи много добър мач.

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ И ВСИЧКО ЗА ВЕЧНОТО ДЕРБИ ЧЕТЕТЕ В 32-СТРАНИЧНИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ” В ПОНЕДЕЛНИК