Жаклин МИХАЙЛОВ

ЦСКА за кой ли път създаде изключителен и уникален шедьовър в турнирен мач от европейските турнири. Както написах преди седмица „ЦСКА обича Европа и Европа обича ЦСКА“. Този клуб е орисан да произвежда регулярно страхотни зрелища, от които да излиза като убедителен победител. Евробоецът на България се нарича ЦСКА, всички останали са евроучастници! Това, което видяхме в Батуми бе докосване до съвършенството от първата до последната минута. В предишни мачове, главно като отделни кратки отрязъци, Янев уцелваше много точно и прецизно ваксата спрямо конкретния противник. Показаното в Грузия обаче почти не оставя никакво поле за градивна критика към треньора, защото червените фланелки бяха се изчистили напълно от така характерните за тях непредизвикани грешки, довели до много голове в тяхната врата. Дори фактът, че ЦСКА в трети пореден мач и близо 320 игрови минути е без допуснато попадение, контрастира с предишните константни впечатления за слабости във фаза защита.
Фактите са ясни – ЦСКА ще отстрани Макаби Тел Авив и ще играе плейоф срещу ОФИ Крит, където шансовете да спечели са много добри. Макар на красивия стадион в Батуми, всичко, което правеха с топката и без нея армейците да

изглеждаше
прекалено лесно

всъщност съперникът изобщо не е случаен превоз. Макаби е най-големият клуб в Израел, наричат го дори еврейския Реал Мадрид. Многократен шампион, но в последните години записа и много сериозни европейски постижения. Макаби бе участник в общата, групова фаза на последното издание на Лига Европа. Но както гласи клишето, играеш толкова, колкото ти разреши съперника. А гостите не позволиха на символичните домакини изобщо да влязат в двубоя и да отговорят на техния ритъм. ЦСКА спечели победата с много голямо и явно превъзходство, което рано-рано примири израелците със незавидната им съдба в съперничеството.

Армейския триумф е безспорен и не подлежи на обструкции. Прогресът бе затвърден след още по-стойностния успех над Карабах и европейската кампания със сигурност ще продължи в размер на 14 или 16 мача. Но турнирните не притежават способността да замитат константните проблеми под черджето. А и успехите в Европа често са се превръщали в цветен балон, който рано или късно се пука и тогава следва тежък сблъсък с реалността. И не е трудно да се предвиди, че точно цикълът четвъртък- неделя би бил основното оправдание при провал във вътрешното първенство. Но котерийната радост в няколко четвъртъка не е способна изцяло да компенсира поредната година без титла на България. И влизаме в

онази вечна
дефиниция

за утешителната награда.

Но двубоят с Макаби заслужава да бъде поставен под прецизна дисекция, защото най-важното му свойство бе, че доусъвършенства тактическата концепция на Христо Янев. За трети пореден път в Европа той излезе с трима централни защитници и това отново му донесе пълен успех. Това, което зоркото ми око долови е, че срещу Карабах в София системата бе 5-3-2, докато в Батуми ЦСКА влезе в мача с 3-5-2. Дори долових оттенък на 3-4-3, защото функцията на Ебонг бе много офанзивна и го доближаваше повече до мястото на игрището на Питас, отколкото до Сенси и Жордао. Истината е, че ЦСКА игра много по-офанзивно и това даде светкавичен резултат. В този профил с много ясни тактически задачи, армейците играеха изключително прецизно. Отнемането на топката, изнасянето й, преходът във фаза атака и завършващата част бяха на страхотно ниво. Естествено, цялото това впечатление нямаше да придобие завършен вид без головите удари на Ебонг, Годой и Цварц. На това в България му казваме реализация на усилията на целия отбор. И трите изстрела бяха истински мастерклас на нападателно майсторство.

След заслужените комплименти обаче следват основателните въпроси. Между двата мача с Макаби, ЦСКА играе отново в София на „Васил Левски“ със Септември. И съмненията, че отново Янев ще вкара феновете под студения душ е възможно да се осъществят на терена с поредното едно на мъка с десетина минути напред в резултата. С отстраняването на Карабах и с победата над Макаби, Янев

си извоюва
картбланш

но е добре за него да го оползотвори пълноценно. Като начало да не се връща отново към доказано неуспешното 4-3-3, а да си продължи по утъпканата евро пътека. Другото е да спре с ненужните и глупави ротации и ЦСКА наистина да играе с най-доброто, с което разполага. Героите от успехите срещу Карабах и Макаби трябва да се почувстват незаменими и недосегаеми. Това може би ще даде така желания ефект с постоянството.