Армейците триумфират с първата си шампионска титла след епични битки с Левски броени месеци след основаването си

Росен АНГЕЛОВ

Силните сами чертаят линията на съдбата си, а останалите следват волята й. Историята на ЦСКА е брилянтна илюстрация за това. Едва броени месеци след като се появяват на сцената, армейците вече са шампиони на България, триумфирайки в директен сблъсък с отбора, който ще се превърне в основния им съперник, макар преди мачовете с него малцина да вярват в успеха им.

ЦСКА започва пътя си под името Септември при ЦДВ след обединението на физкултурното дружество Септември и футболния отбор на ЦДВ на 5 май 1948 г. Отборът се включва в Първа софийска дивизия, наследявайки актива на Септември. По онова време България няма единна елитна лига, като страната е разделена на спортни области, провеждащи собствени първенства. Призьорите в тях участват в общонационален турнир за определяне шампиона на страната.

Към момента на обединението с ЦДВ от Септември почти са си осигурили участието в шампионския турнир. Решаващ е последният мач със Славия, който завършва 1:1. Така двата тима финишират с равни точки в Първа софийска дивизия, но армейците продължават благодарение на по-добрата си голова разлика.

На осминафиналите в републиканското първенство те преодоляват габровския Априлов с 2:0 и 2:1. След това отстраняват Бенковски Видин (2:1 и 4:0) и на полуфиналите срещат Спартак Варна. Тук също са спечелени две победи (2:1 и 4:1), но последното препятствие по пътя към титлата е много по-сериозно. На финала ЦСКА трябва да се изправи срещу действащия шампион Левски. Пътищата на двата отбора вече са се пресичали. По ирония на съдбата

първият мач
в историята
на армейците

е именно срещу вечния им съперник навръх рождения им ден 5 май. Срещата е от Първа софийска и сините печелят с 1:0. Далеч не само заради това Левски е абсолютен фаворит в предварителните прогнози за двата финални мача от държавното първенство. Те са несравнимо по-опитният отбор с доста национали в състава и опитен треньор като Иван Радоев.

Тук е мястото да се спомене един любопитен факт. В треньорския щаб на ЦСКА действа своеобразен триумвират. Дълги години официално се тиражираше, че отборът се води от известния боксьор Константин Николов–Замората. На практика обаче той се занимава единствено с физическата подготовка. За тактиката се грижи капитанът Нако Чакмаков, а титулярите се определят от бившия футболист на софийския Устрем Христо Нелков–Ринджата. Непосредствено преди финалите с Левски към състава се присъединява завърналият се от Чехословакия Стефан Божков. Той обаче пристига с неотшумяла контузия и не може да бъде пълноценен в предстоящия сблъсък. Въпреки това след силното настояване на съотборниците си Божков се съгласява да играе и в двата мача на инжекции. Рискът се оказва оправдан. Макар и далеч от най-добрата си форма, той дори със самото си появяване ангажира по няколко защитници на противника.

„Божков току-що се бе завърнал от Чехословакия. Лекуваше

скъсано
мускулно
влакно

на едното бедро. Болеше го и не можеше да играе пълноценно. Христо Нелков предложи Божков да пропусне първия финал. Аз, Чакмаков, Манол Манолов и Димитър Цветков настоявахме Стевето да играе на всяка цена. Само да стои, пак ще го пазят поне двама души. Имаше и тънък психологически момент. Бившият клуб на Божков – Спортист Хаджи Димитър, винаги биеше Левски. Заплашихме, че без Божков няма да излезем на терена, и така мнението ни надделя“, свидетелства халфът Стойне Минев.

Първият финален мач се играе на 5 септември. Интересът е огромен. 30 000 зрители са препълнили „Юнак” до краен предел. Левски веднага взема инициативата в свои ръце и още при втората си атака принуждава вратаря Стефан Геренски да показва класа. Натискът на сините продължава, но въпреки това резултата откриват армейците. Стражът Соколов се намесва лошо при далечен удар и изпуска топката. В последвалото разбъркване най-съобразителен е Богданов, който елегантно я мушва зад голлинията. В този момент обаче проличава по-големият опит на Левски. Сините бързо изравняват. Съдията Каменски свири дузпа за игра с ръка на Манолов. Ударът на Георги Пачеджиев от бялата точка е достатъчно силен и въпреки че Геренски успява да закачи топката, тя все пак спира в мрежата. Натискът на Левски продължава и след няколко пропуска се стига до пълен обрат. Георги Кардашев нахлува в наказателното поле, подава на Пачеджиев и той от 10 метра за втори път прострелва Геренски за 2:1. Този резултат се запазва, въпреки че сините завършват с 9 души. Йордан Томов е принуден да напусне заради контузия, оставяйки съотборниците си с човек по-малко, тъй като по онова време смени няма. Стефан Методиев пък е изгонен от Каменски.

„В първия мач Левски не игра по-добре от нас. Загубихме заради индивидуални грешки в защита. Съперникът имаше

по-опитни и
по-известни
футболисти

които се държаха доста надменно. Ние разчитахме преди всичко на техниката и младостта си. Всички в отбора бяха на 22-23 години, освен капитанът Нако Чакмаков“, спомня си след години десният защитник Димитър Цветков.

4 дни по-късно се играе вторият финал, който окончателно трябва да реши съдбата на титлата. Този път младостта и по-добрата подготовка са бонус за армейците. Още във втората минута Димитър Миланов получава отличен пас от Стойне Минев и поразява целта – 1:0 за ЦСКА. След гола опасностите пред Соколов продължават да се редят една след друга. В 17-ата минута при една от първите атаки на сините Борислав Цветков се измъква и с техничен удар пуска топката покрай Геренски за 1:1.

През второто полувреме играта се води в изключително бързо темпо. В 69-ата минута Нако Чакмаков центрира пред Соколов. Вратарят увисва и Миланов този път не пропуска шанса си – 2:1. Така авансът на Левски от първия мач е заличен. При това положение регламентът предвижда две продължения по 15 минути, а в случай на ново равенство – трети финал. По всичко личи, че нещата отиват именно натам, когато в последната минута идва развръзката. Миланов успява

да догони наглед
безнадежден пас

и от самата аутлиния връща пред наказателното поле. Капитанът Нако Чакмаков стреля по диагонала не особено силно, но затова пък точно. Топката минава покрай разперените пръсти на Соколов, облизва страничната греда и спира в мрежата – 3:1 и ЦСКА е шампион.

„Не съм очаквал, че моят удар ще реши всичко, но точно така стана. Това беше най-щастливият миг в живота ми“, убеден е до сетния си ден капитанът на армейците.

Генерал Владимир Стойчев връчва купата на ЦСКА, докато сините тихомълком се измъкват от стадиона, без да поздравят победителите. „Футболистите на Левски не останаха на награждаването. Изнизаха се на своето игрище, което беше в съседство”, допълва Чакмаков.