Васил КОЛЕВ,
наш пратеник в Париж

„Си, сеньор, дай на Боби и ще има гол!“ В часовете преди мача акустичната версия на тази прекрасна песен на агитката на Ливърпул се носи от един от баровете точно до стадиона, за да привлича привържениците на червените. Обстановката е все още лежерно-празнична и далеч от драмата, забавила с 37 минути началото на финала. За Юрген Клоп и момчетата му нещата изглеждат сякаш много лесни. Боби (Роберто Фирмино) ще седне на пейката, но Ливърпул сякаш има достатъчно сили, за да вземе своя реванш за загубата в Киев през 2018 г. от същия съперник.

Непрекъснато се търсят и някакви паралели с миналото и знаци от съдбата за това, че англичаните изглеждат предопределени този път. Със задължителната добавка, че Клоп вече има ферарита в състава, а не уплашени от светлината на прожекторите зайци, както отбелязва преди мача Адам Лалана. През 1981-ва двата отбора се срещат пак в Париж и тогава левият бек на Ливърпул Алън Кенеди изниква сякаш от нищото в наказателното поле, за да реши мача. Питат неговия наследник Анди Робъртсън дали е готов да направи същото. Той скромничи, но журналистите сякаш го тикат в тази посока, защото това е най-резултатният му сезон, откакто е в Ливърпул (макар и с три попадения).

Още по-забавно е сравнението на водещия журналист на „Таймс“ Хенри Уинтър, който съобщава за „тревогите“ на феновете на Ливърпул в деня преди мача. Те са проследили в приложението „Флайтрадар“ полета на самолета до Париж и са били изненадани от това, че малко преди кацане завил изненадващо наляво, но после се върнал! Накъде другаде да завие? Естествено, че наляво – Алън Кенеди и 81-ва! Това няма как да не е знак на съдбата, също така и фактът, че Клоп изпраща на пресконференцията двамата си крайни защитници. Трент Александър-Арнолд трябва да атакува, макар че има да се грижи и за Винисиус Жуниор. „Как ще се чувстваш с две европейски купи само на 23 години?“ Това е един от стандартните въпроси към него.

Остава само Ушатата купа да преспи в леглото на Хендерсън, както в Мадрид преди 3 години, и да бъде натоварена на самолета по обратния път към Ливърпул.

Стоп!

Намираме се обаче във Франция. Свидетели сме на сезона на Карим Бензема. Очевидци сме на славната кариера на Карло Анчелоти. Другият отбор на финала все пак се казва Реал Мадрид, където победата се е превърнала през годините от догма в култура. За Кралския клуб съдбата не е избрала да намигва, а му е дала умението да печели финали, което той е развил през поколенията до черта от характера. Remontada. Това е магическата дума, описваща триумфите на Белия балет. Означава обрат – от първия в Европа през далечната 1956 г. отново във френската столица срещу Реймс, когато Реал обръща два пъти резултата на финала срещу своя съперник. И така до сезона на съботния общо 14-и триумф в турнира и пети за последните 9 сезона. Този път испанският гранд взе трофея сякаш за цялостно творчество. Три пъти изглеждаше отпаднал срещу Пари Сен Жермен, Челси и Манчестър Сити, за да се върне към живота с ремонтади след гениални отигравания на Бензема и Родриго в атака и Модрич зад тях. На „Стад дьо Франс“ Реал направи поредната ремонтада – този път на предопределеността и намигванията на съдбата.

Беше логично да се случи и сякаш съдбата сочеше точно към това през целия сезон, но не го виждахме заради блясъка, който излъчваше Ливърпул.

Героите на белия триумф

Героите на белия триумф през сезона са много, включително последният от тях – вратарят Тибо Куртоа. Белгиецът е сякаш последното докосване с четката в красивата картина на художника Татко Карло. И е символ на това, което Анчелоти умее най-добре. Да оптимизира силните страни на отборите си и умело да прикрива слабостите. “Този мач ми трябваше, за да спечеля малко уважение и в Англия, където усещам, че то липсва”. Думите са именно на Куртоа, които той повтори няколко пъти пред журналистите след финала – първо във флаш интервютата до терена, а след това и в смесената зона. И добави: „Казах ви още вчера на пресконференцията, че когато Реал стигне до финал, обикновено го печели. Радвам се, че съм на правилната страна на историята!“

Неговата роля беше забелязана от медиите чак сега. Девет блестящи спасявания в 24 удара на Ливърпул към него. При едно от тях Каземиро не се сдържа и скочи да го прегръща сякаш мачът е свършил и Реал е взел трофея. Но и за Куртоа наградата „Играч на мача“ е резултат от цялостно творчество през сезона. Цифрите говорят сами по себе си – 16 сухи мрежи от 36 мача в първенството на Испания и още 5 по пътя към Четиринайстата.

Обясненията, че Реал Мадрид се е прибрал в защита, заложил е само на контраатаки и в крайна сметка е стигнал до победния гол след тъч (!), са колкото елементарни, толкова и наивни. Анчелоти беше грижливо подготвил своя план, в който имаше отредена специална роля за всеки. ВАР отмени със странно отсъждане гол на големия герой до този момент в турнира Карим Бензема. Само дълбоките теоретици на УЕФА знаят защо това се случи, дали някой е опитвал пас към френския нападател и какво променя това, че от тримата, скочили за топката, играч в червено я изпрати към голмайстора. Но няма как да се пренебрегне ролята на Карим в победното попадение. При паса на Федерико Валверде той увлече Конате, който трябваше да помага с бързината си на десния защитник Александър-Арнолд в битката с Вини Жуниор. Бензема тръгна именно в тази посока, виждайки липсата на Ван Дайк. В същото време нападателят вече знаеше, че Винисиус е зад гърба му и остава сам срещу Александър-Арнолд. Попадението бе толкова простичко, но и същевременно майсторско.

Ключовите детайли
в плана на Анчелоти

Останалите ключови детайли в плана на Анчелоти бяха сякаш трудно забележими, но убийствено ефективни. Той предпочете на десния фланг далеч по-подвижния Валверде пред героя от Челси и Манчестър Сити Родриго и уругваецът му се отплати с асистенцията за гола. Италианският наставник намери и точната формула, за да спре пробивите на двамата крайни защитници на червените. Особено впечатляващ бе десният фланг. Там най-често в ролята на крило се озоваваше Дани Карвахал, докато зад него оставаше Валверде и в много от случаите самият Модрич.

Хърватинът е другият символ на този тим. Макар и спечелил всичко на 36 години, той живее сякаш за всеки следващ мач. „През целия уикенд си стои вкъщи, гледа всички мачове и знае всичко за отборите и футболистите от големите първенства. А иначе не обича да губи дори и когато играе с децата си в градината”, казва за него директорът в Реал М Предраг Миятович. На терена в Париж Модрич направи поредната демонстрация за това – изнесе огромно количество топки във всяка част на терена, направи веднъж и извеждащ дълъг пас с външен фалц към Винисиус, а след мача обяви, че продължава още една година с бялата фланелка, което бе неговият личен трофей.

Всички са вперили поглед в Карло Анчелоти – големият герой, който промени всичко в Реал за един сезон и остава в съдбата като… Никой не смее още да го каже на глас, но е най-великият треньор в историята на Шампионска лига.

Пред стадиона след полунощ, когато Реал изнася купата към автобуса, вече не се чува „Си сеньор!“. Париж обърна всичко в Oui Monsieur (б.а – Да, мосю). Господата са Анчелоти и Бензема. Последният вече протяга ръце към „Златната топка“.

Съдбата си поигра и с алюзиите. Самолетът завил наляво заради Алън Кенеди. А може би е било заради Винисиус Жуниор?